Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8794 от 27.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 67428/2021
Вид
Решение № 8794
Подписан
27.05.2023
В сила
27.05.2023
Състав
ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 8794 гр. С, 27.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110167428 по описа за 2021 година установи следното:

Производството е по предявени от „АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр.С, бул. „Д-р ПД“ № 25, ет. 2, офис 4 по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, против С. К. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул. „3М“ (кв. „Г“) №4 за установяване дължимост на сумата от 1731,13 лв., представляваща главница по договор за стоков кредит №3447308 от 17.11.2018 г., сключен между длъжника и „УКФ“ ЕАД с ЕИК ***, вземанията по който са прехвърлени на „АСВ“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.07.2019 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., ведно със законната лихва от 16.04.2021 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 242,33 лв., както и обезщетение за забава в размер на 155,68 лв. за периода от 22.08.2019 г. до 16.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2021 г. по ч. гр. д. № 21761/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.

Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.

Ищецът твърди, че с посочения договор за стоков кредит №3447308 от 17.11.2018 г.

„УКФ“ ЕАД е предоставило на ответника стоков кредит в размер на 1513 лв., като отпуснатата сума била преведена по банковата сметка на търговеца, който издал фактура от 17.11.2018 г. за закупените стоки, а именно: котлон Senc, раница Lenovo, GSM Nokia 2.1 и PC HP. Страните по договора се съгласили, че общият размер на кредита е на стойност от 1768,55 лв., представляваща сбор от следните компоненти: сумата от 1513 лв. чиста стойност на кредита и сумата от 255,55 лв. застрахователна премия, заплатена от кредитора на застрахователя изцяло и поради това подлежаща на връщане от ответника /съгласно уточнителна молба с вх. № от 21.04.2022 г./. Сочи, че заемателят се задължил да върне посочената сума ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 910,70 лв. на 30 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 80,79 лв., с падеж на първата вноска – 21.12.2018 г. и на последната – 21.05.2021 г. Поддържа, че в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 22.08.2019 г. до 1

16.04.2021 г. Общият размер на начислената лихва е 155,68 лева, която сума е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, но неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимите суми по договора за стоков кредит и същият бил обявен за предсрочно изискуем.

Поддържа, че вземанията били прехвърлени от кредитора на „АСВ“ ЕАД по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.07.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018 г. Въз основа на упълномощаване от страна на „УКФ“ ЕАД прилага към исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията. Претендира, че с връчването на уведомлението ведно с исковата молба по настоящото производство длъжникът следва да се счита уведомен за цесията.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

С исковата молба и с молба вх. № 70434/14.03.2023 г. ищецът подържа искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, след като съобрази искането на ищеца и при отчитане на представените по делото писмени доказателства, намира че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения:

На ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За проведеното съдебно заседание ответникът е редовно призован. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като не изпраща представител в съдебното заседание. Наред с изложеното, съдът приема, че предявените искове, с оглед липсата на възражения от ответника и при отчитане на представените писмени доказателства, се явяват вероятно основателни, поради което на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски, за чието извършване са представени своевременно доказателства, а именно за държавна такса в размер на 42,58 лева и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както и 42,58 лева за държавна такса и в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 238 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове чл.

240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че С. К. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул. „3М“ (кв. „Г“) №4 дължи на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр.

С, бул. „Д-р ПД“ № 25, ет. 2, офис 4 сумата от 1731,13 лв., представляваща главница по договор за стоков кредит №3447308 от 17.11.2018 г., сключен между длъжника и „УКФ“ ЕАД с ЕИК ***, вземанията по който са прехвърлени на „АСВ“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.07.2019 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., ведно със законната лихва от 16.04.2021 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 242,33 лв., както и обезщетение за забава в размер на 155,68 лв. за периода от 22.08.2019 г. до 16.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2021 г. по ч. гр. д. № 21761/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. К. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.

„3М“ (кв. „Г“) №4 да заплати на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр. С, бул. „Д-р ПД“ № 25, 2 ет. 2, офис 4 разноски за исковото производство в размер на 42,58 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на 42,58 лева за държавна такса и в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3