Определение № 42597 от 14.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42597 гр. София, 14.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110142608 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от З. Л. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., чрез адв. В. В., срещу ,,.......... ” КЧТ, ЕИК: ........... със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителя - Р. В. Ф.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът счита, че са налице предпоставките по чл. 140 вр. чл. 146 ГПК за изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:

Ищецът твърди, между него и ответника съществувало трудово правоотношение по Трудов договор № 293/01.06.2017 г. Ищецът изпълнявал длъжността ,,служител, обработка на данни" в Отдел „Комплексни решения".

Съгласно Споразумение № 4 от 27.02.2023 г. към Трудов договор № 293/01.06.2017 г. ищецът започнал да изпълнява длъжността „Сървис Деск Агент (1во ниво)" в Отдел ,,МИТС Комплексни решения”. Основното месечно възнаграждение на служителя възлизало на 2 631,43 лева, към което се начислявало допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Брутното трудово възнаграждение възлизало на 2757,75 лева месечно.

Ищцата поддържа, че на 01.05.2023 г. родила дете, поради което ползвала отпуск по майчинство и за отглеждане на дете до навършване на двегодишна възраст на детето. След завръщането й на работа подписала с работодателя си Споразумение № 5 от 09.06.2025 г. към Трудов договор № 293/01.06.2017 г., съгласно което се изменял само размерът на основното трудово възнаграждение. В допълнение, на ищцата било разрешено ползването на платен годишен отпуск до 09.06.2025 г.

Твърди още, че след завръщането й от платен отпуск й било връчено Уведомление № 003/09.06.2025 г., с което й се нареждал престой за периода от 09.06.2025 г. до 27.06.2025 г., без да се посочва причината за престоя. В допълнение, устно била уведомена, че се подготвяло прекратяване на трудовия й договор поради закриване на част от предприятието, а именно закриване на 1

Отдел ,,Отдалечена подръжка/ИТС” и на всички длъжности в него, включително и заеманата от нея „Сървис Деск Агент (Iво ниво)".

Излага твърдение, че при явяване на работното й място на 30.06.2025 г. й било връчено Предизвестие за прекратяване на трудови правоотношения, в което се сочело, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ, във вр. с чл.

326, ал. 2 КТ трудовото правоотношение се прекратявало поради закриване на Отдел ,,Отдалечена подръжка/ИТС” и на всички длъжности в него, в частност „Сървис Деск Агент (1во ниво)” в предприятието.

Посочва, че въпреки че във връченото предизвестие било посочена като правно основание разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ, връчената Заповед № 00630/30.06.2025 г. била издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ - при спиране на работата за повече от 15 работни дни. Позоваването на две различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение затруднявало изключително много защитата й. Изтъква, че съгласно практиката на ВКС работодателят не можел да прикрива действителното основание за уволнението зад друго, тъй като това нарушавало правото на защита на работника.

Счита, че уволнението й било незаконосъобразно, тъй като била подмяна на основанието при уволнението, доколкото се касаело за закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ, а не за временно спиране на работата по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.

Разликата между основанията за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ била значителна, доколкото в хипотезата на прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят бил длъжен да извърши подбор по чл. 329 КТ и да спази забраната по чл. 333 КТ.

Работодателят трябвало да установи, че съкращаването е необходимо, и да обоснове избора на конкретни работници за уволнение, като се имали предвид техните квалификации и трудови функции.

В хипотезата на прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ работодателят трябвало да установи, че работата на предприятието или на отделно негово звено е преустановена за посочения период поради организационно-технически или икономически причини.

Твърди, че прекратяването на трудовия договор и на двете правни основания било незаконосъобразно.

По отношение на прекратяването по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ:

Счита, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ трябвало да се приема за реалното основание за прекратяване на трудовия договор поради посочването му във връченото предизвестие.

При прекратяването на трудовия договор на това правно основание не било спазено изискването на чл. 329 КТ, а именно да е извършен подбор от страна на работодателя. Според Тълкувателно решение № 3/2011 год. от 16.01.2012 год. на ОСГК на ВКС липсата на извършен подбор, когато е налице задължение от страна на работодателя за това, подлежала на съдебен контрол. Дори и да бил извършен такъв, съгласно посоченото тълкувателно решение, преценката на работодателя по чл. 329 КТ кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежала на съдебен контрол.

2

Изтъква, че работила при този работодател близо осем години и нямала нито едно наказание, винаги изпълнявала стриктно трудовите си задължения и била високо квалифицирана за извършване на възложената работа.

Твърди, че до този момент не знаела за предстоящото закриване на част от предприятието.

На следващо място, не било спазено изискването на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, а именно в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 К Т работодателят да се е снабдил с предварително разрешение от Инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато прекратява трудовото правоотношение с работничка или служителка, която е майка на дете до 3годишна възраст. Ищцата попадала в тази хипотеза, тъй като на 01.05.2023 г. била родила и това било известно на работодателя й.

Твърди, че с изрично заявление с вх. № 25090839/20.06.2025 год. помолила Изпълнителна агенция, „Главна инспекция по труда" да не дава разрешение за уволнението, тъй като имала нужда от доходи за отглеждане на двете й деца. С писмо отговор с изх. № 25064781/26.06.2025 г. била уведомена, че до този момент разрешение не било издадено. Счита, че липсата на издадено разрешение била причината ответникът да посочи друго правно основание в заповедта за уволнение, прикривайки реалното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

На следващо място, въпреки че в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение били цитирани други документи - Протокол № 012020-026/20.12.2024 г. и Заповед № 12-2016-87/20.12.2024 г., същите не били връчени на ищцата. Съгласно Решение № 849 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 40/2010 г., IV г. о., ГК, ако заповедта за уволнение препращала към друг документ, той следвало да бъде връчен на уволнения работник най-късно заедно със самата заповед.

По отношение на прекратяването по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ:

Твърди, че това не било реалното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по изложените по-горе съображения.

Липсвала функционална връзка между дейността на предприятието и конкретните трудови задължения на ищцата. В предизвестието било посочено, че правоотношението се прекратявало поради закриване на отдел ,,Отдалечена поддръжка/ИТС”, а cъгласно Споразумение № 4 от 27.02.2023 г. към Трудов договор № 293/01.06.2017 г. ищцата изпълнявала длъжността „Сървис Деск Агент (1во ниво)" в Отдел ,,МИТС Комплексни решения”.

Липсвал фактът на временно преустановяване на работата на предприятието или на отделно негово звено, което да е продължило повече от 15 работни дни и което да е извън контрола на работодателя, т.е. да е настъпило поради обективни причини. Касаело се за едностранно решение на работодателя по целесъобразност да закрие част от предприятието.

Работодателят носил тежестта на доказване, че спирането на работата е било поради организационно-технически или икономически причини. В Решение № 937/27.11.2018 г. по гр.д. № 3325/2018 г. на ВКС било подчертано, че работодателят не можел произволно да спира работата, за да създаде 3 условия за уволнение.

На последно място, твърди, че налице било пряко нарушаване на чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминацията, тъй като действията, които се предприемали към нея, следвали завръщането й от майчинство.

Моли съда да отмени Заповед № 00630/30.06.2025 г. като незаконосъобразна, да възстанови ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност - „Сървис Деск Агент (1во ниво)" в Отдел ,,МИТС Комплексни решения”, и да осъди ответника да заплати на ищцата сума в размер на 16 546,50 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 225 КТ за шест месеца, следващи датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 02.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до действителното й изплащане.

Моли съда да присъди и направените по делото разноски.

Моли да бъде дадена възможност в първото по делото открито съдебно заседание да представи трудовата си книжка в оригинал с оглед доказване на обстоятелството, че след прекратяване на трудовото правоотношение не била започвала нова работа и не била получавала друго трудово възнаграждение.

Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на формулираните в исковата молба въпроси.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Ответникът посочва, че предметът на дейност на ответното дружество бил ,,консултации и съдействие относно софтуерни и хардуерни услуги”, поради което твърди, че дружеството оперирало в икономическия сектор, който се отличавал с най-динамично развитие и най-често променящо се състояние поради бързото развитие на технологиите. Поради тази причина през септември 2024 г. започнал глобален процес по реструктуриране на дружеството, като предлаганите от него до този момент услуги на най-ниско ниво отпаднали поради липса на търсене от страна клиенти. За извършеното реструктуриране била издадена Заповед № 12-2016-87/20.12.2024 г. В допълнение, били проведени интервюта и тестове на намиращите се в риск от съкращаване служители с цел да им бъде предложена друга подходяща за тях длъжност при работодателя. Посочва, че според практиката на ВКС процесът по реструктуриране на дружеството бил изцяло в дискреционната власт на работодателя.

Служителите от целия отдел ,,Технологии” били поставени в риск от уволнение, доколкото било предвидено закриването на целия отдел към 31.12.2024 г. Всички служители били съкратени към 31.12.2024 г. с изключение на ищцата и друга служителка – Катарина А., тъй като към този момент и двете били в отпуск по майчинство. Политиката на дружеството в такива случаи била след приключването на отпуска по майчинство, доколкото не съществувал вече съответния отдел и работата, която служителките са извършвали, вече била изцяло преустановена, да бъдат в състояние на престой, като им бъдат предложени други длъжности в дружеството. След успешно преминаване на процеса по кандидатстване за друга длъжност съответният служител бивал назначен на тази длъжност, при условие че изрази желание за това. В противен случай трудовото правоотношение се 4 прекратявало след принудителен престой.

Посочва, че със Споразумение № 5/09.06.2025 г. било увеличено трудовото възнаграждение на ищцата в израз на политиката на ответното дружество да извършва стандартна индексация на заплатите на своите служители.

Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че същата не е знаела за извършваното преструктуриране на дружеството работодател. Работодателят не бил длъжен да информира служителите в отпуск по майчинство за настъпващи промени в тяхно отсъствие, доколкото работната комуникация в този период противоречала на замисъла на отпуска. Въпреки това ищцата била информирана за извършеното реструктуриране от свой колега – Б. Б. В допълнение, на 11 март 2025 г. ищцата, в разговор с друга служителка – Анна Оббова-Тодорова, разкрила, че е наясно с настъпилите промени, както и че в Jobs.bg имало обяви за работа в ответното дружество само на длъжности, свързани с комуникация с клиенти, а ищцата не желаела да работи с клиенти.