Решение № 188 от 28.05.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. София, 25.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора М. М. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500121 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 26.07.2018 г., постановено по гр.д. № 79439/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 28-ми състав, поправено с Решение № 117651/17.05.2019 г. и Решение № 188219/08.08.2019 г., е отхвърлен предявения от К. К. Р. /починал в хода на делото и на негово място конституиран М. К. Р. с ЕГН: **********, действащ чрез законния си представител неговата майка Р. Х. Т./ срещу Софийски районен съд, иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 6 000 лева за забавено разглеждане на гр.д.

№ 47065/2009 г. на СРС 78-ми състав, като неоснователен. Отхвърлен е и предявения иск от ищеца К. К. Р. /починал в хода на делото и на негово място конституиран М. К. Р. с ЕГН: **********, действащ чрез законния си представител неговата майка Р. Х. Т./ срещу Софийски градски съд, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 6 000 лева за забавено разглеждане на в.гр.д. № 12025/2012 г. на СГС, I – 12-ти състав, като неоснователен. С постановеното решение на ответниците са присъдени разноски по делото.

1

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца К. К. Р. с оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно и без да анализира събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че няма забавяне в производствата. По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.

Ответникът по въззивната жалба- Софийски районен съд изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено.

Ответникът по въззивната жалба- Софийски градски съд изразява становище за нередовност на въззивната жалба, а по същество неоснователност.

Представителят на СОП изразява становище пред настоящата инстанция, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, а постановеното решение правилно и законосъобразно.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по исковете, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът твърди, че от забавяне на производство по гр.д. № 47065/2009 г. на СРС 78-ми състав по описа на Софийски районен съд и производството в.гр.д. № 12025/2012 г. на СГС, I – 12-ти състав е претърпял вреди, за които претендира обезщетение от по 6000 лева от всеки един от ответниците.

При служебната проверка за валидност и допустимост на съдебното решение по реда на чл. 269 ГПК окръжният съд намери, че същото е валиден, но недопустим съдебен акт.

Видно от материалите по делото в производството пред СРС не е 2 участвал представител на Прокуратурата, като не е бил конституиран като страна, съответно не е бил призован за участие в открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2018 г.

Съгласно разясненията по т.15 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС участието на прокурор по делата по ЗОДОВ е задължително съгласно императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗОДОВ. В тези случаи прокурорът участва като представител на единната и централизирана Прокуратура на РБ в качеството й на контролираща страна /чл.27, ал.2 ГПК- отм./, която има гарантирано от закона участие в процеса като главна страна, а именно- като необходим другар на държавните учреждения -ищци или ответници с оглед защитата на държавния интерес /в този смисъл и определение № 222/13.04.2020 г. по гр.д.№ 3809/2019 г. на ВКС, IV ГО; решение № 1261/09.12.2008 г. по гр.д.№ 5686/2007 г. на ВКС, IV ГО/.

Установеното в чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ правомощие на прокурора е специфична форма на предвиденото в чл. 26, ал. 3 ГПК право на прокурора да участва в гражданския процес като страна. Предпоставка за участието му в тези случаи е да има предявен иск срещу някое от легитимираните съгласно чл. 7 ЗОДОВ лица, различно от Прокуратурата на Р България. Нормата на чл. 10, ал.1 ЗОДОВ не урежда правото на прокурора да встъпи в делото, а изисква задължителното му участие по тези дела в качеството на главна страна, необходим другар на ответниците по чл.7 от ЗОДОВ, като гаранция за защита на държавния интерес.

Пропускът на първоинстанционния съд да конституира прокурора е пропуск да бъде конституирана задължителна страна по делото.

Съгласно разясненията по т.6 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.

Допуснатите от районния съд процесуални нарушения относно конституирането на надлежните страни в производството са неотстраними от въззивната инстанция и налагат обезсилване на постановеното съдебно решение и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, със задължителното участие на представител на прокуратурата, съгласно чл.10, ал.1 ЗОДОВ вр. с чл.26, ал.3, изр.1 ГПК.

3

По въпроса дали въззивният съд дължи произнасяне и по разноските, когато обезсилва първоинстанционното решение, е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 45/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 656/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 178/30.03.2012 г. по ч. гр. д. № 41/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о., Определение № 491/27.06.2011 г. по ч. т. д. № 288/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Решението, с което се обезсилва първоинстанционно решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, не разрешава правния спор по същество, поради което за страните не възниква право на разноски по чл. 78, ал. 1 за ищеца и чл. 78, ал. 3 ГПК -за ответника.

Когато първоинстанционното решение е обезсилено от въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските, направени във въззивното производство, съгласно разпоредбата на чл.

81 ГПК, във връзка с чл. 78 ГПК.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение от 26.07.2018 г., поправено с Решение № 117651/17.05.2019 г. и Решение № 188219/08.08.2019 г., постановени по гр.д. № 79439/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 28-ми състав, и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4