Решение № 737 от 25.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Тони Гетов

Цветина Костадинова при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело № 20241100604659 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Г., процесуалният представител на Л. П.а срещу Разпореждане от 22.03.2024 г., постановено по НЧХД № 238/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 21-ви състав, с което е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр.чл. 24, ал.

5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, наказателното производство.

В депозираната от заинтересованото лице жалба се оспорва постановения съдебен акт с бланкетни доводи за необоснованост, допускане на съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и липса на събрани доказателства. Относно конкретното основания за прекратяване жалбоподателят посочва, че съдията- докладчик се е занимавал с въпросите по същество, за което няма право в този етап от наказателното производство.

Критикува се преценката на районния съд, че инкриминирания израз не съдържа конкретика относно лицето. В заключение посочва, че посоченото обстоятелство за прекратяване от страна на съдията докладчик не обсъжда липсата на съставомерност като причина за прекратяване на наказателното производство.

В проведеното закрито заседание на 01.08.2024 г. този съдебен състав по реда на чл.

327 от НПК и след като се запозна със сезиращата го жалба, първоинстанционния съдебен акт и приложените материали по делото прецени, че сезиращият документ е подаден в срок и следва да бъде разгледан.

В открито съдебното заседание на 09.10.2024 г. пред втората инстанция защитника поддържа жалбата, като отново изтъква, че съдът няма право да прекрати делото поради липса на съставомерност на инкриминираното деяние преди да е изяснил фактическата обстановка.

Предмет на настоящата проверка е разпореждане на първоинстанционния съд, с което се прекратява наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр.чл. 24, ал. 5, т.

1

2 вр. чл. 81, ал. 1 от НПК. Поради това обстоятелство първоинстанционният акт подлежи на въззивен контрол по реда на глава 21 от НПК. В настоящото производство въззивната инстанция има задължение да провери единствено и само изложените в тъжбата обстоятелства и законосъобразността и обосноваността на оценката им от първия съд, направена на плоскостта на разпоредбата на чл. 250 от НПК, а не да разглежда делото по същество.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната частна жалба и намирането на същата за допустима, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Производството пред СРС е образувано въз основа на подадена на 28.09.2022 г. частна тъжба, с която са наведени доводи за осъществен състав на престъпление по чл.

148,ал.2, вр. ал.1,т.1, т.3 и т. 4 вр. чл. 147, ал.1 от НК.

С

Разпореждане № 4713 от 12.04.2023 г. съдът е оставил без движение депозираната тъжба с указания за изпълнение, свързани с ЕГН-то на обвиняемия.

С молба от 28.06.2023 г. частния тъжител е изпълнил указанията, дадени с разпореждането на проверяваната инстанция и е предоставил ЕГН на обвиняемия.

С атакуваното разпореждане от

22.03.2024 г. съдията докладчик при СРС, НО, 21-ви състав е прекратил наказателното производство по НЧХД № 238/2023 г. За да се произнесе в този смисъл, предходната инстанция е приела, че посочените от тъжителката изрази не отговарят на изискванията за клеветнически изрази, тъй като не съдържат информация, насочена срещу конкретно лице.

Съдебният състав още посочва, че е налице противоречие в тъжбата, касаещо инкриминирания израз. В заключение проверяваната съдебна инстанция посочва, че в настоящия случай се касае за субективна интерпретация на думите на А.В..

След цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК и на законосъобразността на разпореждането за прекратяване на наказателното производство, образувано по нея, въззивният съд прие, че крайният правен извод на първостепенния съд за това, че тъжбата е негодна да възбуди наказателно преследване, защото посочените от частния тъжител факти не могат да се субсимират под хипотезата престъпния състав, преследван по частноправен ред, е правилен.

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1, т.2 НПК производството по дела от частен характер се образува по тъжба на пострадалия до съда, т.е. депозираната тъжба е сезиращ съда акт, който поставя началото на съдебното производство и определя фактическите рамки на обвинението и предмета на доказване в производството. Предвид тази и процесуална функция, тъжбата следва да отговаря на определени изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 81 от НПК. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата, с която се повдига обвинение за конкретно престъпление, следва да съдържа обстоятелства за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, както и обстоятелства, свързани с конкретното престъпно деяние, за което се повдига обвинение от частен характер.

Тъжителката Л. Р.- П.а е посочила, че спрямо нея са осъществени двете форми на изпълнителното деяние – разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпление. В депозираната пред районната инстанция тъжба е инкриминиран следния израз „Смяна има. Тя е съгласувана с нашите партньори в Европа. Без да влизам в много подробности смяната е продиктувана от течащо разследване“. Настоящата инстанция анализирайки изведените от частния тъжител изрази и вземайки предвид, че същите са отговор на въпрос по време на провеждане на блиц-парламентарен контрол намира, че изведените според тъжителката клеветнически изрази не могат да бъдат определени като позорящи обстоятелства, както и такива, които приписват престъпление.

В атакуваното от жалбоподателя разпореждане съдиятадокладчик е подложил на анализ инкриминирания израз от страна на тъжителя. Въззивният съд намира изложените съображения от страна на районната инстанция за закономерни.

2

Съдът се присъединява към мнението на предходната инстанция, че наведените твърдения от страна на тъжителя не могат да бъдат субсимирани като клеветнически.

На първо място, както районният съд е отбелязал, от инкриминирания израз не става ясно че разследването, водено от европейската прокуратура, е срещу частната тъжителка.

Обстоятелството, че посоченото изказване е отговор на въпрос, поставен относно уволнението на Л. Р. не означава, че авторът на изявлението е имал предвид, че е налице разследване срещу тъжителката. Подобно твърдения, както проверяваната инстанция е посочила резонно, са резултат на допълнително субектимвно тълкуване и предположение от страна на жалбоподателя, а не на конкретни факти и обстоятелства.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че районният съд не може да прекрати наказателното производство на това основание, тъй като изложените от него обстоятелства са свързани с преценка на съда по същество. Обект на проверка от страна на първата инстанция е бил единствено инкриминирания израз, посочен като клеветнически от страна на тъжителя. Като на този етап от производството районният съд е осъществил преценка, която не включва събиране и анализ на доказателства и формиране на изводи по същество, а включва проверка дали изобщо посочените думи биха могли да бъдат определени като позорящи. Резонно съдът е заключил, че обстоятелството, че изказването е направено по повод уволнението на г-жа Р. не е достатъчно, за да се обоснове извод, че разследването на европейската прокуратура е водено срещу нейната личност.

Правилни са и констатациите на съдията -докладчик, че е налице и противоречие в депозираната тъжба, касаещо заключението на тъжителя, че само по себе си обстоятелството, че е налице разследване от страна на европейската прокуратура не следва да се определя като позорящо обстоятелство. Като подобно заключение, направено от тъжителя, обезсмисля обвинението от частен характер.

По тези съображения частната жалба следва да се остави без уважение, а атакуваното разпореждане на районния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 22.03.2024 г., постановено по НЧХД № 238/2023 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3