Решение № 2321 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2321 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100507455 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, вх. № 53657/02.05.2025 г. по регистъра на СГС от ответниците по предявените искове – срещу Решение № 20136302/10.02.2025 г., постановено по гр.д. № 14296/2021 г. на СРС, с което са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. А. У., А. В. П. и В. А. У. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 149 ЗЕ.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно.

Въззивниците твърдят, че районният съд не е съобразил представените по делото доказателства за това, че топлоснабденият обект не бил обитаван. Сочат, че потребената енергия не била отчитана от „Топлофикация София“ ЕАД. Молят първоинстанционното решение да бъде отменено.

В законоустановения срок въззиваемият е депозирал отговор на въззивна жалба, в който сочи, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Далсия“ ООД (предходно наименование „Бруната“ ООД) не изразява становище.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за 1 приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост, съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда - етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

По делото изрично се признава от ответниците, а и от представения документ за собственост – нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 127, рег. № 7112, дело № 120/2012 г. от 29.05.2012 г. по описа на нотариус Р.Р., се установява правото на собственост на ответниците върху процесния имот – апартамент № 19, находящ се в гр.

София, ул. ****. Следователно, съдът приема за доказано, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот, по силата на което ответниците имат качеството на потребители и носят задължението за заплащане на дължимите суми.

От представените по делото писмени доказателства – общи фактури, изравнителни сметки, издадени кредитни известия и индивидуални справки, както и от приетите по делото съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертиза, съдът приема за установено по делото, че процесният имот се намира в сграда, която е топлофицирана, че в имота е доставяна топлинна енергия в количества и на стойност, установена от първоинстанционния съд в уважената част на исковете.

От приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изготвено въз основа на относимите счетоводни и технически данни по делото, се установява, че през процесния период 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. общият топломер в абонатната станция е отчитан ежемесечно по електронен път, като за процесния имот начислената топлинна енергия за отопление на имота е формирана въз основа на отчетите на монтиран апартаментен топломер № 8720826.

2

За отоплителните сезони 10.2017 г. – 04.2018 г., 10.2018 г. – 04.2019 г. и 10.2019 г. – 04.2020 г. по този уред са отчетени съответно 1895 кВтч, 523 кВтч и 280 кВтч. От заключението се установява още, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по нормативно установената формула при пълна отопляема кубатура на имота от 142 куб. м. и съобразно проектните данни за сградата.

По отношение на битовото горещо водоснабдяване вещото лице е установило, че за процесния период абонатът не е осигурявал достъп за отчет на индивидуалния водомер за топла вода, а и това обстоятелство не се оспорва от ответниците, поради което начисляването е извършено служебно за 1 брой потребител при нормативна норма 0,140 куб. м. за едно денонощие съгласно действащата за периода нормативна уредба – Наредба № 16334/06.04.2007 г., респ. Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. В резултат са изчислени 49,42 куб. м. за периода 10.2017 г. – 04.2018 г., 49,980 куб. м. за периода 10.2018 г. – 04.2019 г. и 50,680 куб. м. за периода 10.2019 г. – 04.2020 г.

От приетата експертиза се установява и че изравнителните сметки, изготвени от ФДР „Бруната България“ ООД, са дали следния резултат: за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. – сума за доплащане в размер на 508,03 лв.; за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. – сума за връщане в размер на 102,10 лв.; за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. – сума за връщане в размер на 72,94 лв., или общо за процесния период е налице сума за доплащане в размер на 332,99 лв. Общата изчислена стойност на топлинната енергия за процесния период възлиза на 1489,73 лв., от които 178,07 лв. за сградна инсталация, 268,20 лв. за отопление на имота и 1043,47 лв. за БГВ.

От заключението на вещото лице се установява още, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки, като последната относима за процесния период проверка е с валидност до 12.04.2021 г., тоест обхваща целия исков период.

При така установените факти правилен е изводът на първоинстанционния съд, че начисляването на сумите по процесната партида е извършено съобразно приложимата нормативна уредба. Съгласно заключението на вещото лице технологичните разходи в абонатната станция са били приспаднати от топлопреносното предприятие, а начисленията са извършени при спазване на приложимите за процесния период разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба № 16-334/06.04.2007 г., респ. Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., както и Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД.

Както беше посочено, обстоятелството дали имотът е бил фактически обитаван през процесния период е ирелевантно за възникването и съществуването на облигационната връзка между страните, която законът свързва единствено с принадлежността на правото на собственост или вещното право на ползване върху имот в топлоснабдена сграда – етажна собственост. Отделно от това, дори при преустановено топлоподаване към отоплителните тела в имота, собственикът остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, поради което и дължи заплащане на съответните отчетени стойности.

От заключението на съдебно-техническата експертиза и дадените от вещото лице отговори в проведеното открито съдебно заседание се установява, че начислената топлинна енергия за отопление на имота е формирана въз основа на отчетите на монтиран апартаментен топломер № 8720826, като уредът е бил разположен на стълбището и е бил отчетен по формулярите за отчет, без да е необходим достъп до вътрешността на имота.

Следователно липсата на фактическо обитаване на апартамента сама по себе си не изключва възможността за отчет на този уред и не оборва установените по делото данни за потребление на топлинна енергия за отопление на имота.

Начисляването за битово горещо водоснабдяване не е извършено въз основа на реален отчет на индивидуален водомер, а по нормативно предвидения ред при неосигурен достъп за отчет. Действащата уредба предвижда именно в такава хипотеза количеството гореща вода да се определя служебно при норма 140 литра на обитател за едно денонощие, а 3 при неосигурен достъп до уредите клиентите могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка само в предвидените от наредбата срокове. В тази връзка следва да се съобрази и заключението на вещото лице, пояснено в съдебно заседание, че за имота не е бил налице надлежно узаконен водомер за топла вода през процесния период.

При това положение не може да се приеме, че представените от въззивниците данни установяват реално отчетено потребление на БГВ за исковия период. Представеният талон за пломбиране на водомери № 0000011545 от 11.10.2024 г., както и останалите талони за пломбиране, представляват частни документи, изходящи от „Искър Сървиз“ ЕООД, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същите не установяват нито че вписаните в тях показания на водомери № 03454543 и № 03401653 са снети именно към релевантния за спора период, нито за какъв времеви момент се отнасят отразените като „стари показания“ стойности. По същите съображения представените свидетелства за проверка на водомерите от 15.10.2024 г., издадени от лаборатория към „Аква Булдинг Сървиз“ ЕООД, както и последващата подмяна на водомерите, не могат с обратно действие да установят действително месечно потребление на БГВ за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., нито да дискредитират извършеното съобразно нормативната уредба служебно начисляване.

Приложимата нормативна уредба към процесния период е предвиждала именно в такава хипотеза количеството гореща вода да се определя служебно по норма, а при неосигурен достъп клиентите са могли да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка само в предвидените за това срокове. Наред с това разпоредбите на чл. 71, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., съответно приложимите за по-ранния период правила на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., са предвиждали възможност за промяна на прогнозните количества при необитаване на имота или намален брой обитатели, но само въз основа на надлежно писмено заявление до топлинния счетоводител, със съответното съгласуване и при отразени показания на уредите. По делото не се установява ответниците да са предприели такива действия по предвидения ред, нито да са поискали в относимите срокове допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки. Ето защо следва да се приеме, че дължимите суми за потребена топлинна енергия са в размера, установен от приетите по делото експертизи.