Определение № 323 от 13.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д.а Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Д.а Анг. Ралинова Гражданско дело № 20245200100072 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

От процесуалния представител на ищците по делото адв. П. К. е подадена молба вх.

№ 3351/26.03.2025 г. по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, в която е изложено становище, че съдът резонно присъдил адв. хонорар на молителката, но неправилно определил неговия размер, като не спазил изискванията на чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ, ведно с дължимия ДДС върху него. Съдът не съобразил, че в случая били предявени четири отделни претенции, за всяко от които на адвоката се дължало определяне на отделно възнаграждение, съразмерно уважената част от тях. Изтъква се, че въпреки разглеждането им в едно производство, исковете на ищците се основавали на различни обстоятелства, поради което се дължала самостоятелна защита. Цитирана е съдебна практика на ВКС и СЕС в тази връзка. Освен това дори да не се явявал в някои от проведените о.с.з. адвокатът вземал писмено становище с подадена молба за неявяване и направени доказателствени искания. На следващо място е посочено, че съдът не взел предвид броя на проведените общо 12 бр. съдебни заседания по делото, за всяко от които, на основание чл.7, ал.9 НМРАВ, се дължало и присъждане допълнително на по 250 лв. за всяко от тях, т.е. още 3000 лв. с вкл. ДДС.

Предвид на изложеното е поискано да се измени решението на основание чл. 248 ГПК, като се увеличи размера на присъденото адв. възнаграждение на представителя на ищците с още 15000 лв. с ДДС.

В постъпилите от отговори по реда на чл. 248, ал.2 ГПК от ответника „АсарелМедет“ АД, чрез адв. К. и от третото лице-помагач „Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България“ КЧТ, чрез адв. Е. М., се иска отхвърляне на молбата. Изтъква се, че исканото възнаграждение над вече присъденото в полза на адв. К. се явява прекомерно с оглед реално извършения от нея труд и степента на фактическа и правна сложност на делото. Сочат се подробни съображения.

Съдът намира, че искането по чл. 248, ал.1 ГПК е подадено в законния срок от легитимирана страна, поради което като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.

Молбата се явява неоснователна.

В случая не са налице основания за ревизия в становището на съда във връзка с определения размер на възнаграждението по реда на чл.38 ЗА.

Вярно е, че съобразно посочената от молителя съдебна практика се приема, че нормата на чл.38, ал. 2 ЗА, препращаща към НМРАВ, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага и че посочените в НМРАВ минимални размери на 1 адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която се определя от предмета на делото и от ангажираните пред съда доказателства в проведените о.с.з., в които съдът се е произнасял по направените искания.

С крайният си акт в производството съдът е разпределил отговорността за разноските с оглед изхода на спора и съобразявайки всички релевантни за този въпрос обстоятелства, като е и изложил подробни мотиви защо присъжда в полза на адв. К. посочените възнаграждения от по 3750 лв. за осъщественото представителство на всеки от четиримата ищци, като е отчел взетата за основа минимална дължима стойност по чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ с оглед размера на защитените им интереси, намалена с по ½ за всяко от възнагражденията. Съдът ясно и в съответствие с посочената от молителя разпоредба на чл.2, ал.5 от НМРАВ, е посочил също така и че определя възнагражденията поотделно за всеки от един от уважените размери на съединените искове с вкл. ДДС.

В тази връзка и за целите на настоящото произнасяне следва в допълнение още веднъж да се изтъкне, че според съда, така присъдените размери на възнагражденията от по 3750 лв. с ДДС (т.е. общо 15 000 лв. с ДДС), се явяват напълно пропорционални спрямо фактическата и правна сложност на конкретния казус, адекватни са с оглед обема и сложността на извършената работа във връзка с почти идентичните интереси на всеки от ищците, съобразени са и с точния брой на проведените съдебни заседания с участието на адвоката, отчитайки и извършената от нея дистанционна дейност, постъпила пред съда по електронен път, като изцяло кореспондират и със защитените интереси на всеки от ищците, в т.ч. и през призмата на цитираната практика на ВКС и СЕС по този въпрос. Наред с това в разглеждания казус липсват основания да се присъжда и допълнително възнаграждение в полза на процесуалния представител адв. К. за проведените о.с.з. по делото, доколкото се установява, че същата на практика не се е явявала в о.с.з., като е депозирала единствено молби, при което и както се посочи, присъдените с решението хонорари инкорпорират цялостното дължимо й се възнаграждение за извършената от нея работа пред първата инстанция.

Затова и предвид на гореизложеното в настоящата хипотеза не са налице предпоставки за ревизия в позицията на окръжния съд и молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл.248 ГПК Пазарджишкият окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3351/26.03.2025 г., депозирана от адв. П. К. за изменение на Решение №72/28.02.2025 г. по гр.д. № 72/2024 г. на ПзОС, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

2