Решение № 125 от 11.06.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Сливница, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20221890100817 по описа за 2022 година

Предявен е иск от П. М. С., ЕГН ********** и С. Л. С., ЕГН **********, срещу Е. К. А., ЕГН **********, с който се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да предаде на ищците владението върху процесния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: местност квартал "***", с площ от 1575 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4, номер по предходен план - ******, и с описание съгласно документ за собственост (Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 137, том IV, рег.№ 2259, дело № 743/2005 г. на ** – нотариус с рег. № 069 и район на действие - Районен съд - Сливница): нива от 1575 дка., четвърта категория, съставляваща имот с номер **, в землището на село **, общ. **, обл. София, местност „Кв. ***", при граници и съседи: имот № ** - нива на наследници на ******, имот № ** - водно течение на държавата- МОСВ, имот № ** - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № ** - нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № ** - населено място на кв."***", гр. ** и имот № ** - нива на * и др., отнето чрез извършване на въвод във владение на 24.06.2022 г. по ИД № * по описа на ЧСИ ***, рег. № 864, обективирано в Протокол за предаване на владение на недвижим имот от 24.06.2022 г. по изпълнителното дело.

В исковата молба се сочи, че ищците са длъжници по изпълнително дело № * по описа на ЧСИ ***, рег.№ 864 в КЧСИ, като ид. дело е образувано по молба на „**, с приложени изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, издаден от Софийски районен съд на 09.06.2017 г. по гр.д. № 72311/2016 г. и изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издаден от Софийски районен съд на 26.06.2017 г. по гр.д. № 1

72312/2016 г., като за обезпечаване вземането е наложена възбрана, вписана в Служба по вписванията - гр. Сливница - Акт № 132, вх. рег. № 1869, том 1, от 09.10.2017 г. върху процесния недвижим имот. При проведена в периода 07.11.2020 г. до 07.12.2020 г. публична продан на гореописания недвижим имот и при проведеното на 08.12.2020 г. отваряне на писмени наддавателни предложения и устни такива, за купувач на имота е обявена ******, чрез нейната дъщеря Е. К. А., за продажна цена в размер на 13 966 лева /тринадесет хиляди деветстотин шестдесет и шест лева/.

Сочи се, че на дата 24.06.2022 г., по молба на Е. К. А., в качеството й на наследник на ******, починала на 04.08.2021 г., ЧСИ *** отнема владението от длъжниците и го предава на ответника Е. К. А., за което обстоятелство е съставен Протокол за предаване владение на недвижим имот от 24.06.2022 г.

Ищците считат, че, както към датата на налагане на възбраната върху процесния недвижим имот, така и преди това, а също и при изнасянето му на публична продан, и към датата на влизане на постановлението за възлагане в сила, процесният недвижим имот се явява несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444, т. 5 от ГПК и принудителното изпълнение не може да бъде насочено върху земи с площ до 30 декара, тъй като освен този имот, същите не са притежавали други ниви или ливади. Отделно от това, същите посочват, че владеят процесния имот лично и като свой, считано от закупуването му по надлежния ред на 01.09.2005 г., извършено с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 137, том IV, рег.№ 2259, дело №743/2005 г. на ** - нотариус с рег.№ 069 и район на действие - Районен съд Сливница, до отнемане на владението им. Твърди се, че ищците упражнявали владението си върху имота за целия този период постоянно, непрекъснато, спокойно и явно, както и че, като собственици те обработвали имота, извършвали ежедневни дейности в него, държали същия като свой, и упражнявали владението явно и спокойно без притеснения и без претенции на други лица. Освен това, ищците сочат, че са земеделски стопани по смисъла на т. 5 на чл. 444 от ГПК и имотът се ползва от защитата на института на несеквестируемостта по отношение на притежаваните от тях ниви до размера на 30 декара, и следва да се третира като такъв, като представят на съда регистрационна карта на земеделски производител, издадена от Министерство на земеделието и храните на Република България на С. Л. С., заверявана без прекъсване за периода от 28.12.2011 г. до 2021 г.

Ищците считат, че упражняване на властническа принуда при отнемането на владението не е извършено според закона и е сторено при наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на изпълнителното производство или отделни изпълнителни действия, същото според тях е недействително и правните му последици следва да бъдат отменени, която незаконосъобразност произтича от несеквестируемостта на имота, предмет на въвода. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който заявява, че счита исковата молба за нередовна, като твърди, че е налице разминаване между изложените в обстоятелствената част на исковата молба 2 факти и петитума на същата, поради което моли съда да остави исковата молба без движение. Сочи, че оспорва изцяло предявения иск и счита същия за неоснователен. Твърди, че не са налице материалните предпоставки на правното основание, определено от ищцовата страна акто иск по чл. 75 ЗС, тъй като не са налице такива, а и липсва „нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС, а именно: действия от страна на ответницата, с които да се нарушава владението на ищците. Счита, че ищците владеят имота без правно основание и предявеният иск е злоупотреба с права, както и намира доводите на ищците с правно основание чл. 444 ГПК за неоснователни. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото нотариален акт № 137, том IV, рег. № 2259, дело № 743/2005 г. на нотариус **, рег. № 069 на НК, с район на действие – РС-Сливница, ищците П. М. С. и С. Л. Гецова /понастоящем С./ са придобили процесния имот на 01.09.2005 г. въз основа на извършена покупкопродажба.

Видно от представения по делото заверен препис от регистрационна карта, издадена от Министерство на земеделието и храните, ищцата С. С. е регистриран земеделски производител, считано от 2011 г., като последната отразена заверка е от 2021 г.

Не се спори между страните, че ищците са длъжници по изпълнително дело № * по описа на ЧСИ ***, рег. № 864 в КЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд, образувано по молба на „**, както и че по искане на взискателя за обезпечаване вземането му съдебният изпълнител е наложил възбрана от 09.10.2017 г. върху процесния имот.

Видно от приложените по делото материали по ИД № * по описа на *** – ЧСИ с рег. № 864 в КЧСИ, по същото е депозирана молба с вх. № 5016/12.10.2018 г. от „ОББ“ АД, с която изрично се иска извършването на публична продан на процесния недвижим имот, върху който банката има учредена ипотека /л. 246, том I I от ИД/. Установява се, че след проведена публична продан в периода: 07.11.2020 г. – 07.12.2020 г., за купувач на процесния имот е обявена Ефросина Стойнева – наследодател на ответницата, за продажната цена от 13 966 лева /тринадесет хиляди деветстотин шестдесет и шест лева/.

С влязло в сила постановление за възлагане и по искане на взискателя Е. К. А., в качеството й на наследник на ****** /починала на 04.08.2021 г./, съдебният изпълнител е насрочил за 24.06.2022 г. въвод във владение, като, видно от протокол за предаване на владение на недвижим имот, ЧСИ Недялков е отнел от ищците и е предал на ответницата владението на процесния недвижим имот.

Други релевантни за изхода на спора доказателства по делото не са ангажирани.

3

Така установените обстоятелства водят до следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.

75 от ЗС, във вр. чл. 358 от ГПК, във вр. чл. 444, т.5 от ГПК.

Разгледан по същество същият се явява неоснователен.

С иска по чл. 75 от ЗС се дава защита на владелец на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от 6 /шест/ месеца срещу всяко нарушение.

Под "нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС следва да се разбира всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа власт. Лишаването на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху имота представлява нарушение по смисъла на чл. 75 от ЗС и в случаите, в които лишаването е извършено на основание протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение, когато този въвод е незаконосъобразен. Пропускът на владелеца да обжалва въвода във владение в предвидения в процесуалния закон срок не го лишава от възможност да се защити срещу този незаконен въвод с иск по чл. 75 от ЗС, когато е владял имота в продължение на повече от шест месеца. В подкрепа на този извод на съда е и изричната разпоредба на чл. 358 от ГПК. Тази норма посочва какви са правомощията на гражданския съд в производство по предявени искове по чл. 75 и чл. 76 от ЗС, когато се твърди от ищеца, че владението му върху имота е отнето по нареждане или със съдействието на съдебен изпълнител или друг държавен орган.

В настоящия случай се установява безпротиворечиво, че към момента на извършване на въвода ищците са били във владение на процесния имот повече от шест месеца. Отнемането на владение е осъществено въз основа на постановление на ЧСИ по реда на чл. 498 ГПК, след като взискателите по изпълнителното дело са били обявени за купувачи на публичната продан и им е бил възложен продаваният имот. Въводът е осъществен срещу длъжниците в изпълнителното производство.

Основно възраженията на ищците са по отношение на насочване на изпълнението върху имот, който е несеквестируем. Съдът намира, че релевантен към спора е моментът на въвода – 24.06.2022 г., тъй като се преценява законосъобразността на същия.

Разпоредбата на чл. 444, т. 5 от ГПК предвижда, че изпълнението не може да бъде насочено върху земите на длъжника физическо лице земеделски стопанин, включващи и ниви с площ до 30 дка. Нормата има за цел да гарантира лицата, чието занятие е свързано със земеделското производство като основно средство за препитанието им, бранейки имуществото им, чрез което осъществяват такава дейност. Обективно наличието на тези обстоятелства понастоящем се установяват чрез въведения от Закона за подпомагане на земеделските производители и издадената въз основа на чл. 7 от него Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър за земеделските производители регистрационен режим на лицата, стопанисващи земеделска земя и/или осъществяващи 4 производство на земеделска продукция. Физическите лица се регистрират като земеделски производители в Областната дирекция "Земеделие" по постоянния си адрес, вписват се в регистъра на земеделските производители и им се издава регистрационна карта. Ищците представят регистрационна карта на името на ищцата С. С. и се позовават именно на такава регистрационна карта. Същата, обаче, не е достатъчно доказателство в подкрепа на твърдяната от ищцовата страна несеквестируемост, тъй като установява единствено качеството на ищцата С. на земеделски производител /при това към 2021 г./, но не сочи на конкретните имоти, включени в стопанството й, чрез които тя осъществява дейността си и които подлежат на вписване в регистъра, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, за да се обоснове извод, че това е процесният имот. В този смисъл по делото не бе установено, че към момента на въвода /24.06.2022 г./ ищцата С. С. е била регистрирана като земеделски производител, не се установява да е притежавала такова качество и да е осъществявала присъщата за нея дейност и то именно посредством процесния имот.