Решение № 371 от 22.03.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Велико Търново , 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20204110101744 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът излага твърдения, че на 10.05.2017г. във връзка с договора за мобилни услуги с предпочетен номер *** е сключил с ответника договор за лизинг, по силата на който му е предоставил за временно и възмездно ползване устройство „***” срещу лизингова цена от 151, 57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6, 59 лв. Ищецът сочи, че за отчетния период 15.05.2018г. – 14.10.2018г. ответникът дължи заплащане на лизингови вноски в общ размер на 65, 90 лв., от които – сумата от 19, 77 лв. – лизингови вноски за периода 15.05.2018г. – 14.08.2018г. и сумата от 46, 13 лв., представляваща начислени накуп 7 лизингови вноски на основание чл. 12 ОУ към договора за лизинг. Ищецът допълва, че на 20.09.2017г. е сключил с абоната допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с месечна абонамента такса в размер на 30, 99 лв. Сочи, че за отчетния период 15.05.2018г. – 14.08.2018г. ответникът не е заплатил сумата от 80, 59 лв., представляваща общ размер на дължимите абонаментни такси, както и че вследствие на това негово неизпълнение му е начислена неустойка в размер на 77, 46 лв., равна на три месечни абонаментни такси. Ищецът уточнява, че поради 1 неизпълнението на договора за мобилни услуги абонатът дължи и сумата от 58, 97 лв., представляваща разлика между цената на лизинговото устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг. Твърди, че горепосочените задължения са индивидуализирани във фактури издадени на 15.06.2018г., 15.07.2018г., 15.08.2018г. и 15.10.2018г. Ищецът изтъква, че е сключил с ответника и друго допълнително споразумение от 20.09.2017г. към договора за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с месечна абонамента такса в размер на 30, 99 лв., по което задълженията на абоната за абонаментни такси и ползвани услуги за периода 05.05.2018г. – 04.08.2018г. са в размер на 87, 94 лв.

Посочва, че поради това неизпълнение на ответника е начислена неустойка в размер на 77, 46 лв., равна на три месечни абонаментни такси, както и сумата от 128, 29 лв., представляваща разлика между цената без абонамент на предоставеното устройство „***” и преференциалната продажна цена с абонамент. Ищецът сочи, че на 22.02.2018г. е сключил с ответника договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с промоционален месечен абонамент в размер на 8, 99 лв., както и договор за лизинг от същата дата, имащ за предмет – таблет „***” с обща лизингова цена в размер на 105, 57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 4, 59 лв. Уточнява, че задълженията на ответника по първия договор са в размер на 26, 96 лв. – месечни абонаментни такси за периода 05.05.2018г. – 04.08.2018г. и неустойка в размер на 35, 07 лв., а по втория възлизат на 91, 80 лв. – общ размер на дължимите лизингови вноски, като част от тази сума – 78, 03 лв., представлява начислени накуп 17 лизингови вноски на основание чл. 12 ОУ към договора за лизинг. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията си по договора за мобилни услуги от 22.02.2018г. ответникът дължи и сумата от 115, 34 лв., представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и общата лизингова цена по договора за лизинг. Допълва, че задълженията по договорите от 22.08.2018г. са индивидуализирани във фактури издадени на 05.06.2018г., 05.07.2018г., 05.08.2018г. и 05.10.2018г. Ищецът твърди, че на 22.02.2018г. е сключил с ответника и друг договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонамента такса в размер на 30, 99 лв., по който задълженията на абоната са в размер на 67, 97 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 25.04.2018г. – 24.06.2018г., както и неустойка в размер на 77, 46 лв. Ищецът сочи, че във връзка с последния договор за мобилни услуги е сключил с абоната и договор за лизинг от същата дата относно мобилно устройство „***” при обща лизингова цена в размер на 59, 57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 2, 59 лв. Ищецът сочи, че за отчетния период 25.04.2018г. – 24.07.2018г. ответникът дължи заплащане на лизингови вноски в общ размер на 56, 98 лв., от които – сумата от 5, 18 лв. – лизингови вноски за периода 25.04.2018г. – 24.06.2018г. и сумата от 51, 80 лв., представляваща начислени накуп 19 лизингови вноски на основание чл. 12 ОУ към 2 договора за лизинг. Освен това твърди, че абонатът дължи и сумата от 176, 06 лв., представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и общата лизингова цена по договора за лизинг от 22.02.2018г. Допълва, че задълженията по последните два договора са индивидуализирани във фактури издадени на 25.05.2018г., 25.06.2018г. и 25.07.2018г., като изтъква, че към момента задълженията на ответника за лизингови вноски по всички сключени от него договори за лизинг са изцяло изискуеми, тъй като е изтекъл срока по чл. 2 от тях и последният не е върнал предоставеното му устройство. Ищецът сочи, че за гореописаните вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 340/2020г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1224, 25 лв., представляваща общ размер на вземанията му по процесните договори за мобилни услуги и лизинг за месечни абонаментни такси, използвани услуги, неплатени лизингови вноски, неустойки и дължима цена на мобилни устройства, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Възразява, че представените от ищеца фактури не установяват възникването на задължения за него за заплащане на далекосъобщителни услуги, с оглед характера им на частни свидетелстващи документи, които не са подписани от страните по тях.

Възразява, че е налице неяснота и противоречие между договорите и фактурите относно начина на формиране на размера на отделните вземания, включително и относно претенцията за неустойка. Оспорва дължимостта на вземането за лизингови вноски с възражения, че липсват доказателства дали лизинговата вещ е върната на ищеца и че след като последният не доказва това обстоятелство присъждането на претендираното вземане ще доведе до неоснователното му обогатяване. Възразява срещу дължимостта на претендираната цена за мобилни устройства, доколкото не се доказва прекратяване на договорите за мобилни услуги и предвид недоказване на размера й. Ответникът изтъква, че в качеството си на потребител по см. на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП се полза от уредената в този закон защита и в тази връзка сочи, че клаузите в процесните договори уреждащи вземанията на доставчика за далекосъобщителни услуги, неустойка и цена на устройства са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 т.

5, т. 11, т. 13 и т. 19 ЗЗП. Отделно от това смята договорите за мобилни услуги са нищожни, тъй като приложите към тях ОУ не са подписани и приемани от него. В тази връзка посочва, че подписаните от него декларации за приемане на ОУ всъщност са част от отделните индивидуални договори, както и че с тях няма как да е приел приложените към исковата молба ОУ, тъй като те са изменени на по – късна дата.

3

Ответникът оспорва валидността на неустоечната клауза във всеки от договорите за мобилни услуги, като смята, че същата е с неравноправен характер, тъй като размера й е равен или надхвърля размера на главното вземане за далекосъобщителни услуги.

Релевира доводи за нейната нищожност, поради нарушаване на добрите нрави, доколкото неустойката излиза извън присъщите си функции. Евентуално моли за намаляване размер на неустойката поради прекомерност на основание чл. 92 ал. 2 ЗЗД.

Възразява срещу дължимостта на претенцията за законна лихва с оплаквания за неяснотата относно периода й. По тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Страните по делото са сключили договори за мобилни услуги от 01.03.2017г. и от 10.05.2017г. съответно с предпочетени номера *** и ***, които са изменени с допълнителни споразумения от 20.09.2017г. относно вида на тарифния план и срока на действие. Съгласно допълнителните споразумения дължимата по всеки от договорите месечна абонамента такса е в размер на 30, 99 лв., а срока за ползване на услугите е продължен до 20.09.2019г. Страните са уговорили, че ако в този срок се прекрати ползването на услугите по вина или инициатива на абоната, същият дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края срока. Уговорили са същото така, че в тази хипотеза, ако за ползване на услугите е предоставено устройство, потребителят ще дължи разликата между цената му без абонамент по актуалната ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора за мобилни услуги и заплатената от абоната цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг /чл. 4 и чл. 5 от допълнителното споразумение/.

При сключването на допълнителното споразумение от 20.09.2017г. към договора за мобилни услуги от 01.03.2017г. на абоната е предоставено мобилно устройство „***”, чието получаване същият е удостоверил с подписа си. Със сключването на договора за мобилни услуги от 10.05.2017г., страните са сключили и договор за лизинг, регламентиран от ОУ, имащ за предмет временното и възмездно ползване на мобилно устройство „***” с телефонен номер *** срещу лизингова цена от 151, 57 лв. с ДДС, платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6, 59 лв. С подписването на договора ответникът – лизингополучател е декларирал, че е получил лизинговата вещ.

Съгласно чл. 12 ал. 1 от ОУ към договора за лизинг, при неизпълнение на задължението за плащане по него, лизингодателят може да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг.

Според чл. 12 ал. 2 от ОУ месечните вноски и другите плащания стават предсрочно 4 изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно договора за лизинг суми.

На 22.02.2018г. страните са сключили помежду си още два договора за мобилни услуги с предпочетен номер *** съответно с номер *** за срок от 24 месеца с месечен абонамент в размер на 10, 99 лв. по отношение на първия и в размер на 30, 99 лв. по отношение на втория номер. Уговорили са, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по него, същият дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти такси от момента на прекратяване до края на договора, но не повече от трикратния размер на абонаментните такси, а в случаите на предоставено устройство за ползване на услуги – такава част от разликата между стандартната му цена без абонамент и заплатената от него в брой или обща лизингова цена, каквато съответства на оставащия срок на договора. Във връзка с ползването на услуги по тези договори страните са сключили и два договора за лизинг от 22.02.2018г., по силата на които, ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване следните мобилни устройства - таблет „***” за номер ***, с обща лизингова цена в размер на 105, 57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 4, 59 лв., както и телефон „***” за номер ***, с обща лизингова цена в размер на 59, 57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 2, 59 лв. С подписването на договорите за лизинг ответникът – лизингополучател е декларирал, че е получил съответната лизинговата вещ. Съгласно чл. 12 ал. 1 от приложимите ОУ, при неизпълнение на задължението за плащане по него, лизингодателят може да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг.