Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4049 от 27.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15628/2021
Вид
Решение № 4049
Подписан
27.08.2023
В сила
20.02.2024
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 18, ал. 5 · Закон за пътищата
  • Чл. 3, ал. 2 · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
  • §2 · Наредба за специално ползване на пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 4049 гр. София, 27.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110215628 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод на жалба с вх. № 94-00-5857 от 01.011.2021 г. от С. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: село Л, област С, ул. „М“ № , със съдебен адрес: гр. С, бул. „А Л” № , ет. , против Наказателно постановление (НП) № 7451 от 06.10.2021 г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа (РПМ)”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с което на основание чл. 53, ал. 1, т 2 от Закона за пътищата (ЗП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, за нарушения на чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а” от ЗП вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11 от 2001 г.).

В жалбата се твърди, че процесното НП е незаконосъобразно, тъй като не отговаря на задължителните изисквания и реквизити на ЗАНН. Сочи се, че в процесното НП не е упоменато основанието за съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Навеждат се аргументи, че не са представени доказателства за сертифицирането на измервателните средства. Навеждат се аргументи, че нито едно от доказателствата, описани в атакуваното НП не са връчени на жалбоподателя, с което се препятства провеждането на адекватна защита на правата и интересите му. Твърди, че 1 дружеството-собственик на процесния автомобил – „МИВ КЪНСТРАКШЪН” АД, ЕИК , е извършило плащане по предвидения ред и съответно е получило разрешително за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Сочи, че не му е било известно точното тегло на управляването ППС към момента на проверката. Навежда аргументи за внесено в срок възражение по чл. 44 от ЗАНН. Моли съда да отмени изцяло процесното НП като незаконосъобразно и необосновано, алтернативно, да намали размера на наложената санкция до минимално предвидената.

В съдебно заседание жалбоподателят, С. М. Ш., редовно призован не се явява, не сочи уважителни причини.

Въззиваемата страна, началника на отдел „Контрол по РПМ“ в АПИ, редовно призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт Г Б Н, с пълномощно по делото, който моли съда да потвърди процесното НП по съображенията представени в писмения отговор от 10.06.2022 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското или юрисконсултското възнаграждение, в случай, че такова е претендирано и същото е над минималния размер.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не се явява, не сочи уважителна причина.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.09.2021 г., в 10:13 часа, на път II-18, км. 33 +000, на 1 километър преди разклона за с. Казичене, в посока с. Казичене – гр. София, С. М. Ш., ЕГН **********, управлявал и осъществявал движение на моторно превозно средство (МПС) с три оси марка „Мерцедес“, модел „3336 К Актрос“, с регистрационен номер , като превозвал фракция и бил спрян за проверка от инспектори контрол по РПМ при АПИ – свидетелите Н. М. А. и М.

Д. К..

В процеса на извършената проверка от служителите на АПИ било направено измерване, при което било констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 2001 г., тъй като при измерено разстояние между осите от 1.42 метра, сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС е 28.260 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б „в“ от Наредба № 11 от 2001 г. и съгласно чл. 3, т. 2 от същата наредба, при надвишаването на нормите на чл. 7, пътното превозно средство (ППС) е тежко. Измерването било извършено с техническо средство мобилна електронна везна модел DFW-KR, фабричен номер 118807 и ролетка 1313/18 (5 метра).

Инспекторите приели, че водачът е осъществил движение на извънгабаритно ППС по смисъла на Наредба № 11 от 2001 г., без разрешение (разрешително или документ за платена пътна такса), издадено по реда на горната наредба, с което е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а” от ЗП вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 2001 г. За така установеното нарушение, инспектор А. съставил АУАН № 0008149 от 14.09.2021 г., в който било вписано, че водачът 2 има възражения.

АУАН бил получен от водача същия ден срещу разписка.

Въз основа на АУАН било издадено НП № 7451 от 06.10.2021 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 (две хиляда и петстотин) лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а” от ЗП вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба на № 11 от 2001 г.

Процесното НП било получена на 21.10.2021 г. от член на домакинството на жалбоподателя.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени до доказване на противното със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото и приобщени по надлежния ред доказателства и доказателствени средства: Жалба с вх. № 94-00-5857 от 01.011.2021 г.; НП № 7451 от 06.10.2021 г.; АУАН № 0008149 от 14.09.2021 г. и разписка за получаването му; Плик с пощенско клеймо от 28.10.2021 г.;

Съобщение за получаване на НП с пощенско клеймо от 21.10.2021 г.; Кантарен билет от измерване № 301 от 14.09.2021 г.; Свидетелство за регистрация на МПС II част; Пътен лист от 14.09. 2021 г.; Кантарна бележка за износ с № 714807 от 14.09. 2021 г.; копие на лична карта; Заявление № АУ000029-3-19096 от 16.04.2021 г.; Сертификат за съответствие за джобна ролетка 1313/18; Заповед на председателя на ДАМТН № А-616 от 11.09.2018 г.; заповеди на председателя на УС на АПИ: Заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019 г., Заповед № РД-11-1267 от 17.10.2019 г., Заповед № РД-11-520 от 11.05.2021 г., Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 г. и Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г.; Писмени бележки от главен юрисконсулт Н от 10.06.2022 г. и пълномощно в негова полза от 31.03.2022 г. и свидетелски показания на актосъставителя Н. М. А. и М. Д. К..

От свидетелството за регистрация на МПС се установява, че процесното ППС е 3 регистрирано на „МИВ КЪНСТРАКШЪН” АД, ЕИК , като на процесната дата автомобилът е управляван от жалбоподателя Ш., видимо от пътния лист от 14.09.2021 г. От Кантарна бележка за износ № 714807 от 14.09. 2021 г. се установява, че натовареното ППС е с регистрационен номер СА5546ТТ, макар че като шофьор е вписан Нурай Хасанов Фучиджиев, а не жалбоподателя Ш..

Видно от сертификата за съответствие, заявлението за проверка и регистрация за извършена периодична проверка техническите средства за измерване – ролетка и преносима електронна везна, те са технически изправни.

Съдът се довери изцяло на показанията на свидетелите А. и К., инспектори контрол по РПМ при АПИ, които в съдебно заседание потвърдиха участието си в проверката и изложиха твърдения, подкрепящи приетата за установената фактическа обстановка.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а” от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

По смисъла на §1, т.8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗП, специално ползване на пътищата е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.

Според разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от ЗП, специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, а именно Наредбата за специално ползване на пътищата, приета с ПМС № 179 от 04.07.2001 г.

В съответствие с §2 от ДР на Наредбата за специално ползване на пътищата, специалното използване на пътищата чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 139 от ЗДвП.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които 4 не представляват опасност за участниците в движението.

Съобразно чл. 139, ал. 3 от ЗДвП, с Наредба № 11 от 2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни транспортни средства се определят: (1) допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от ЗДвП, наричани за краткост „ППС“, които не представляват опасност за участниците в движението и (2) условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване.

Според §1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 2001 г., „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3 от наредбата.

Чл. 3, ал. 2 от Наредба № 11 от 2001 г. определя за тежки ППС или състав от ППС, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7 от наредбата.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б „в“ от Наредба № 11 от 2001 г., допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 11 от 2001 г., с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 от Наредба № 11 от 2001 г., отворени за обществено ползване пътища, когато разстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m – 18 t (19 t), е за сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства.