Решение № 26 от 17.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20215001000739 по описа за 2021 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод подадени две въззивни жалби против постановеното решение №260095 от 16.06.2021 г. по т.д.№146/2019 г. по описа на О.С.П..

С обжалваното решение е осъден ответникът Д.О.З. ЕАД да заплати на ИВ. Б. КР. сумата в размер на 140 000 лв., както и на М. Л. В. сумата в размер на 70 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на тяхната съпруга и майка П. Д. К.а, настъпила в резултат на ПТП на 22.12.2018 г. на надлез З., ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени исковете, както следва: на ИВ. Б. КР. за разликата над 140 000 лв. до 150 000 лв. и на М. Л. В. за разликата над 70 000 лв. до 200 000 лв.

Присъдени са и разноски. Решението е постановено при участието на третите лица поматачи на ответника А.П.И. /А./, ЗАД А. АД, ЗД Е.И. АД.

1

Първата въззивна жалба е от ищцата М. Л. В., която обжалва частично решението в отхвърлителната му част по отношение на отхвърленото и искане за обезщетение – за разликата над 70 000 лв. до 130 000 лв. Моли да се отмени в тази част, след което се уважи предявения иск до 130 000 лв. и присъдят направените разноски по съображения с принципа за справедливост и установените факти по делото.

Срещу тази въззивна жалба е постъпил отговор от третото лице помагач А.П.И. /А./, който счита същата за неоснователна и моли да не се уважава.

Счита, че е спазен принципът на справедливост и че дори определеното обезщетение е прекомерно, както и излага съображения за нарушение на чл.372,ал.2,изр.2 от ГПК при допуснатото изменение на иска на ищцата от 100 000 лв. на 200 000 лв., направено в съдебното заседание на 01.03.2021 г.

Втората въззивна жалба е от ответника Д.О.З. ЕАД, който обжалва решението в осъдителната му част. Моли да се отмени в обжалваната му част и се отхвърлят претенциите на ищците, ведно с присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение. Счита, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като не са допуснати поискани писмени доказателства и не е назначена нова тройна съдебна експертиза по делото, че не е изяснена фактическата обстановка по делото, което е довело до неговата неправилност и незаконосъобразност, както и необоснованост.

Срещу тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищците ИВ. Б. КР. и М. Л. В., които я считат за неоснователна и молят да се не уважава , както и от третото лице помагач на ответника П.И. /А./, който също я счита за неоснователна и моли да не се уважава.

Срещу тази въззивна жалба е постъпило и становище от третото лице помагач на ответника ЗАД А. АД за нейната неоснователност.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Решението е връчено на ищцата М. Л. В. на 21.06.2021 г., на ответника на 05.07.2021 г., а в ъззивните жалби срещу него са подадени съответно на 05.07.2021 г. и по пощата на 16.07.2021 г., което е в срока на закона – чл.259, ал.1 от ГПК. Същите са от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледат по същество 2 съобразно оплакванията, изложени в тях.

Решението е постановено по търг.дело №146/2019 г., към което е съединено за общо разглеждане търг.дело №147/2019 г. Първото дело е образувано по искова молба от ИВ. Б. КР., второто - от М. Л. В.. Първият е съпруг, а втората – дъщеря на починалата П. Д. К.а в резултат на ПТП на 22.12.2018 г. на надлез З..

И в двете искови молби се твърди, че ПТП е настъпило на 22.12.2018 г. на път II-84 на надлез З. около 6,30 часа сутринта. Лек автомобил с марка В.

****, рег.№ ** **** **, управляван от водача Д.А.Г. се е движил от с.Б. в посока с.З., като при лоши пътни условия – заледяване на пътя и гъста мъгла, на надлеза на с.З. е загубил управление, завъртял се е и последвал сблъсък с насрещно движещия се микробус с марка М.С., рег.№ ** **** **, управляван от Я.Д.Р.. С това си поведение е нарушил чл.20,ал.2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движение с атмосферните условия и състоянието на пътя. Вследствие на удара на място починали той и пътниците в автомобила, между които П. Д. К.а. Лекият автомобил е имал валидна сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите със ответника Д.-О.З. АД, поради което ищецът заедно с двете си дъщери го уведомил за настъпилото застрахователно събитие с уведомление №1 от 07.01.2019 г. Образувана е щета №**************, по която няма произнасяне.

Ищецът ИВ. Б. КР. твърди в исковата молба, че е съпруг на починалата в резултат на ПТП П. и че е понесъл тежки имуществени вреди от смъртта на любимата си. Посочва, че живеели заедно в общо домакинство с по-малката си дъщеря А. с вродено заболяване и ежедневни грижи, като след смъртта на съпругата му грижите изцяло преминали върху него. Претендира обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 50 000 лв., а съгласно направеното увеличение на иска на основание чл.214 от ГПК в съдебното заседание на 01.03.2021 г. – 150 000 лв.

Ищцата М. Л. В. посочва, че е по-голямата дъщеря. Макар че е омъжена и не живеела в едно домакинство с майка си, двете били силно привързани, подкрепяли се не само като майка и дъщеря, но и като най-добри приятелки. Загубата от майка и я увредила в най-висока степен, като претендира обезщетение за това в размер на 100 000 лв., а съгласно 3 направеното увеличение на иска на основание чл.214 от ГПК в съдебното заседание на 01.03.2021 г. – 200 000 лв.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковата молба. Не е съгласен с посочения механизъм на ПТП, като счита, че няма данни за виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при него лек автомобил, което да се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Твърди, че причина за настъпването на ПТП е наличието на заледяване на пътния участък и липсата на опесъчяване на мястото на настъпване на ПТП, което се намира на републикански път и се управлява от А. на основание чл.19,ал.1,т.1 от Закон за пътищата, която не е изпълнила задълженията си, произтичащи от закона – чл.29 и чл.30, като лице, стопанисващо пътя, има задължения да осигурява необходимите условия за безопасно и удобно движение, да поддържа пътищата изправни и да извършва всички, възложени им по закон действия с цел осигуряване безопасност на пътя.

Твърди, че вина за настъпване на ПТП имат и водачите на останалите МПС, участвали в събитието, които са управлявали с несъобразена скорост за конкретните пътни условия и по този начин са допринесли за настъпване на ПТП.

При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, която не е използвала обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ,ал.1 от ЗДвП.

Оспорва и размера на обезщетенията.

По делото са конституиране трети лица помагачи на ответника.

А. оспорва исковете. Не е съгласен с твърдения механизъм на ПТП.

Счита, че релевантна е метеорологичната обстановка в момента на настъпване на ПТП – наличието на гъста мъгла, непредвидима по видимост и начин на образуване, изисквала повишено внимание от водачите на МПС и съобразяване скоростта с пътните условия, като твърди, че основна причина за ПТП е несъобразяването на скоростта от участниците в ПТП с пътната обстановка. Счита, че е изпълнил задълженията си по пътното поддържане.

При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, която е била без поставен 4 обезопасителен колан.

ЗАД А. АД оспорва исковете, като посочва, че не е отговорен за настъпване на процесното събитие и произтеклите от него негативни последици. Твърди, че причина за ПТП е липсата на опесъчяване на пътния участък. При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, която е била без поставен обезопасителен колан.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, както и са изслушани комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза за механизма на ПТП и причинените увреждания, допълнение към нея, тройна автотехническа експертиза за механизма на ПТП.

Въз основа на събраните доказателства и оплакванията във въззивните жалби, първо съдът намира, че не са допуснати твърдените от ответника застраховател процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неприемане на писмени доказателства – строителна документация за надлеза, на който е станало ПТП, и недопускане на нова повторна тройна съдебно автотехническа експертиза, която да се произнесе за механизма на ПТП, за причините, поради които водачът на лекия автомобил е изгубил контрол над управлението на автомобила, какво е влиянието на заледяването на пътя и липсата на опесъчяване, като се съобрази наклона на съответния пътен участък след представяне на проектната и строителна документация на процесния пътен участък. Видно от данните по делото, съдът е назначил комплексна съдебна експертиза, която е оспорена в частта и досежно механизма на ПТП. В резултат на оспорването е назначена тройна автотехническа експертиза на основание чл.200,ал.3 от ГПК. Така, по делото са изслушани единична и тройна съдебно автотехническа експертиза, като съдът не е длъжен да възприема заключенията, а следва да ги преценява заедно с другите доказателства по делото. Ето защо и в съответствие с установения ред в ГПК, недопускането на нова повторна тройна съдебно автотехническа експертиза не се явява процесуално нарушение. Проектната и строителна документация за процесния пътен участък се явява без правно значение. По делото са конституирани трети лица помагачи на ответниказастраховател във връзка с възраженията му, че не следва да отговаря за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като ПТП е в резултат на неподдържане на пътя от А. и вина на други участници за инцидента. В 5 чл.499, ал.7 от КЗ е уредена отговорността при множество причинители на застрахователното събитие при определяне на застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Те отговарят както причинителите, които носят отговорност съгласно чл.53 от ЗЗД – солидарно, всеки от които отговаря спрямо увредения за всички причинени от увреждането вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Така, застрахователят по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахования при него делинквент - за всички вреди в пълния им размер в съответствие със застрахователната сума по договора за застраховка. Ето защо и при липса на обратни искове тези доказателства са ирелевантни, а и не са необходими съобразно обясненията на вещите лица, че не могат да направят изчисления спрямо наклона на надлеза към момента на ПТП, поради извършване на ремонтни дейности, а наклонът по проектна документация няма значение.

По делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че лекият автомобил с марка В. с водач Д.А.Г. е имал застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, че ищците са съответно съпруг и дъщеря на починалата при ПТП на 22.12.2018 г. П. К.а, че ищците са подали уведомление до застрахователя за настъпилото застрахователно събитие на 07.01.2019 г., като не им е изплатено застрахователно обезщетение по доброволен ред.

За механизма на ПТП са изслушани единична, допълнителна и тройна експертизи, като при преценка на констатациите от експертизите с доказателствения материал по делото, включително и с разпита на разпитаните свидетели за местопроизшествието, съдът намира, че следва да кредитира тройната автотехническа експертиза. Същата е изготвена въз основа на обективни данни и от три вещи лица специалисти, които са категорични, че техническа причина за настъпването на ПТП е това, че водачът Д.А.Г. е загубил контрол над автомобила и е допуснал автомобилът му да навлезе в лява лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там се е движил насрещно микробус с марка М. С.. Той е имал възможност да избегне произшествието, ако не би загубил контрола над автомобила и ако се е движил в дясната лента за движение, би се разминал с микробуса. Движил се 6 със скорост около 64 км/ч в момента на удара, като липсват обективни данни за намаляване или увеличаване на скоростта преди момента на удара. Нямал е техническата възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на микробуса също е нямал техническата възможност да спре микробуса и да избегне удара със скоростта, с която се е движил – около 40 км/ч.