Решение № 829 от 01.11.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Шумен, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20233630101616 по описа за 2023 година

Предявен иск, с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС.

Искова молба от пълномощник на К. Г. К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу Е. Д. Е., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС и цена от 9626,25 лева.

Ищцата сочи, че била собственик на два недвижими имота – земеделска земя, с идентификатор № *** и № ***, и двата в с. ***, с обща площ от 51,34дка. С влязло в сила решение ответникът бил осъден да предаде владението им. Тъй като след предявяване на иска, настоящият ответник бил недобросъвестен владелец на имотите, за периода 01.10.2019г. – 23.06.2023г. дължал обезщетение на ищцата, за ползите от които е лишена, в размер на 9626,25 лева.

Искат осъждане на ответника да заплати сумата, в едно със законната лихва от предявяване на иска /21.07.2023г./ и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба и ответникът, редовно уведомен, подават отговор. Счита иска допустим и основателен. Не оспорва изложените в исковата молба факти. Твърди плащане на исковата сума, в едно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до датата на плащане. Иска 1 отхвърляне на иска, поради погасяване вземанията с плащане.

В открито заседание, страните редовно призовани, чрез представители, искат отхвърляне на иска поради погасяване на вземанията с плащане и присъждане на разноски.

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Иска е признат от ответника, с отговора на исковата молба, като са представени платежни нареждания за плащане на претендираната главница и законна лихва върху нея, от предявяване, до датата на плащане.

Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявения иск е необходимо да се установи, че ищецът е бил собственик на вещ, която се е намирала във владение на ответника, през исковия период, което е недобросъвестно и го е лишил от ползи от вещта, както и размера на дължимото обезщетение. Предпоставките са налице – не се оспорват твърдените от ищцата факти, които се установяват и от приетите писмени доказателства /земеделските земи са собствени на ищцата, намирали са се във владение на ответника, което не може да се определи като добросъвестно по чл. 70, ал. 1 ЗС/, а и иска , е признат по основание и размер. Във връзка с ответното твърдение, че не е дал повод за завеждане на делото, следва да се отбележи, че за възлагане разноските върху ищеца, не е достатъчно само признание на иска. Плащането в хода на производството на вземане изискуемо без покана /по аргумент от чл. 114 ЗЗД, във вр. с т. 7 от ППВС № 1/79г./, също не освобождава от отговорност за разноски. Нормата на чл. 73 от ЗС, не въвежда изискване за покана. Такава е необходима при претенция за обезщетение за забава/чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, при такава по чл. 71 ЗС и в отношения между съсобственици /чл.31, ал. 2 ЗС/, каквито не са предявени. Вземането на собственика срещу недобросъвестния владелец, за ползите от които го е лишил се основава на принципа на неоснователното обогатяване и се дължи за целия период на установено недобросъвестно владение, а не след покана. В случая е установено, че недвижимите имоти са се намирали във владение на ответника, след 2 предявяване на иск, с правно основание чл. 108 от ЗС, по време на разглеждане на делото и три седмици след влизане на решението, по ГД № 966/2019г., по описа на НПРС, в сила, съответно искът е основателен за предявения размер и период, и независимо, че следва да се отхвърли, поради погасяване вземанията с плащане, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1652,05 лева разноски в производството.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу Е. Д. Е., ЕГН : **********, с адрес – ***, иск с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС, за сумата от 9626,25 лева, обезщетение на ищцата, за ползите от които е лишена, от собствените недвижими имоти – земеделска земя, с идентификатор № *** и № ***, и двата в с. ***, с обща площ от 51,34дка, за периода 01.10.2019г. – 23.06.2023г., поради недобросъвестното им владение от ответника, в едно със законната лихва върху сумата от 9626,25 лева, от 21.07.2023г., до окончателното плащане, поради погасяване на вземанията с плащане.

ОСЪЖДА Е. Д. Е., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на К. Г.

К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, сумата от 1652,05 лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 3