Решение № 1407 от 13.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1407

12.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

III състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100501481 по описа за 2020 година

Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 20926/1103.2020 г. на Т. В. Ж. с ЕГН ********** от с.Звездица, *** чрез адвокат Д. Г. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Вана, ул.

„Поп Харитон“ № 5 срещу Решение № 876 от 21.02.2020 г. по гр.д. № 7219 по опис на ВРС за 2019 г. , с което е отхвърлен предявения от Т. В. Ж. , отрицателен установителен иск, предявен против Р. В. Б. , с искане да се приеме за установено, че не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с.Звездица, община Варна, местност под селото, с площ от 500 кв.м. при граници на ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, на основание чл. 124 от ГПК.

Отправено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което предявения иск да бъде уважен и се претендират направените по във въззивното производство разноски.

Във въззинната жалба се излага, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложен материален закон, относно основателността на направеното от ответницата, в условията на евентуалност възражение, за изтекла в нейна полза придобивна давност. Твърди се, че съдът неправилно е възприел обекта на спорни права при липсата на възражения за осъществяване на фактическа власт върху реални части от него. В съдебно заседание, въззивникът не се явява, не се представлява, не представя списък за разноски.

В отговорна на въззивната жалба, въззивнаемата Б. моли съдът да приеме жалбата като неоснователна и да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинсанционното съдебно решение. В съдебно заседание се представлява от адв. О., чрез която пъддържа жалбата и претендира за присъждане на разноски в размер на 1000 лева.

Третите лица помагачи Й. и С.Г., конституирани по почин на ответницата, се представляват от адв. Николова, чрез която отправят искане за потвърждаване на обжалваното решение, защото счита, че е законосъобразно и мотивирано.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря 1 на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Жалбата е допустима, но неоснователна по следните съображения:

Решението на първоинстанциония съд е валиидно и допустимо. От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен материалния закон относно соченото в евентуалност от ответницата придобивно основание .

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано, по предявен от Т. В. Ж. , ЕГН **********, с адрес: с. Звездица, *** срещу Р. В. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет.6, ап.12, отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с. Звездица, общ. Варна, обл.

Варна, м. „Под село", с площ от 500 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***.

Правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, ищецът извежда от решение № 640/13.09.1999г. на ОЗС-Варна, с което на неговия наследодател А.Ж.М. е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 2,5 дка в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ, землище с. Звездица, м-ст „Екши Елма". Ищецът подал заявление за възстановяване правото му на собственост върху същия имот от 22.10.2018г., като му било отговорено, че за имота трети лица претендират собственически права и в ПНИ част от имота бил записан на тези лица. Към настоящия момент възстановения имот бил разделен на три отделни имота, като процесният имот бил с идентификатор *** по КККР на с. Звездица, с площ от 500 кв.м. Интересът счита, че реституционната процедура не е завършила, тъй като все още няма издадена Заповед по реда на Параграф 4 от ЗСПЗЗ.

Ответницата в писмен отговор е оспорила иска като недопустим и в условията на евентуалност като неоснователен. Във връзка с възраженията за недопустимост на предявения иск е изложила, че представеното от ищеца Решение № 640/13.09.1999г. на ОЗСВарна не го легитимира като собственик на имота. Въвела е фактическо твърдение, че това решение е второ по ред спрямо, вече издадено предходно Решение № 42/05.03.1993г. на ГЖ-Варна, с което възстановено правото на собственост на наследниците на А.Ж.М. върху същия имот нива от 2,5 дка в местност „Екши Елма" в землището на с. Звездица.

Възоснова на това фактическо твърдение, обосновава второ възражение за нищожност на второто по време решение и съответно липсата на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Въвежда второ основание за нищожност, което се отнася общо за двете решения на ПК като твърди, че са постановени извън правомощията на ПКВарна като административен орган по реституция по ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот никога не е бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС или отнеман за такива организации, нито е бил предоставян за ползване на лица. Твърди, че наследодателят на ищеца никога не е притежавал имот в местност „Екшелма", а ако е притежавал такава, оспорва, че е налице идентичност между притежавания и възстановения имот.

2

Във връзка с възраженията за неоснователност, защитата на ответницата срещу иска се заключава в твърдението, че е собственик на имота и посочва две придобивани основания.

Първото е правна сделка, обективирана в договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт № 47, том I, per. № 996, дели № 43/2009г. на нотариус Юлия КаменоваКостадинова.

Изложила е, фактически твърдения, според които първоначално имотът представлявал нива с площ от 1000 кв.м. в землището на с. Звездица, м. „Екшелма" с граници: Р.И.С., блок на ДЗС и пасище и бил закупен на 02.10.1970г. от М.Д.И. с нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти № 172, том X, дело № 3952/1970г. на нотариус при ВРС. Така описаният имот представлявал част от ИИ 505.830 по ПНИ, на с.о. „Под село", одобрен през 2004г., като по молба на М.Д.И. планът бил изменен в тази част, при което ПИ 505.830 бил заличен и в неговите граници били нанесени следните имоти: имот № 900, КР 505 с площ от 1000 кв.м., записан на М.Д.И. и имот № 899, КР 505 с площ от 798 кв.м., записан на наследници на А.Ж.М.. М.Д.И. и М.М.И. продали новообразувания имот на Т.Г.Б. и Б.И.Б. с нотариален акт № 154/28.12.2006г., том CXXXI, дело № 30869.2006г. на нотариус П.Д., а последните с нотариален акт №143/14.05.2007г. на нотариус Ж.К. продали имота на Й. Ж. Г. и С. И. Г. .

След извършване на административна процедура по разделяне на имота на два самостоятелни такива, всеки от по 500 кв.м., третите лица помагачи Й. Ж. Г. и С. И. Г. продали на ответницата единия от тях - ПИ 505.937.

В условията на евентуалност ответницата е направила второ възражение, за изтекла придобивна давност, тъй като владеела имота като добросъвестен владелец трайно, постоянно и необезпокоявано в периода от 15.05.2009г. до датата на предявяване на иска.

Твърди, че в имота построила вилна сграда, която била въведена в експлоатация. Позовава се и на присъединена давност, изтекла по отношение на нейните праводатели и на техните праводатели.

Възоснова на събраните писмени доказателства, настоящият въззивен състав възприема следното от фактическа страна:

Не е спорно и от представеното удостоверение за наследници №

АУ0381773ВЦ/16.04..2019 г. издадено от дл. Лице по гр. състояние при Община Варна, Кметство Звездица, се установява, че ищецът е внук на А.Ж.М., починал 14.10.1986г.

С решение № 640 от 13.09.1999г. на ПК гр. Варна е признато правото на собственост на наследниците на А.Ж.М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 2.500 дка в терен по пар.4 на с. Звездица в местността „Екши Елма". Не е спорно и от представеното удостоверение за наследници № АУ0381773ВЦ/16.04..2019 г. издадено от дл. Лице по гр. състояние при Община Варна, Кметство Звездица, се установява, че ищецът е внук на А.Ж.М., починал 14.10.1986г.

С решение № 42 от 05.03.1993г. на ПК гр. Варна и възстановила правото на собственост на наследниците на А.Ж.М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на нива с площ от 2.500 дка в терен по пар.4 на с. Звездица в местността „Екши Елма".

3

От писмо до ищеца с адресант Община Варна, Дирекция Собственост, икономика и стопански дейности“ се установява, че на 22.10.2018 г. ищецът е поискал издаване на Заповед за възстановяване на правото на собственост по реда на чл. 28 а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с Параграф 4 к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за имот 505.830 по ПНИ на с.о. „Под селото“, землището на с. Звездица, Община Варна.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том I, per. № 996, дело № 43/2009г. на нотариус Ю.К.К., с peг. № 434 в регистъра на НК, се установява, че Р.В.К.

(сега Б.) е придобила по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Й. Ж. Г. и С. И.

Г. , собствеността върху недвижим имот, находящ се в землището на с. Звездица, общ.

Варна, обл. Варна, съставляващ новообразуван имот № 5050937 по ПНИ на м. „Под село", с площ от 500 кв.м., който е образуван от имот № 900 в кад. район 505, при граници: имот № 899 - на наследници на А.Ж.М., имот № 605 - на Ж.И.Д., имот № 606 - на Н.Г.Р., имот № 936 - на С. И. Г. и др. имот № 9540 - на Община Варна, кметство Звездица.

От представените от ответницата нотариални актове се установява, че през 1970г. М.Д.И. е закупил от К.П.И. една нива с пространство от 1000 кв.м. в землището на с. Звездица, Варненско, в местността „Екшелма", при граници: Р.И.С., блок на ДЗС и пасбище. На 28.12.2006г. М.Д.И. и М.М.И. са продали на Т.Г.Б. и Б.И.Б. собствения си недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно поземлен имот с площ от 1000 кв.м., съставляващ имот № 900 по ПНИ на местност „Под село" в кадастрален район № 505 в землището на с.

Звездица, ведно с построената в този имот жилищна сграда, със застроена площ от 21 кв.м. и таванско помещение. На 14.05.2007г. Т.Г.Б. и Б.И.Б. са продали на Й. Ж. Г. и С. И. Г. поземлен имот с площ от 1000 кв.м., съставляващ имот № 900 в местността „Под село" в кадастрален район № 505, съставляващ новообразуван имот № 5050900 по ПНИ на м. „Под село", землище на с. Звездица, ведно с построената в този имот жилищна сграда, със застроена площ от 21 кв.м. и таванско помещение.

От ищците е представен протокол за причисляване към Държавен поземлен фонд на земи собственост на бивши членове на ТКЗС от 19.12.1962г., в който е обективирано решение на Варненски селски народен съвет за безвъзмездно отчуждаване и причисляване към ДПФ земите бивша собственост на посочените лица, находящи се в землището на с. Звездица, един от които е А.Ж.М.. Представено е и писмо от ДА „Архиви", в което във връзка със запитване за докладна записка № 241/24.08.1970г. на ИК на ВГНС, и в което се сочи, че няма комплектовани архивни единици само от докладни записки за ИК на ГНС, а след извършена справка по съдържание на Протоколите на ИК на ГНС за периода 12.08.1970г. 16.09.1970г. е установено, че в тях няма приложена докладна записка № 241/24.08.1970г. на ИК на ВГНС.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено от в.л. инж. Ш.Х., кредитирано от първоинстанционния съд като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесния имот с актуален кадастрален номер, съществува като такъв, възоснова на заповед № РД – 18-17/06.03.2015 г. и в КР е записан на името на ответницата, която се е легитимирала като собственик пред административния орган с титул за собственост – нот.акт. от 2009 г. Преди това имотът на ответницата е бил част от общ имот, собствен на С. и Й. Георгиеви, който е бил разделен административно със Заповед Заповед № РА – 120 от 12.12.2007 г.