Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2548 от 01.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 782/2024
Вид
Определение № 2548
Подписан
01.07.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Лилия Недялкова Георгиева, Петър Стоицев, Анна-Мария Мирославова Събева

Цитирани разпоредби

  • чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.341-345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.341-345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.341-345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.341-345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.341-345 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2548 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Петър Стоицев

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно частно наказателно дело № 20241100600782 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.341-345 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу определение от разпоредително заседание на СРС, НО, 17 с-в от 15.11.23 г. по НОХД №52/23 г., с което съдът на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила и е върнал делото на прокурора за тяхното отстраняване.

В протеста се твърди, че изводът на първоинстанционния съд за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения е неправилен и че в обвинителния акт достатъчно подробно е описано телесното увреждане, причинено на пострадалия при извършеното престъпление. Направено е искане определението на съда да бъде отменено и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на производството.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в протеста, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че в обвинителния акт, внесен срещу М. Я. М. за извършено 1 престъпление по чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК, а така също и в постановлението за привличане на обвиняем на досъдебното производство, не е конкретизиран в достатъчна степен вида на причинената телесна повреда на пострадалото лице, като са изложени съображения, че в обвинителния акт инкриминираното телесно увреждане е описано по неразбираем начин и че е следвало да се изложат конкретни факти относно продължителността на възникналата реална опасност за живота на пострадалия, доколкото именно тя се явява разграничителен критерий между признаците на средна и на тежка телесна повреда.

Въззивният съд намира атакуваното определение за неправилно.

В действителност, в диспозитива на обвинителния акт конкретно и ясно е посочен вида на причинената на пострадалия телесна повреда – тежка телесна повреда и посочено, че тя се изразява в тежка черепно-мозъчна травма, наложила извършването на оперативна интервенция по жизнени индикации, като е уточнено, че горното реализира критериите на медикобиологичния признак - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. С това прокурорът е изложил нужните факти относно съставомерните признаци на престъплението. Същевременно, в обстоятелствената част е направено и по-подробно описание на причиненото телесно увреждане: епидурален хематом с голям обем в съчетание със субдурален хематом и мозъчни контузии, като без оперативна интервенция е щяла да настъпи дислокация на вентрикуларната система и компресия на мозъка, с последващо вклиняване на малкомозъчните полукълба и парализа на жизненоважни центрове в мозъчния ствол, което състояние, без прилагане на своевременна медицинска помощ, неминуемо и за кратко време би довело до смъртен изход.

Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че в обвинителния акт е пропуснато да се посочат факти относно продължителността на възникналата реална опасност за живота на пострадалия. В действителност това е посочено изрично – касае се за постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Определянето на състоянието като „постоянно“ означава, че то не е свързано с определен период от време, респ. изключва уточняване на срок на това състояние.

В заключение, въззивният съд намира, че в обвинителния акт са цитирани достатъчно подробно причиненото на пострадалия телесно 2 увреждане и неговата медико-биологична характеристика, обуславяща правната квалификация на престъплението като тежка телесна повреда.

Липсва непълнота, която да е лишила подсъдимия от възможността да научи в какво престъпление е обвинен.

По горните съображения, атакуваното определение на районния съд следва да бъде отменено и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от разпоредително заседание на СРС, НО, 17 св от 15.11.23 г. по НОХД №52/23 г., с което съдът на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила и е върнал делото на прокурора за тяхното отстраняване.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3