Решение № 334 от 04.11.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Ямбол, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря П.А. А. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 2021***0101715 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от К. Й. Г., Б. Й. Г., със съгласието на майка си М.

М. И., Д. Д. Й. чрез майка си и законен представител Р.М.И..., Д.Г.Х., Р.Г.Х. със съгласието на майка си Г.Н.Х., М.В.Я., Й. В. Я. и К. В. Д., всички от гр.Я., срещу ЗАД Армеец" АД -гр. С., в която се твърди, че ищците са внуци на М.Я.И., починал в резултат на ПТП, настъпило на 19.08.2016 г. в гр.Я..

Произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка "Тойота", модел "Авенсис" с рег. № У 6465 АС, който при движение в гр.Я. п о ул.„***" в района на кръстовище с пряка до бензиностанция „***“, е отнел предимството на велосипедиста М.И. и е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.1, чл.50 ал.1 от ЗДП и и чл. 46 ал.2 от ПП ЗДП. Поради това е осъден с влязла в сила присъда по НОХД№ ***/2018 г. на ЯОС като виновен за настъпване на ПТП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия. Автомобилът е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника с полица, валидна от 02.12.2015 г. до 17.09.2016 г.. Ищците са претърпели неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дядо си, тъй като са били изключително близки с него-той е помагал на родителите им в 1 отглеждането на децата от раждането им. Внуците преживяват тежко загубата му предвид създалата се между тях трайна и дълбока емоционална връзка. Страдат от остра стресова реакция и душевно разстройство. Поради това се иска да бъде осъден ответникът да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 5000 лв. -частични искове от по 25000 лв., ведно със законната лихва считано от 19.08.2016 г. - датата на непозволеното увреждане- до окончателното изплащане.

В с.з. исковете се поддържат.

Ответникът в срока за отговор оспорва исковете като неоснователни.

Признава наличието на влязла в сила присъда срещу дееца, но оспорва твърденията относно механизма на ПТП и изключителната вина на застрахования водач за настъпването му. Твърди, че отговорен е пострадалият, който не е съобразил поведението си със законовите правила за движението на велосипедистите и има преобладаващ принос за настъпване на ПТП и вредоносния резултат. Имал е техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, при движение най-близо до десния бордюр на дясното платно за движение и предприемане на маневра спиране.

Оспорена е близката връзка между починалия и ищците, да са живели трайно с него в едно домакинство, да ги е отглеждал сам като малки. Твърди се, че дядото има общо 28 внуци-ищци по отделни дела пред ЯРС за обезщетение, при чийто брой е житейски нелогично да е създал твърдяната изключително близка емоционална връзка, при която възниква право на обезщетение само по изключение. Ответникът оспорва исковете и по размер, който е несъобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита, че е налице основание за прилагане на чл. 51 ал.2 от ЗЗД, като обезщетението бъде намалено в значителна степен. Заявява, че претенцията не отговаря на социално-икономическите условия на живот в страната. Исканото обезщетение би довело само до неоснователно обогатяване. Възразил е и срещу претенцията за законната лихва, част от която е погасена по давност, а друга част противоречи на закона като начислена по време на извънредното положение в България. Счита, че застраховката не покрива посочения в исковата молба застрахователен риск, тъй като Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС , разширяващо кръга на материално легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лица, е прието 2 след сключването на полицата и застрахователят не е предвидил покритие на такъв риск с нея.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От Удостоверение за наследници изх. № ***24.08.2016 г., изд. от Община Я., е видно, че М.Я.И., ЕГН **********, починал на 21.08.2016 г., е имал 8 деца, между които М. М. И., Р.М.И... и В.М.И. . По делото е безспорно и от представените удостоверения за родствени връзки на Община Я. от 29.01.2021 г. (3 бр.), удостоверения за раждане-дубликат на Община Я. от 30.08.2021 г. и 1.09.2021 г. и удостоверения за идентичност на лице с различни имена от 10.09.2021 г. на същата община, се установява, че ищците К. Й. Г., Б. Й. Г. са деца на М. М. И., Д.Г.Х. (понастоящем Д. В. Я.), Р.Г.Х.

(понастоящем Р.В. Я.), М.В.Я., Й. В. Я. и К. В. Д. са деца на В.М.И.. Д. Д. Й. е син на Р.М.И....

Не се спори по делото, че на 19.08.2016 г. се е осъществило посоченото в исковата молба ПТП с участието на лек автомобил марка "Тойота", модел "Авенсис" с рег. № У 6465 АС, по отношение на който е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и собственика на увреждащия автомобил. Последната е сключена на 02.12.2015 г. и е валидна до 17.09.2016 г., съгласно Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд от 24.11.2016 г.

С Присъда №*** от 25.06.2018 г., постановена по НОХД №***/2018 г. по описа на ЯОС, влязла в сила на 11.07.2018 г., подсъдимият Д.Д.Д. е признат за виновен в това, че на 19.08.2016 г., около 19,30 часа, в гр.Я., в ж.к.„***", на кръстовище, образувано между ул.„***" и улицата, водеща към фирма „Сакарела" ООД, при управление на лек автомобил „Тойота Авенсис" с peг.

№ У 6465 АС, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Я.И., настъпила на 21.08.2016 г.

От заключението по автотехническата експертиза се установява, че преди ПТП водачът на автомобила е бил спрял на знак „Стоп“ в уличната отсечка за базата на „***“, „***“ и изхода от бензиностанция „***“, преди да навлезе на ул.“***“, след което е потеглил към улицата, за да извърши маневра завой 3 наляво в посока с.В.. При движението си се е ударил с велосипедиста М.Я.И..

Ударът за автомобила е настъпил отзад вляво, в областта на заден ляв праг под задна лява врата, а за велосипеда е бил челен. Последният се е движил в посока от с.В. към ЦГЧ на града в лявата лента за движение на дясното пътно платно. По правило е трябвало да се движи максимално вдясно, а не в лявата лента. Водачът на автомобила е могъл да види велосипедиста. МПС се е движило със скорост около 19 км/ч, а велосипедът- около 25 км/ч. При тези данни вещото лице заключава, че ако последният се е движил в дясната лента на дясното платно за движение с изчислената скорост, не би настъпило ПТП, т.е. двете ППС биха се разминали.

Свид. Я. – съседка на починалия М.Я.- заявява, че той има много внуци и тя не помни всичките. Знае циганските им имена, а българските -не на всички внуци. Децата на сина му В. нарича К., Й. М., Д. и Р.. Сочи, че са живели в един двор с дядо си М. и сина му С.. Дава показания, че К. има семейство и не живее там. Д. ходи на училище- има 11-ти клас. Р. живее в имота, но свидетелката предполага, че е женена и има едно дете. Уточнява, че семействата са живеели в отделни стаи в един двор. За внучката М. сочи, че е женена и живее наблизо до тях. Има 3 деца. Й. също има семейство и 4 деца, също живее наблизо. За К. предполага, че може да е „К.“ и има 3 деца, също живее наблизо- през една улица. Б. и К. са ученици и живеят накрая на махалата- към ж.к. „***“. Според свидетелката дядото М. е помагал на внуците си. Работел е – пасял е крави срещу заплащане и е помагал на децата си с пари, купувал е дрехи за училище. Обядвали са заедно - на една маса.

След като е починал, внуците не са се променили. Всяка седмица близките ходят на гробищата. Според свидетелката са отчаяни, тъй като и бабата е болна, купуват й мляко и лекарства. Не са забравили за смъртта на дядо си.

Свид. Димитров – също съсед на М.Я.- дава показания, че той има много внуци –над 30, но свидетелят познава само трима – К., Д. и „още една“- деца на В.. Те са живеели в М.овия двор в отделни сгради. В. се е грижел за децата си. Дядото им е помагал с пари от пенсията за училище. Свидетелят сочи, че К. живее на друга улица -„***“ . Тя има семейство, гледа си децата. Отделила се е от семейството на родителите си, след като се е омъжила. Дядо й още е бил жив. Д. работи. След смъртта на дядо си ходят всякаква седмица на гробищата. Свидетелят ги е виждал, докато чакат автобуса или тръгват с кола.

Самият той само веднъж е ходил с тях на гробищата. Според него са се 4 променили след смъртта- тежко им е, липсва им дядо им.

Свид. Й. – баща на ищеца Д.Й.- дава показания, че те живеят на улица „***“ ***, а М.Я. е живеел на ул.„***“, през две пресечки. Другите деца на свидетеля са пълнолетни и водят отделно дело срещу застрахователя. Преди да почине М., е живеел в един двор, но в отделни помещения, със синовете си С. и В. и децата на последния. М. има към 30-40 внуци. Ищците К. и Б. не живеят в същия двор, а на друга улица. Свидетелят сочи, че внуците на М. всеки ден са ходили в двора на дядо си, който през деня е пасял крави срещу заплащане и е давал на всички пари. Дворът му е бил пълен с деца. След като е починал, са били тъжни и отчаяни- разбрали са, че дядо им няма да се върне.

Когато се спомене неговото име, всички се натъжават при събиранията на рода. В събота и неделя ходят на гробища. Свидетелят сочи, че Й. Р. и Д. имат семейства, някои имат деца- първите две и М.. Живеят в махалата, в други къщи. Всеки от синовете, живеели в един двор с починалия, е имал своя трапеза и семействата са се хранили отделно. Само като по някакъв повод са се хранили общо с М.. Свидетелят уточнява, че към 20 човека живеят в този двор. Почти всички ищци работят, ходят в чужбина за сезонна работа и се връщат. Д. работи в града.

Не е спорно, че пред ЯРС са висящи няколко граждански дела, по подадени от другите внуци искови молба. На съда е служебно известно, че К. Й. Г. и Б.

Й. Г. са били ищци по гр.д.№***/2021 г. на ЯРС (наред с братята и сестрите им), но производството по техните искове е било прекратено поради неотстраняване на нередовности по упълномощаването на процесуален представител. Съгласно писмо с изх.№ *** от 15.04.2021 г. на ЯРС, адресирано до ответника, издадено въз основа на съдебни удостоверения по гр.д.№ ***/2021 г. на ЯРС, две от делата – гр.д.№ ***/2021 г. и ***/2021 г. на ЯРС с 8 ищци са обединени под № ***/2021 г.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени искове по чл.226 ал.1 от КЗ отм. вр.

§22 от КЗ (нов), аналогична на чл. 432 от КЗ.

Съгласно чл.226 ал.1 от КЗ отм., увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

В случая съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с 5 участието на застрахования и дядото на ищците.

По отношение на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования автомобил е налице влязла в сила присъда, с която то е установено. Фактите-елементи от престъпния състав, изложени от наказателния съд, по силата на чл. 300 от ГПК са безспорно установени за гражданския съд, тъй като влязлата в сила присъда е задължителна за него. С присъдата е установено причиняването на смъртта на пострадалия като резултат от инкриминираното деяние. Заключението по автотехническата експертиза потвърждава констатациите относно механизма на ПТП, установен от наказателния съд.

Спорни са твърдените в исковата молба вреди, претърпени от ищците в резултат от смъртта на техния близък.

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Според ВКС особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават 6 основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.