Решение № 731 от 28.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330206803 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-004511 от 05.07.2022г., издадено от Н. А. Н. - Д., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Г. В. Г., ЕГН: **********, с адрес – ***

1.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

2.на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл посочва, че наказателното постановление и АУАН не отговарят на установените от закона реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като не са описани в достатъчна степен фактическите констатации от които да се направи извод за извършване на твърдяното нарушение. Още сочи, че наказателното постановление е неправилно, като при проверката водачът е бил с поставен обезопасителен колан, който е 1 свалил при спирането на автомобила, както и че не е носил контролния талон, защото същия се е намирал в контролните органи, поради течащи оспорвания на наложени санкции. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения. Още посочва, че в административната преписка се съдържат достатъчни по обем, категорични и безспорни доказателства, които доказват вината на жалбоподателя и обуславят неговата отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид следното:

В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила доказателства за момента на получаване препис от наказателното постановление на жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 23.12.2022г..

Още неотносими в случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната система.

Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, 2 поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 29.05.2022г., в 10:10 часа, в гр.Пловдив, на ул.„И. Вазов“, свидетелят И. С. К. - в качеството му на *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив изпълнявал служебните си задължения на същото място, когато забелязали МПС – лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 1.6ХДИ“ с рег.№ „***“ движещ се на същото място, водачът на който автомобил не бил с поставен обезопасителен колан. След като спрял за проверка МПС с рег.№ „***“, свидетелят К. установил, че същото било управлявано от жалбоподателя Г. В. Г., ЕГН: **********, който също не представил свидетелство за управление на МПС от съответната категория, както и контролния талон към него.

С оглед на горното, на място свидетелят К. съставил АУАН с бланков № 667056 от 29.05.2022г. срещу жалбоподателя Г. за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, без да отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И. С. К.. Същият не помни конкретния случай, което съдът намира за логично предвид изминалото време – близо година и факта, че свидетелят, предвид длъжността му, ежедневно извършва подобна дейност. Въпреки това свидетелят К. сочи, че поддържа описаното в акта, като съдът намира показанията му за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.

Относно приложението на процесуалните

3 правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят Г. В. Г., ЕГН: **********, с адрес – *** виновно е нарушил:

I.разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 29.05.2022г., в 10:10 часа, в гр.Пловдив, на ул.„И. Вазов“, като водач на МПС – лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 1.6ХДИ“ с рег.№ „***“, в движение не е използвал обезопасителения колан, с което МПС е оборудвано.

II. разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 29.05.2022г., в 10:10 часа, в гр.Пловдив, на ул.„И.

Вазов“, е управлява МПС – лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 1.6ХДИ“ с рег.№ „***“ , без да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, както и контролния талон към него.

Съдът намери за неоснователно възражението в смисъл, че наказателното постановление и АУАН не отговарят на установените от закона реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като не са описани в достатъчна степен фактическите констатации от които да се направи извод за 4 извършване на твърдяното нарушение. Същото възражение е изцяло бланкетно, не се сочат кои съставомерни за нарушенията обстоятелства не се описани в достатъчна степен и като такова не може да бъде коментирано от съда.

Също така съдът намери за неоснователно и становището, че наказателното постановление е неправилно, като при проверката водачът е бил с поставен обезопасителен колан, който е свалил при спирането на автомобила, както и че не е носил контролния талон, защото същия се е намирал в контролните органи, поради течащи оспорвания. На първо място следва да се посочи, че жалбоподателят не ангажира никакви доказателства относно твърдението си, че е бил с поставен обезопасителен колан, а простото изявление в този смисъл не може да бъде противопоставено на презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Също отнемането на контролния талон от органите на МВР не освобождава водача от задълженията му по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, а за същия възниква правото да носи заместващ акт по реда на чл.157, ал.6 и ал.8 от ЗДвП. Въпреки това, жалбоподателя не доказва и дори не твърди, че при разглежданата проверка е носил и представил АУАН и или наказателно постановление, заменящи контролния талон. Подобно замяна за свидетелството за управление на МПС изобщо не е предвидена.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Установените нарушения, както и обстоятелствата по същите, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата. Същите нарушения са такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба в размер на 50 лева.

5

Също съгласно чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата – за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба в размер на 10 лева.

В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1030-004511 от 05.07.2022г., издадено от Н. А. Н. - Д., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Г. В. Г., ЕГН: **********, с адрес – ***

1.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

2.на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6