Присъда № 69 от 19.12.2024, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 69/19.12.2024 година по НОХД № 717/2024 година по описа на РС – П.

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура – гр. Б., Териториално отделение – гр. П.. С този обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу лицето А.А.П., ЕГН – **********, от гр. С., за това, че на 08.03.2024 г. в гр. П., в съучастие с неустановено в хода на разследването лице, което чрез обаждания на стационарен телефон с номер *** и мобилен телефон с номер *** се е представило за длъжностно лице – служител на МВР и което е възбудило заблуждение у В.Г.Т. от гр. П., че се извършва полицейска операция по задържане на лица – „телефонни измамници“ и за да бъде защитена от тях е необходимо да събере всички пари, които има, да излезе от дома си и да ги остави зад задната лява гума на такси, паркирано в гр. П. на ул. „Ш.“, като помагач, с цел да набави за себе си и за другиго – неизвестния извършител имотна облага, умишлено го улеснил да причини на В.Г.Т. имотна вреда в размер на 4 000 лева и 75 евро, като отишъл и взел оставените пари, с което причинил имотна вреда на В.Г.Т., в размер на 4 146,68 лева престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НК, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК.

В образуваното наказателно производство пред съда е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалото лице В.Г.Т. от гр. П. против подсъдимия А.А.П. за сумата от 4 146,68 лева, представляваща причинени имуществени вреди, претърпени от пострадалата в резултат на извършеното от него престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НК, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК. Предвид приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както и въз основа на изразеното от нейна страна желание за това, пострадалото лице В.Г.Т. е конституирана като граждански ищец в наказателния процес, съгласно нормата на чл. 84 и следващите от НПК.

Производството пред Районния съд протече по диференцираната процедура по Глава 27 от НПК по молба на защитника и подсъдимия, като на основание чл. 370, ал. 1 от НПК бе проведено предварително изслушване на страните. Съдът разясни на подсъдимия въпросите по чл. 371 от НПК и със свое определение одобри съгласието на същия по чл. 371, т. 1 НПК, както и обяви, че ще ползва самопризнанието му по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

В хода на съкратеното съдебно следствие, представителят на Районна прокуратура – гр. Б., ТО – П. поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимия обвинение. Изразява становище, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин деянието на подсъдимия от обективна и субективна страна.

Представителят на държавното обвинение пледира същият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години, което на основание чл. 58а НК да бъде намалено с една трета, изтърпяването на което да бъде при първоначален строг режим. Предвид взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в досъдебното производство изразява становище, че същата следва да бъде потвърдена. По отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск изразява становище, че същият е основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер.

Гражданският ищец споделя становището на представителя на държавното обвинение в лицето на районния прокурор, като поддържа предявения в наказателния процес граждански 1 иск.

Подсъдимият А.А.П. се явява лично в съдебното заседание и се представлява от надлежно упълномощен защитник. Признава се за виновен по повдигнатото обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях. Освен че е получил препис от обвинителния акт и се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, в хода на съдебното следствие подсъдимият П. излага описание на фактическата обстановка по извършването на самото престъпление, за което е ангажирана наказателната му отговорност, както и изразява съжаление за извършеното инкриминирано деяние.

Предвид изискването в приложимата законова норма, обективирано в чл. 372, ал. 2 от НПК, при разглеждането на делото интересите на подсъдимия са отстоявани от служебен защитник, назначен от разследващия орган по досъдебното производство, който е продължил да осъществява задължително процесуално представителство по отношение на П. пред съда, не само заради вида на проведеното съкратено съдебно следствие, но и въз основа на посочените в чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК предпоставки за това. Защитникът на подсъдимия, с оглед признанието и изразеното съжаление за извършеното от последния, предлага на съда да определи наказание под средния размер на предвиденото за съответното престъпление наказание, като приложи разпоредбата на чл. 58а НК и намали същото с една трета. Не изразява становище по отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск.

По делото бяха прочетени и приобщени като доказателства събраните такива в цялост по ДП № 314 ЗМ-105/2024 година по описа на РУ – П..

По реда на чл. 372, ал. 4 НПК /ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./, със съдебно определение, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, които е изразил съобразно чл. 371, т. 2 от НПК, като при провеждане на съдебното разследване съдът не е събирал доказателства по отношение на фактите, съдържащи се в обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, поради което при постановяване на присъдата и решаване на въпросите, посочени в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, са използвани доказателствени материали, събрани само в хода на разследването по ДП, както и направените от П. самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Съдът, като съобрази направеното признание от подсъдимия и след като установи, че то се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.А.П. е български гражданин на *** години, със средно образование, неженен, безработен, живее в гр. С., осъждан девет пъти за извършени различни престъпления от общ характер, освободен от затвора на 13.01.2023 г.

През месец февруари 2024 г. подсъдимият П. бил безработен, поради което в средата на същия месец публикувал обява в няколко интернет сайта, че търси работа. По повод изразеното желание за трудова ангажираност, след няколко дни с него се свързало 2 неустановено в хода на разследването лице, посредством профил "V.A" с предложение за работа, като двамата започнали да водят интернет кореспонденция, пишейки си. Към този момент подсъдимият ползвал телефон с номер ***, който предоставил на неустановеното в хода на разследването лице по молба на последното, което от своя страна му се обадило от телефон с номер +***. Комуникацията между П. и неустановеното в хода на разследването лице продължила посредством множество телефонни разговори, провеждани почти всяка вечер, в резултат на което двамата постигнали договорка подсъдимият да отива до различни населени места, от които да взима парични суми и да транспортира същите до други, допълнително указани от неустановеното в хода на разследването лице места, за което щял да получава 10 % от процесните суми. Макар П. да съзнавал, че с участието си в тази обща деятелност ще се превърне в съучастник в извършването на престъпления, се съгласил да изпълни уговореното.

В изпълнение на дадените от неустановеното в хода на разследването лице указания на подсъдимия, да се обади на изпратения му от него телефонен номер *** на името на "Я.", да се срещне с последния, от който да получи СИМ карта срещу заплащане, която да постави на собствения си телефон, П. поставил в собствения си телефон получената от "Я." СИМ карта, за която заплатил 30 лева.

Пострадалото лице В.Г.Т. живее в гр. П., ул. "Б." №***, заедно със съпруга си Н.А.Т..

На 08.03.2024 г., посредством обаждания от телефон с номер +***, регистриран в Р Р., неустановеното в хода на разследването лице се свързало с пострадалата Т. на стационарен телефон с номер *** и мобилен телефон с номер *** и се представило за длъжностно лице – служител на МВР. Същото лице възбудило заблуждение у Т., че се извършва полицейска операция по задържане на лица, които били „телефонни измамници“ и за да бъде защитена от последните е необходимо да събере всички налични парични средства, да излезе от дома си и да ги остави зад задната лява гума на таксиметров автомобил, паркиран в гр. П. на ул.

„Ш.“. В изпълнение на дадените от неустановеното в хода на разследването лице, пострадалата Т. взела сумата от 4 000 лева и 75 евро, оставила ги на указаното място - зад задна лява гума на таксито и продължила движението си, като влязла в магазин „Лидл“. Т. не се чувствала добре (станало й лошо), при което се струпали хора и същата била отведена в РУ на МВР в гр. П., където депозирала жалба.

На същата дата (08.03.2024 г.), в 06.40 часа, по предварително дадени на 07.03.2024 г. указания от неустановеното в хода на разследването лице, подсъдимият тръгнал за гр.

Сандански, като при пристигането си в града започнал да се разхожда. След получено телефонно обаждане от неустановеното в хода на разследването лице и по негово поръчение, около обяд, подсъдимият тръгнал за гр. П., където същото лице го насочвало по кои улици да се движи докато П. не стигнал до улица „Ш.“. На инкриминираното място неустановеното в хода на разследването лице попитало подсъдимия дали вижда таксиметров автомобил и дали има хора по улицата, като след даден от П. съответно положителен отговор на първия въпрос и отрицателен на втория такъв, същото лице разпоредило на П. да се доближи до автомобила и да вземе оставените зад лявата му гума пари. Подсъдимият взел парите и в изпълнение на постоянно и последователно даваните му от лицето указания, се придвижил с автобус до гр. Б., снимал взетите пари с мобилния си телефон и изпратил снимката на неустановеното в хода на разследването лице, взел за себе си 2 400 лева, макар указанията да били да вземе единствено 400 лева, оставил остатъка от парите в тоалетната на автогарата на гр. Б., продължил движението си и се прибрал в гр. С., където закупил билет за гр. Б., снимал го и изпратил снимката на неустановеното в хода на разследването лице.

В процеса на случващото се подсъдимият съзнал престъпния характер на деянията си и се уплашил, при което изхвърлил СИМ картата от телефона си и поставил новозакупена такава в телефонния си апарат.

3

При условията на чл. 212, ал. 2 НПК и въз основа на получено в РУ на МВР гр. П. съобщение от сина на пострадалото лице – П.Н.Т., с разпита на последния на 08.03.2024 г. е започнало досъдебно производство № 314 ЗМ-105/2024 г. за престъпление от общ характер по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК /уведомително писмо, съобщение, протокол за разпит на свидетел и протокол за доброволно предаване, всички от 08.03.2024 г., приложени съответно на л. 1, л. 3, л. 4-6 и л. 7-8 от Том I на ДП № 314 ЗМ-105/2024 г. по описа на РУ на МВР гр. П./.

В резултат на проведени от служителите на РУ на МВР гр. П. оперативно-издирвателни мероприятия, както и на установените при тях данни за самоличността на участвалото в престъпната деятелност лице, е установен извършителят на престъплението, а именно А.А.П. от гр. С.. Подсъдимият е отведен в сградата на полицейското управление в гр. П., където П. направил пълни самопризнания за извършеното престъпление, като дал и подробни сведения касателно времето и начина на извършването му.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимия и неговия защитник, като същата се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от страна на П., както и от съпоставката на това самопризнание с писмените и гласни доказателствени материали, събрани в хода на разследването по ДП № 314 ЗМ-105/2024 г. по описа на РУ на МВР гр. П..