Решение № 54 от 16.10.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Перник, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора ДИЛЯН СТ. ДЕЯНОВ като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261700600377 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава Двадесет и първа от НПК и е образувано по жалба на подсъдимия Б. Й. Л., подадена чрез адвокат Г. Ф. от САК против присъда № 11 от 01.07.2026 г., постановена по НОХД № 314/2026 г. по описа на Районен съд гр. Радомир.

С посочената присъда подсъдимият Б. Й. Л., роден на *** . в ***, българин, български гражданин, женен, пенсионер, с *** образование, неосъждан, ЕГН ********** е признат за виновен за това, че: на 19.08.2023 г., в ***, проявил жестокост към гръбначно животно, а именно котка от женски пол, без порода и без име и му причинил противозаконно смърт със средство опасно за живота на хора или животни - чрез прострелване на животното с въздушна пушка, марка „MAGTECH” Air Guns“, с дължина 113 см, със зелен на цвят приклад, с надпис на нея „JTF 4380522- BR”, Cal. 5,5 mm /22”/ Model AR 1000, Made in Brazil, Companhia Brasileira de Cartuchos- престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК като е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, определено при предпоставките чл. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, което на основание чл.

66, ал. 1 НК е било отложено за срок от 3 /три/ години.

Със същата присъда на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, съдът е постановил отнемане в полза на държавата на вещественото доказателство като средство за извършване на престъплението, а именно: въздушна пушка, марка „MAGTECH” Air Guns“, с дължина 113 см, със зелен на цвят приклад, с надпис на нея „JTF 43805221 BR”, Cal. 5,5 mm /22”/ - Model AR 1000, Made in 1 Brazil, Companhia Brasileira de Cartuchos, както и отнемане и унищожаване и на вещественото доказателство - 1 бр. сачма с кухина, с приблизителен размер около 5 мм и сплескана повърхност в единия край, като вещ без стойност.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, Б. Й. Л. е бил осъден да заплати по сметка на ОД МВР - Перник сумата от 310, 23 евро /триста и десет евро и 23 цента/, представляваща направени разноски на досъдебното производство, както и по сметка на Районен съд - Радомир сумата от 240,00 евро /двеста и четиридесет евро/, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания, с които се изразява несъгласие с постановената присъда. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв. Ф., с което се акцентира върху следните обстоятелства: не е ясно как първостепенният съд е определил фактическата обстановка, оспорват се изводите относно приетата субективна страна на престъплението и по- конкретно наличието на пряк умисъл за извършване на престъплението, възразява се и по отношение на правната квалификация на инкриминираното деяние като се сочи, че не е налице квалифициращият признак по чл. 325б, ал. 2, т.2 НК „особена жестокост“, като се акцентира и по отношение на липсата на пълен и всестранен анализ на доказателствената съвкупност от първата инстанция. На последно място се твърди, че липсва обсъждане на обясненията на подсъдимия. Въз основа на изложените съображения във въззивната жалба и допълнението кум нея, жалбоподателят моли настоящата инстанция да отмени изяло атакуваната присъда като оправдае подсъдимия по така повдигнатото му обвинение.

Пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Перник изразява становище и моли да не бъде уважена въззивната жалбата. Пледира, че постановената от първоинстанционния съд присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия - адв. Ф. в хода на съдебните прения пледира, че от мотивите на атакувания първоинстанционен акт не може да се установи по какъв начин съдът е формирал приетата фактическа обстановка. Посочва се, че в хода на съдебното следствие са били установени множество противоречия в свидетелските показания, които първоинстанционният съд е обсъдил избирателно или изобщо не е обсъдил. Адв. Ф. счита, че тези доказателства очертават различна фактическа обстановка относно мястото, на което е намерено животното, времето на извършване на деянието и наличието на умисъл. Възразява, че субективният елемент на престъплението не е доказан по несъмнен начин. В частност, от експертизите не могло категорично да се установи разстоянието, от което е произведен изстрелът обстоятелство, имащо значение за преценката дали деянието е извършено умишлено.

Излага защита теза в посока, че доказателствената стойност на балистичната експертиза е компроментирана. В този смисъл твърди, че при разпита на вещото лице не е изяснено по какъв начин изследваният проектил е достигнал до него и дали е бил надлежно съхраняван и предаден. Предвид изложеното пледира за отмяна на първоинстанционната присъда, а алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да постанови мотивиран съдебен акт след цялостна и задълбочена оценка на събраните доказателства.

Подсъдимият в лична защита се присъединява към казаното от неговия защитник, като категорично твърди, че не е убивал животното.

В последната си дума заявява, че вярва, че съдът ще намери справедливо решение.

2

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като взе предвид развитите съображения и изявленията на страните, направени в съдебното заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и след като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК, намери че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице - упълномощен защитник на подсъдимия срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от районния съд, която е следната:

Производството пред Районен съд - гр. Радомир по НОХД № 314/2026 г. е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Б. Й. Л. за извършено престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 НК.

Подсъдимият Б. Й. Л., с постоянен адрес в гр. София, към датата на деянието не е бил осъждан за престъпление от общ характер. Същият обитава и поддържа имот в *** /собственост на неговата тъща/, който се намира в близост до гробищния парк. До имота на подсъдимия имало празно незастроено място, а след него се намирал вилен имот на свидетелката В. Ч., който не се обитавал целогодишно, а в периода от пролетта до есента.

От няколко години в имота на свидетелката Ч. периодично се появявала безстопанствена женска котка от смесена порода /с черно- бяла окраска/, за която тя полагала грижи и към която се била привързала. Подсъдимият Б. Й. Л. не харесвал безстопанствени животни да навлизат или да преминават през двора му, което се случвало често. Считал, че могат да създадат опасност за неговия внук, който е на невръстна възраст. На 19.08.2023 г., свидетелката Ч. заедно със сина си свидетеля Ч. и неговата приятелка - свидетелката М. К., били в имота си в *** като вечерта свидетелят Ч. и неговата приятелка излезли на разходка в полето.

Във вечерните часове около 18:30 ч на същата дата котката, за която полагала грижи свидетелката Ч., преминала през имота на подсъдимия в ***. Той я подплашил и изгонил от имота си с викове като животното отишло зад къщата му. Малко по- късно той отново го видял, като извикал за да го прогони, но безуспешно. Котката се покачила на надвес в двора на подсъдимия и в опит да я изгони и оттам, той извадил притежаваната от него въздушна пушка марка „MAGTECH” Air Guns, модел AR 1000, калибър 5,5 mm/.22, със зелен приклад и фабричен надпис „JTF 4380522-BR” и произвел целенасочен изстрел към животното. Същевременно свидетелят Ч. и неговата приятелка свидетелката М. К. се прибирали от разходката си и чули пукота, който произвела въздушната пушка и който идвал от имота на подсъдимия.

След като котката не се появила както обичайно, свидетелката Ч. започнала да я търси и я открила в празното незастроено място между нейния имот и имота на подсъдимия в тежко състояние - кървяща и агонизираща. На мястото пристигнали и свидетелите С. Ч. и М. К., които също възприели състоянието на животното. Те заварили и силно разстроена свидетелката В. Ч.. Малко по- късно котката починала.

След като намерила животното, разстроена, свидетелката В. Ч. отишла при подсъдимия Л. и го попитала дали той го е прострелял. Подсъдимият изразил съжаление за случилото се с котката и заявил, че не е знаел, че именно тя полага грижи за котката, като е заявил намерението си да подплаши животното.

Същевременно свидетелят С. Ч. подал сигнал, като бил сезиран полицейски орган и 3 било образувано досъдебно производство на основание чл. 212, ал. 2 НПК с разпита на свидетеля Ч..

Настоящият въззивен състав намира за необходимо да обсъди възражението на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на пълен, всестранен и задълбочен анализ на събраната доказателствена съвкупност в мотивите към първоинстанционната присъда. В тази насока следва да се отбележи, че мотивите към присъдата действително се отличават с лаконичност в частта, посветена на обсъждането и оценката на доказателствата. Първостепенният съд се е ограничил преимуществено до общо посочване на доказателствените източници, въз основа на които е изградил фактическите си изводи, без да изложи достатъчно конкретни съображения относно доказателствената стойност на всеки от тях. Посочил е, че приетата от него фактическа обстановка е безспорно установена и доказана, вземайки предвид доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към делото по реда на чл. 283 НПК, както и тези събрани в хода на съдебното следствие, в т. ч. показанията на свидетелите В. Ч., С. Ч., М. К., В. В., Т. Л. и Л. И., заключенията по изслушаните съдебна ветеринарно-медицинска експертиза и комплексна съдебна ветеринарно - балистична експертиза и справката за съдимост на подсъдимия Л..

Принципно положение в наказателния процес е, че мотивите към присъдата следва да обективират процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като съдържат не само описание на приетата за установена фактическа обстановка, но и конкретен анализ на доказателствените материали, въз основа на които са направени съответните фактически изводи. Съгласно императивното изискване на чл. 305, ал. 3 НПК мотивите към присъдата следва да обективират не само възприетите от съда фактически положения и доказателствените материали, въз основа на които същите са установени, но и съображенията, обусловили формирането на вътрешното му убеждение, включително основанията, поради които при наличие на противоречия между доказателствените материали едни от тях са възприети с доверие, а други са отхвърлени. Изпълнението на това процесуално задължение не се изчерпва с формалното изброяване на доказателствените източници, нито с декларативното им характеризиране като последователни, логични, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. Напротив, необходимо е осъществяването на конкретна, задълбочена и аналитично обоснована оценъчна дейност, при която съдът да подложи на самостоятелна преценка съдържанието и доказателствената стойност на всеки относим доказателствен източник, да изследва неговата вътрешна последователност и достоверност, както и съответствието му с останалите доказателствени материали, разгледани в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност. Единствено посредством подобен доказателствен анализ може да бъде проследен процесът на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и да се установи дали възприетите фактически изводи представляват резултат от обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, съобразно принципните изисквания на чл. 13 и чл. 14 НПК.