Определение № 87 от 28.03.2023, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Гражданско дело 43/2023
- Вид
- Определение № 87
- Подписан
- 28.03.2023
- В сила
- 28.03.2023
- Състав
- Симеон Илиянов Светославов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87 гр. Котел, 28.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20232210100043 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. М. М., ЕГН **********, адрес:
******, общ. Котел, подадена чрез адв. Г. от АК Сливен, с адрес за призовки и книжа: *****, с която са предявени в субективно съединяване осъдителни искове, срещу Д. В. К. и Х. М.
А., за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки, страдания, неудобство, страх, срам, напрежение, затруднено дъвчене и неувереност/ в размер на 24500 лв., следствие непозволено увреждане – нанесена средна телесна повреда на 08.11.2020 г., изразяващо се в травматично избиване на четири зъба, ведно със законната лихва за забава, считано от 09.11.2020 г. до предявяване на иска, както законната лихва до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски по делото.
С исковата молба е представено копие съдебно-медицинска експертна справка, което не е заверено. Поискано е и прилагане на НОХД № 100/2021 г. по описа на РС Котел, както и назначаване на съдебномедицинска експертиза, с подробно посочени въпроси. Поискано е за установяване на причинените неимуществени вреди да им бъде предоставена възможност да доведат двама свидетелите за разпит.
Представеното писмено доказателствено средство не следва да бъде прието, тъй като не е заверено от стрА.та и следва да и бъдат дадени указания в тази насока.Искането за назначаване на съдебномедицинска експертиза е основателно, като следва да бъде допуснато изслушването по такава, която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси. Относно искането за събиране на гласни доказателствени средства съдът намира същото за основателно, поради което следва да бъде предоставена такава възможност.
Процедурата по размяна на книжа е спазена.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците, който в срока по чл.131 ГПК са депозирали общ отговор. В отговора са направени доказателствени искания за разпит на свидетели и събиране на писмени доказателствени средства.
Съдът намира, че следва да допусне до разпит при режим на довеждане първата група свидетели/ двама/, във връзка с релевираното от ответниците възражение за съпричиняване.
По отношение на втората група свидетели, съдът намира, че следва да допусне един при условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК, и то само относно доказването на причините за преместване, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност, както и за социалните контакти на ищеца. В остА.лата част, касаещи поведението на ищеца преди и след инцидента, показанията макар допустими, са неотносими.
Относно искането за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване на данни от МОН, Спортно училище „Димитър Рохов“, съдът намира, че следва да бъдат издадени съдебни удостоверения, по силата на които да се снабдят с посочената информация.
1
Представянето на тези писмени доказателствени средства евентуално също би имало значение за провеждането на насрещно доказване, че ищецът не е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Искането за справка от РУ Котел за това дали ищецът и баща му имат съдебно минало или регистрирани прояви, е неоснователна, тъй като са неотносими към предмета на делото. Не следва да бъде приемА. като писмено доказателствено по делото представения с отговор заверен препис от жалба до кмета на Община Котел, тъй като същият е неотносим към предмета на делото.
Съдът на основание чл.140, ал.3, вр.чл.146 ГПК изготви и проекто -доклад по делото, който следва да се съобщи на страните с настоящото определение.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА ПРАВНИЯ
СПОР.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 16.05.2023 г. от 13.00 часа.
УКАЗВА на ищеца да представи заверен препис от представеното съдебномедицинско удостоверение най-късно в насроченото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците да бъде приобщена жалба до кмета на Община Котел, както и искането да бъде изискА. характеристична справка от РУ МВР Котел относно Д. М. М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят със справка от РП Сливен относно информация за М. М. Ю..
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответниците съдебно удостоверение по силата на което да се снабди със справка от Министерство на образованието и науката, както и съдебно удостоверение по силата на което да се снабди със справка от СУ „Димитър Рохов“ гр.
Сливен, за информацията посочена в отговора на исковата молба.
ИЗИСКВА от Районен съд гр. Котел за прилагане към настоящото дело НОХД № 100/2021 г. по описа на РС Котел.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на двете насрещни страни най-късно в насроченото открито съдебно заседание, да ангажират гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели при режим на довеждане – двама за ищеца и трима за ответника.
ДОПУСКА изслушването на съдебномедицинска експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и прегледа ищеца, да отговори на въпросите поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. И. С., което да се уведоми след внасяне на определения от съда депозит.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
На основание.чл.140, ал.3, вр.чл.146 ГПК, съдът изготви следния проекто - доклад на исковата молба:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 48 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да платят сумата от 24500 лв., представляваща неимуществени вреди, настъпили от противоправно деяние извършено от техния син спрямо ищеца, чрез нА.сяне на средна телесна повреда, довела до избиване на четири зъба, без които се затруднявало дъвченето и говореното. Обезщетението за забава се 2 претендира за периода от 09.11.2020 г. до предявяване на иска, а законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърденията, че на 08.11.2020 г. в с. Тича, общ.
Котел, синът на ответниците - Д. М., роден на **** г., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на четири зъба – два горни (леви резци) и два долни (десни резци), както и травматично разклащане на един зъб – горен десен централен резец. Нанесената телесна повреда осъществявала медико-биологичния признак избиване на зъби, без които се затруднявало дъвченето и говоренето. Възникналите болки продължили няколко дни, като през това време ищецът не е ставал от леглото, приемал обезболяващи и усещал силни болки в главата.
Ищецът обосновава правния си интерес от насочване на исковете срещу родителите на Д. М., с това, че към 08.11.2020 г., последният все още бил непълнолетен.
За случая било образувано НОХД №100/2021 г. на КРС, което приключило със споразумение, в което ищецът не взел участие, като подс. Д. Х. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. Ищецът счита, че споразумението следва да бъде приравнено и взето предвид от гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК.
Твърди още, че е претърпял значителни неимуществени вреди- мъки, страдания и физически болки, които били устойчиви и с висока интензивност. Синът на ответниците като непълнолетен го нападнал без да е бил предизвикан и ищецът не е имал възможност да се защити, поради внезапното нападение. Нанесеният побой му причинил изключително голям стрес и той претърпял промяна в начина на общуване с околните. Промяната била продиктувА. от страх, душевен тормоз, породени от поведението на Д. М., както и поради това, че поради дефектен говор е стА.л обект на подигравки от стрА. на съученици и приятели. Причинената травма препятствала възможността му да се храни пълноценно, продължавал да фъфли и да изпитва срам при общуване. За да избегне подигравките на своите съученици, ищецът твърди, че се е преместил в друго училище и сложил временна протеза на мястото на избитите зъби. В резултат от инцидента започнал да страда и от безсъние, появило се напрежение и неувереност при връщане на обичайния ритъм на ежедневието. Все още носил протезата, поради младата си възраст, като по преценка на стоматолог, временната протеза щяла да бъде заменена с постоянна.
На основание чл. 39. Ал. 2 от ЗА процесуалният представил прави искане да му бъде определено възнаграждение в размер по-нисък от предвидения в чл. 36, ал. 2 от ЗА, като бъде осъден ответника да го плати.
В отговора на исковата молба ответниците считат, че същият е частично основателен за сумата до 5000 лв., а за горницата следвало да бъде отхвърлен. Макар синът им да се е признал за виновен по НОХД № 100/2021 г. на РС Котел, за настъпването на инцидента и вредата имал вина и ищеца, за който твърдят, че първи е нанесъл на сина им юмручен удар и с агресията си е провокирал техния син. Техният син бил добре възпитан и с добро поведение в обществото, но провокацията на ищеца го е накарала да отвърне на удара.
Техният син и ищеца отраснали в едно село и нямали лични проблеми, а конфликтът им е породен от бащата на ищеца, който имал връзка с момиче. Последната прекратила връзката си с бащата на ищеца и започнала да излиза с техния син. Бащата на ищеца обаче не се примирил и през септември 2020 г. нападнал сина им в дискотека в гр. Търговище, а след това въздействал на своя син и ищец по делото, да заплашва сина им Д. за да не излиза с момичето. Твърдят още, че бащата на ищеца имал криминални прояви, тормозил своя син и ищец по делото, а в селото се говорило, че двамата се занимават с наркотици. Имали съмнения, че ищецът бил приел наркотици на датата на инцидента.
Ответниците твърдят още, че синът им получил заплахи през септември, октомври и дните преди инцидента през ноември 2020 г., чрез телефон, лични разговори и разговори с техни познати. Тези заплаха държали сина им под постоянен емоционален стрес и психическо напрежение. Така на 08.11.2020 г. при разговор в центъра на селото ищецът 3 пръв нанесъл юмручен удар върху сина на ответниците, а той му отвърнал за да преустанови нападението. Синът им се разкайвал, но бил въвлечен в конфликта от ищеца и не е целял неправомерния резултат. Ответниците считат, че ищецът е допринесъл за вредните последици.
В заключение твърдят, че разговаряли с дядото на ищеца, като предложили парично обезщетение в размер на 5000 лв., но ищецът отказал. Изрично се оспорва твърдението, че ищецът дълго време не посещавал училище поради срам, както и че това е довело до преместването му в друго училище. В тази насока ответниците твърдят, че ищецът бил ученик в СУ „ Димитър Рохов“ в гр. Сивен, но и преди случката не посещавал учебните занятия, а си стоял в с. Тича. След инцидента баща му бил задържан и ищецът остА.л без финансова възможност да продължи да учи в гр. Сливен, тъй като нямал средства да пътува.
През учебната 2021/2022 г. се записал в гр. Омуртаг, поради причината, че могъл да ползва безплатен транспорт до училището и обратно, каквато възможност нямало в Сливен.
Ищецът си направил зъбите през 2022 г. и до тогава си запазил всички социални контакти, и излизал често с приятели, и се забавлявал. Към момента ищецът избягал в чужбина, тъй като нанесъл побой над жена. Ответниците твърдят, че техният син се затворил и наказанието "Пробация“ се изпълнявало трудно в с. Тича, тъй като кметът е чичо на ищеца, и препятствал посещенията. Техният син също пострадал физически от побоя.
Претендира се уважаване на иска до сумата от 5000 лв. Претендират и разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
С оглед характера на предявените искове и въведените от страните твърдения, съдът:
Предявените обективно и субективно съединени искове са с правно основание чл. 48 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Релевирано е и възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от ответниците.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че синът на ответниците е извършил описаните в исковата молба (действие или бездействие), че не е бил пълнолетен към датата на деликта; противоправността на деянието, причинната връзка с увреждането, неимуществените вреди – настъпването и в правната сфера му сфера и неният размер; качеството на ответниците към датата на деликта; изпадането в забава и размера на обезщетението за забава.
Разпечатката съдържа 50 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/580b1533-7cb5-42d4-bc30-52ef76b3168c