Решение № 34 от 19.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Пазарджик, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20255220201418 по описа за 2025 година взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление № 000926/ 02.09.2025г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, жалбоподателят И. Й. С., ЕГН ********** от гр... твърди, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон, като излага конкретни доводи. Моли да бъде отменено обжалваното постановление. Сочи доказателства и претендира разноски.

Наказващият орган чрез юрисконсулт С.Г. оспорва жалбата като неоснователна.Сочи доказателства и претендира разноски.

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в съвкупност, възприе следната фактическа обстановка:

На 25.03.2025 г., в 09:10 ч., на път I-6, км 325+000 свидетелите Т. С.

/актосъставител/ и Р. М., двамата инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане“ Пловдив към АПИ, в изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка на пътно превозно средство с рег. № ... вид лек автомобил, марка и модел - ... с обща технически допустима максимална маса до 3500 кг., управлявано от жалбоподателя С., но собственост на лицето 1

Г.Д.П.. Причина за проверката било обстоятелството, че свидетелите Т. С. и Р. М. получили сигнал в служебния автомобил за налично нарушение ,свързано с пътно превозно средство с рег. № ... извършено със задна дата.

По конкретно, жалбоподателят С. бил уведомен, че на 11.01.2025 г., в 15:00 часа, пътно превозно средство с регистрационен № ... попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.

10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата , е засечено по път № I -8, км 196+643 ,включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

Свидетелите С. и М. попитали водача С. дали той е управлявал автомобила на датата 11.01.2025, по време на извършване на нарушението, тъй като автомобилът не е негова собственост ,като жалбоподателят потвърдил ,че той е бил водач. Било му предложено от служителите на АПИ да заплати компенсаторна такса от 70лв.,като в противен случей ще трябва да го санкзионирт с глоба в размер на 300лв., но жалбоподателят отказал,след което му бил съставен процесния АУАН №000926/25.03.2025г. Въз основа на него е издадено и обжалваното постановление , в което е отбелязано, че място на нарушението е път № I -8, км. 196+643 за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10402) - част от системата.

2

Отбелязано е, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП винетна такса се заплаща за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, като заплащането на таксата дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Приел е наказващият орган, че поадминистративнонаказателната преписка се установило по безспорен и категоричен начин неизпълнение на задължението по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, което представлява административно нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

За извършеното административно нарушение е предвидено определено по вид административно наказание - глоба, в абсолютно определен размер.

На основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, е наложено на И. С. наказание „глоба „ в размер на 300 (триста) лева.Посочено е, че независимо от налагането на горното административно наказание, нарушителят дължи заплащане на таксата по чл.

10а, ал. 2 от ЗП в размер на 9 (девет) лева на основание чл. 189е, ал. 7 от Закона за движението по пътищата и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, във връзка с чл. 24 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.

Гореописаната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства - заверени копия от доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от Закона за пътищата; статично изображение във вид на снимков материал на ППС с регистрационен СТ 3952 ВТ, показанията на свидетелите С. и М., както и останалите релевантни писмени доказателствени средства.

В частност,Съдът дава изцяло вяра на показанията на свидетелите С. и М., за които показания няма основание за съмнение в обективността им въпреки, че са служители на наказващия орган.Те обаче са изпълнявали служебните си задължения,като липсват основания да се приеме тенденциозно отношение към жалбоподателя С..Освен това, последният не оспорва фактическата обстановка, възприета от наказващия орган,като аргументите му са изцяло правни.

3

При така възприетите фактически обстоятелства от правна страна Съдът намира, че подадена жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в преклузивния 14 дневен срок, а по същество е основателна.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване сроковете по чл.34 ЗАНН. В тази връзка са приложени съотвени заповеди, доказаващи правомощията на св.С. и на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция “Пътна инфраструктура” да издават съответно АУАН и НП.

Съдът принципно споделя наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното

НП, но по съображения, различни от изложените от жалбоподателя.

В този аспект следва да се отбележи, че Съдът е длъжен да провери изцяло правилността на постановения от наказващия орган санкционен акт и следва да отмени или измени атакуваното постановление дори и на основания, непосочени от страните, ако констатира съществени нарушения на процесуалните правила или неправилно приложение на материалния закон.

В настоящия случай Съдът намира, че при издаване на обжалваното постановление е допуснато нарушение на чл.57 ал.1т.5 ЗАНН, тъй като никъде в това постановление не е вменено на жалбоподателя С. , че именно той на 11.01.2025 г., в 15:00 часа, е управлявал пътно превозно средство с регистрационен № ... попадащо в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата .

В постановлението е отбелязано от фактическа страна , че на жалбоподателя С. е извършена проверката на 25.03.2025г., когато е уведомен, че цитираното превозно средство е засечено на 11.01.2025 г., в 15:00 часа, по път № I -8, км 196+643 включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Никъде в обстоятелствената част или в диспозитива на постановлението / за разлика от АУАН/ не е вменена недвусмислено деятелност на жалбоподателя, че именно той е управлявал процесното ППС на 11.01.2025г.

Използвана е в обжалваното постановление пасивна конструкция, при която не се сочи кое е конкретното лице – извършител на определена дейност.

4

Подобен подход е недопустим в наказателното правораздаване,както и е недопустимо Съдът да извлича по логически път кой може да е извършителят на определено нарушение.Само този порок е достатъчен да бъде отменено обжалваното постановление.

Независимо от изложеното, Съдът счита, че не е надлежно доказан от наказващия орган факта, че именно жалбоподателят С. е управлявал процесното ППС на 11.01.2025 г., в 15:00 часа, по път № I -8, км 196+643 включен в обхвата на платената пътна мрежа.Такъв извод е направен от актосъставителя, единствено на база признания на водача С.. В процесуален аспект това са извънпроцесуални признания, като очевидно на жалбоподателя С. по никакъв начин не са разяснени правата във връзка с предстоящо повдигане на административнонаказателно обвинение, като се има предвид, че приложими са съответните разпоредби от НПК ,относими за обвиняемия.

Следователно, така направените извънпроцесуални признания не могат да бъдат доказателствено средство за авторство на деянието,съответно за способността на жалбоподателя да бъде субект на нарушение по чл.139ал.6 ЗДвП, а други доказателства липсват.

Предвид гореизложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено. Доколкото жалбоподателят излага и други доводи, те също следва да бъдат обсъдени, макар Съдът да ги намира за неоснователни.

Съдът счита за неоснователен доводът за съществено процесуално нарушение - посочени две различни дати и две различни места на извършване на нарушението. Визираната дата - 25.03.2025 г., и място - на път I-6, км 325+000 ,посока гр.К. всъщност е част от изложение на обстоятелствата, при които е установено твърдяното от наказващия орган нарушение , извършено със задна дата - на 11.01.2025 г., в 15:00 часа, по път № I -8, км 196+643,област Пазарджик. Поради това Съдът счита, че липсва смесване на дати и места на извършено нарушение.

На следващо място , Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за противоречие с правото на ЕС, нарушение на чл.6 ЕКПЧ и нарушение на принципа за пропорционалност,от гледна точка фиксирания в случая размер на глоба от 300лв.

С Решение на ЕС от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23, постановено по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от 5

Административен съд Хасково, СЕС приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер.

Преюдициалното запитване е отправено във връзка с реализиране на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, осъществено чрез неплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, а именно ТОЛ такса, която се заплаща от ППС с обща допустима максимална маса над 3, 5 тона, определяема на база изминато разстояние и в зависимост от типа и техническите характеристики на превозното средство.

В този смисъл, Решението на ЕС от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 се отнася за дължимите за тежкотоварните автомобили тол такси, не за събирането на винетна такса за ППС с обща техническа допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона,какъвто е настоящият случай.