Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2032 от 26.08.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6299/2025
Вид
Решение № 2032
Подписан
26.08.2026
В сила
17.10.2026
Състав
АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2032 гр. Бургас, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20252120106299 по описа за 2025 година

Производството е по искова молба на Р. С. Ч. против М. Е. Й., за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 10225.84 евро (20 000 лева), представляваща невърнат заем по договор за заем, сключен между страните 23.10.2024 год., ведно с мораторна лихва в размер на 1033.72 евро (2021.78 лв.), начислена върху заемната сума, за периода от 12.11.2024 год. до 03.09.2025 год. и законната лихва, начиная от 04.09.2025 год. до окончателното плащане.

Така предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на ищцата, който моли за уважаването им. Ангажира доказателства, претендира разноските по делото.

Особеният представител на ответницата поддържа становище за основателност на иска.

Въз основа на наличните по делото доказателства, Бургаският районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 23.10.2024 год. Ч. е превела на Й. сумата от 20 000 лв., с равностойност от 10225.84 евро. В платежното нареждане изрично е вписано като основание „заем по договор за срок до 08.11.2024 или 11.11.2024“.

По отношение на процесната сума е налице и извлечение от банковата сметка на ищцата, заверено от банката на ищцата, съгласно което тя, на 23.10.2024 год., е превела по банкова сметка на ответницата сумата от 20 000 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за основателни.

Между страните е бил сключен договор за заем в устна форма, имащ за предмет процесната сума. И това е допустимо, т.к. за този вид договори писмената форма е за доказване. Парите са предадени, т.е. договорът е сключен, за което явстват платежното нареждане и извлечението от сметката на ищцата. От тези две писмени доказателства, независимо от непрецизната им формулировка, се установяват основните елементи на договора за заем, а именно - че сумата се предава в заем, както и срока за издължаването й (…за срок до..). Така преведена, няма данни сумата да е била върната от получателя, респ. получаването й да е било отказано/оспорено по какъвто и да е начин - заради основанието, довело до превода и посочено в преводния документ или др. под.

Затова, за ответницата е възникнало задължението да върне заемната сума на посочения падеж. Същият е определен на 08.11.2024 год. или 11.11.2024 и год. и в двата случая е настъпил, липсват данни заемната сума да е върната, което налага главния иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД да се уважи за пълия заявен размер.

Основателността на главния иск, съгласно чл.84, ал.1, изр. първо и чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за закономерна последица основателност и на акцесорния иск - за заплащане на мораторна лихва за периода от деня, следващ падежа - 12.11.2024 год., до деня, предхождащ депозиране на исковата молба 03.09.2025 год. Предвид липсата на данни за основателния размер на този иск, на основание чл.162 от ГПК съдът го определя на 1079.28 евро (2110.88 лв.), а това налага уважаването му за пълния заявен размер.

Пак на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответницата дължи и законната лихва върху заемната сума, начиная от 04.09.2025 год. (датата на предявяване 2 на исковете) до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата се възлагат сторените от ищцата разноски, възлизащи на 3230.92 евро, съгласно списък.

Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Е. Й. от ***, ЕГН - ********** , на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Р. С. Ч. от ***, ЕГН - **********, сумата от 10225.84 евро (20 000 лева), представляваща невърнат заем по договор за заем, сключен между страните 23.10.2024 год., ведно с мораторна лихва в размер на 1033.72 евро (2021.78 лв.), начислена върху заемната сума, за периода от 12.11.2024 год. до 03.09.2025 год. и законната лихва, начиная от 04.09.2025 год. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА М. Е. Й. да заплати на Р. С. Ч. деловодни разноски в размер на 3230.92 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)_________ 3