Решение № 564 от 04.12.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Габрово, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20244210100746 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.128,т.2 от КТ и по чл.220,ал.1 от КТ.

В исковата молба се излагат твръдения, че между ответното дружество "БУЛКАРТО"

ЕООД, в качеството на работодател, и ищеца Н. Н. - от друга страна като работник е сключен трудов договор № 3 от 05.01.2024 г.

По силата на този договор, ищецът се задължава да престира труд на длъжността "шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона", а работодателят да му заплаща за това основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1200 лв.

По същността си това е трудов договор с клауза за изпитване със срок от 6 месеца, посочен като сключен в полза на работодателя, но в текста на документа изрично е посочено, че срокът на предизвестие за прекратяването му е 30 дни - еднакъв за двете страни.

Предвидено е, че договорът влиза в сила от 08.01.2024г., като видно от работникът постъпва на работа на 08.01.2024 г.. същия

Със Заповед №7 от 12.03.2024г., без предизвестие работодателят прекратява трудовото правоотношение на Н. Н., считано от 12.03.2024г..

За срока на договора - повече от 2 месеца, ищецът е получил от работодателя си 2 плащания - едното на 02.02.2024 г. на стойност 297.17лева и другото на 05.03.2024 г. на стойност 99.06лв., или общо за 2 месеца трудова дейност при уговорени 1200 лв. на месец, ищецът получава едва 396.25лева.

Според сключения между страните Трудов договор № 3 от 05.01.2024 г. ответното дружество работодател дължи на ищеца суми в общ размер от 3720лв, както следва:

- сума в размер на 1200 лв. - трудово възнаграждение за м. януари 2024 г. (08.01.08.02.2024 г.);

- сума в размер на 1200 лв. - трудово възнаграждение за февруари 2024г. (08.02.1 08.03.2024 г.);

- сума в размер на 120 лв. - съразмерното трудово възнаграждение за 3 дена (09.03., 10.03. и 11.03.2024 г.) до датата на прекратяване на трудовото правоотношение 12.03.2024 г.;

- сума в размер на 1200 лв. (брутно трудово възнаграждение за 30 дни) обезщетение на основание чл. 220 КТ за неспазено предизвестие.

Ищецът е получил от ответното дружество 2 плащания за срока на договор на обща стойност 396.25лв.. Затова приема, че сумата от 396.25 лв. следва да бъде приспадната от горепосочената обща сума. Поради това искова претенция е в размер на 3323.75лв..

ИСКА СЕ, съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 2123.75лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода м. януари 2024 г.

- 11.03.2024г., а след допуснатото намаление на иска в размер на 1945.92лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

ИСКА СЕ, съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 1200 лева, представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски по делото.

В отговора на ответното дружество се излагат следните възражения:

Месечната сума за получаване от ищеца не е 1200 лв., както се твърди в исковата молба. За всеки месец размерът на трудовото възнаграждение зависи не само от уговореното месечно трудово възнаграждение, но и от това дали е пътувал зад граница. Върху начисленото месечно трудово възнаграждение работодателят задължително прави удръжки дължимият данък върху доходите на физическите лица, както и осигурителни вноски, дължими от работещото по трудов договор лице, които са за негова сметка. След приспадане на удръжките от брутното трудово възнаграждение се формира чистата сума за получаване от работника. Всички начислени и удържани суми се отразяват във фиша за работната заплата за съответния месец. Така за месец януари 2024 г. ищецът е получил чистата сума от 695,29 лв., а за месец февруари - 908.98лв.

Сумите са действително получени в брой от лицето, като само дължимите за времето, през което е бил в чужбина, са му преведени по банковата сметка посочена в исковата молба.

Това са сумите, получаването на които ищецът признава - 297,19 лв. през месец януари 2024 г. и 99,06 лв. за месец февруари 2024г., като разликата до пълния размер на сумата за получаване му е изплатена в брой от г-жа Д.И. - съпруга на управителя на „Булкарто" ЕООД и негов търговски пълномощник. За съжаление същата е пропуснала да поиска ищецът да се подпише в разплащателната ведомост при изплащане на сумите. От този пропуск недобросъвестно се е възползвал ищецът, за да заведе настоящия иск.

Предвиденото едномесечно предизвестие за прекратяването на срочния трудов договор се отнася за случай, че договорът стане постоянен по силата на чл. 71, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ и в никакъв случай не дерогира правото на работодателя по чл. 71, ал. 1 да прекрати трудовия договор без предизвестие през срока на изпитването. В случая уговорката по т. 1 от трудовия договор - за еднакъв срок за предизвестие от 30 дни и за двете страни, касае само окончателния договор, в който трудовият договор се превръща след изтичането на срока за изпитване, в случай, че страната, в чиято полза е уговорен такъв изпитателен срок, не се възползва от възможността да прекрати договора на основание чл.

71, ал. 1 от КТ. Необходимостта от изрично посочване на срока за предизвестие е свързана с възможността, съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ, страните по безсрочен трудов договор да 2 уговарят различен срок на предизвестието при прекратяване от 30 дни. Разпоредбата на чл.

71. ал. 1 от КТ по категоричен начин предвижда, че до изтичане на срока за изпитване, страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие, поради което наличието на уговорен еднакъв срок за предизвестие за останалата част от договора, не може до доведе до дерогиране на това право на страна по трудовия договор, сключен със срок на изпитване. С уговарянето на срок за изпитване в полза само на работодателя не е нарушена разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ, тъй като срокът за предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение е уговорен еднакъв за двете страни, а хипотезата на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 от КТ е специфична и приложима само за срока на изпитване и за страната, в чиято полза е уговорена тази възможност. В този смисъл е и установената съдебна практика на съдилищата в страната. Предвид това претенцията за обезщетение по чл. 220 от КТ се явява изцяло неоснователна.

По време на краткия си стаж в „Булкарто" ЕООД, ищецът Н. Н. нееднократно е нарушавал трудовите си задължения, като по този начин е причинил на работодателя си сериозни имуществени вреди. Така 05.02.2024 г. в Област Враца, поради небрежност, допусната при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, при управление на камион „Скания" Р450, е нарушил Закона за движението по пътищата, като извън населено място при ограничение 60 km/h, въведено с пътен знак Ф26, същият се движи със скорост от 96 km/h, като превишава скоростта с 36 км/ч. За нарушението от ОДМВР - град Враца е издаден електронен фиш Серия К № 8667507, с който е наложена глоба в размер на 300 лв.

Глобата е платена от „Булкарто" ЕООД на 15.02.2024 г. в намален размер от 210 лв. /70% от 300 лв. на основание чл. 189, ал. 9 от ЗДвП/. Работникът е нанесъл вреда на „Булкарто" ЕООД в този размер - 210 лв. Поради превишена скорост, констатирана от органите на пътната полиция в Унгария на 28.01.2024 г. на „Булкарто" ЕООД е наложена глоба в размер на 39 000 форинта /около 105 евро или 205,36 лв. но централния курс на БНБ/, платена от дружеството на 06.02.2024 г.

Предвид гореизложеното ответникът прави евентуално възражение за прихващане за сумата от 415,36 лв. - платени глоби от „Булкарто" ЕООД за допуснати от ищеца превишения на скоростта в България и Унгария.

Отделно от горното, поради неумело и небрежно управление на поверения му автомобил ищецът е допуснал увреждания на ремаркето, наложили продължителен ремонт на два пъти - от 28.02.2024 г. до 16.03.2024 г. и от 28.03. до 02.04.2024 г. Полученото застрахователно обезщетение за възстановяване на щетите не е достатъчно, за да ги покрие изцяло. През тези периоди ремаркето не е било използвано и са претърпени пропуснати ползи от работодателя. Чл. 205, ал. 1 от Кодекса на труда не допуска да се претендира пропусната полза, но налице е обективно основание за работодателя да прекрати трудовия договор със срок за изпитване, от което той се е възползвал.

По д елото са събрани писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените: трудов договор № 3/05.01.2024 година; длъжностна характеристика на шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона /международен транспорт/ в "Булкарто" ЕООД - Габрово; заповед № 7/12.03.2024 година за прекратяване на трудово правоотношение на Н. М. Н. с "Булкарто" ЕООД; извлечение от сметка в "Юробанк България" АД с титуляр Анка Петкова Манова-Кушева; служебна бележка от "Юробанк България" АД; фишове за начислено трудово възнаграждение на Н. М. Н. за м. януари 2024 година и м. февруари 2024 година; електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3

8667507; информационно писмо за извършено на територията на Унгария пътнотранспортно нарушение, застрашаващо сигурността на движението по пътищата; извлечение от онлайн банкиране от 06.02.2024 година, показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, се установява следната фактология:

На 05.01.2024г. е сключен трудов договор с № 3, между ответното дружество "Булкарто" ЕООД, в качеството на работодател и ищеца Н. М. Н. - от друга страна като работник. По силата на този договор, работникът се задължава да престира труд на длъжността "шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона", а работодателят да му заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1200 лева. Предвидено е, че работникът се задължава да постъпи на работа считано от 08.01.2024 г..

Договорът е сключен с клауза за изпитване със срок от 6 месеца, в полза на работодателя. Посочено е, че срокът на предизвестие за прекратяването му е 30 дни, еднакъв за двете страни.

Със Заповед № 7 от 12.03.2024г. работодателят прекратява трудовото правоотношение на Н. М. Н. без предизвестие, считано от 12.03.2024г., на основание чл.71,ал.1 от КТ.

От заключението на вещото лице В. А. по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано се установява следното:

При направената проверка в счетоводството на дружеството-ответник в.лице констатира, че в счетоводството се води на модул „Счетоводство" от ERP система за управление на предприятие „Поликонт". След отрязаване на стопанските операции от първичните документи, включващи и тези свързани с трудови правоотношения, в същия се сформират аналитични и хронологична записи въз основа, на които се създават основни счетоводни регистри - оборотна ведомост главна книга и съответните отчети за определен период. Имайки предвид горното категоричния извод е, че счетоводството на дружеството е водено редовно.

От предоставените банкови извлечения на ответника са видни преводите на част от работните заплати за м.01 и м.02 2024г., които във фишовете за работни заплати на Н. Н. за същите месеци са отразени като платен аванс РЗ Франция. Сумите са преведени по банковата сметка на А.П.М.-К.. Платените суми са: за м.януари 2024г. е платена сумата 297.19лева на 02.02.2024г. За м.февруари 2024г. е платена сумата 99.06лева на 05.03.2004г..

В.лице посочва, че когато се начисляват работни заплати за конкретен месец, общата сума на същите образува в счетоводна сметка 421 „Персонал" крайно кредитно салдо, което е равно на всичко начислена сума по работни заплати минус всякакви видове удръжки от същите. Когато заплатите изплатят през следващия месец, крайното салдо се занулява, докато се начислят новите дължими заплати. В случай, че има неиздължени заплати от предходен месец , то сумата им остава в крайното салдо на посочената по-горе сметка , т.е. тогава крайното салдо ще е сбор от стойността на неизплатените стари работни заплати и стойността на работните заплати за новия месец.