Решение № 330 от 11.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Бургас, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120106359 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от К. И. Н. с ЕГН **********, против Вивус.БГ ЕООД с ЕИК 202393458, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 189 лева, платена без основание по недействителен договор за кредит от **.**.****г.

Ищцата сочи, че на **.**.****г. е сключила с ответника договор за кредит, по силата на който й е предоставен кредит от 700 лева. В договора било записано, че се дължи 165,41 лева, представляваща такса за бързо разглеждане. Счита, че тази такса трябва да бъде включена в ГПР, което в случая не е сторено. Така договорът е недействителен поради неточното посочване на размера на ГПР. Ищцата е заплатила по кредита сума от общо 889 лева, като доколкото договорът е недействителен, част от сумата в размер на 189 лева е платена без основание. Таксата за бързо разглеждане противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като е свързана с усвояване на кредита.

Ето защо клаузата е нищожна. Таксата не е включена в ГПР и така е заобиколен чл.19, ал.4 от закона. Таксата е в значителен размер и така се нарушава принципа за добросъвестност и справедливост. Чрез тази такса се постига скрито оскъпяване на кредита и се цели неоснователното обогатяване на кредитора. Договорът е недействителен заради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Таксата за бързо разглеждане е разход по кредита и той е трябвало да бъде включен в ГПР, което не е станало. Така се цели прикрИ.нето на действителните разходи по кредита. След като не е посочен правилният ГПР, е нарушен чл.11, т.10 ЗПК, което влече недействителност на целия договор на 1 основание чл.22 ЗПК.

Въз основан на изложеното ищецът моли така предявената искова претенция да бъде уважена, като претендира и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът излага, че ищцата е заявила ползването на допълнителната услуга и между страните е сключено споразумение в тази връзка. Посоченият в договора ГПР е правилно изчислен спрямо разходите по кредита. Правилото на чл.11, т.10 ЗПК изисква ГПР изобщо да не е посочен и не може да бъде тълкувано разширително. Таксата за допълнителна услуга е 20% от главницата и затова не е несправедливо или неразумно висока.

Допълнителната услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за сключване на договора. Елементите на дълга са ясно и точно дефинирани в договора и няма възможност за промяна на ГПР. Оспорва се твърдението, че таксата противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. В закона няма легално определение какво значи изразът управление на кредит, поради което може само да се предполага, че таксата е за действие, свързано с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата за таксата не е и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, защото тя не е била условие за отпускане на кредита. Моли се искът да се отхвърли и претендира присъждане на сторените в процеса разноски.

Представен е договор за кредит № ********* от **.**.****г., сключен между кредитора „Вивус.БГ“ ЕООД и длъжника К. И. Н.. Според договора, в полза на потребителя е предоставен кредит от 700 лева, който е следвало да се върне на **.**.****г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 41% на година. Общият размер на всички плащания е 723,59 лева.

ГПР е в размер на 49.70%. Страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, според което кредиторът предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга за бързо разглеждане на подаденото от него искане за отпускане на кредит. С подписването на споразумението кредиторът се задължава да разгледа подаденото искане и да предостави отговор в рамките на 15 минути от подписването. Кредитополучателят се задължава да заплати на кредитора възнаграждение в размер на 165,41 лева със срок до **.**.****г.

Представени са доказателства, че кредитополучателката е заплатила в полза на кредитора сумата от 889 лева по банков път, като преводът е направен на **.**.****г.

Договорът за кредит е сключен по електронен път, от разстояние, по повод попълнена от ищцата електронна заявка и е обвързал формално страните.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.

Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е 2 недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. В конкретната хипотеза, към договора е подписано и споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, според което за тази услуга кредитополучателят се задължава да заплати възнаграждение от 165,41 лева в срок до **.**.****г.

Това възнаграждение е в разрез с нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като според тази разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Бързото разглеждане на искането за кредит е действие, свързано с усвояването на кредита. Това е така, доколкото кредитът още не е усвоен, предстои подписване на договора и длъжникът ползва услуга за бързото разглеждане на искането си. Макар в закона да няма легална дефиниция за усвояване на кредита, ясно е по логически път, че бързото разглеждане на искането за отпускане на сумата касае именно усвояването на кредита. Тази такса за бързо разглеждане е разход по кредита, защото ищцата е длъжна да я заплати във връзка с договора за кредит. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК “Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С Решение на СЕС от 21 март 2024 година по дело C-714/22 е прието, че член 3, буква ж) от ДиректИ. 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на ДиректИ. 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В случая БРС счита, че тези разходи за допълнителни услуги представляват конструкция, която е предназначена да прикрие действителните разходи по договора. Възнаграждението за бързото разглеждане на искането е забранено 3 от ЗПК. Нищо не налага кредиторът да иска такова възнаграждение, за да разгледа искането бързо. Така че това уговорено възнаграждение всъщност е правна конструкция, която цели да прикрие, че то по същността си е добавка към възнаградителната лихва, т.е. друга печалба за кредитора. След като се касае за добавка към възнаградителната лихва, е трябвало това възнаграждение да бъде включено в ГПР.

Това обаче не е била направено, като ответникът дори не оспорва това твърдение на ищцата. Ако възнаграждението за бързото разглеждане беше включено в ГПР, то неговият размер би бил над законовия максимум.

Смисълът на закона е в договора да се посочи не някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се считат за изпълнени изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК. В случая законът е нарушен, доколкото в ГПР не е включено възнаграждението, поради което на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен.

Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая ищцата е платила общо 889 лева за погасяване на кредита. Тъй като договорът между страните беше приет за недействителен, ищцата дължи да върне само главницата от 700 лева, която е получила. От представените по делото доказателства обаче се установи, че тя е платила по сметка на ответника сумата от 889 лв., поради което горницата от 189 лева е надплатена недължимо и съответно следва да й бъде върната.

По изложените съображения съдът намира, че така предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, като претендираната сума следва да бъде присъдена в евро.

По разноските:

При този изход от спора в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски. Същата е представила списък по чл. 80 от ГПК, вино от който е заплатила държавна такса в размер на 50 лв. Процесуалният й представител пък претендира адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро за предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 от ЗА.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна е прекомерно. Видно от същото, както и от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 за възнаграждения за адвокатска работа, минимално предвиденото възнаграждение, съобразено с материалния интерес в настоящото производство, възлиза на сумата от 400 лв. или 204,52 евро. Предвид това и претенцията от 245,42 лв. не може да бъде приета за прекомерна, предвид правната и фактическа сложност на процеса. Ето защо, основателно се явява искането за присъждане на адвокатско възнаграждение дължимо в полза на адвокат Д. Д. Г. от АК- Л. - процесуален представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцата заплатената от нея държавна такса, превалутирана в евро.

4

По изложените съображения, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, ********, представлявано от З. С. Р., да заплати на К. И. Н. с ЕГН ********** от гр. Б. сумата от 96,63 евро (деветдесет и шест евро и шестдесет и три евроцента), платена без основание по недействителен договор за кредит № ********* от **.**.****г., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, ********, представлявано от З. С. Р., да заплати на К. И. Н. с ЕГН ********** от гр. Б. сумата от 25.56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента ) за заплатена държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, ********, представлявано от З. С. Р., да заплати на адв. Д. Д. Г. от АК- Л., с № ********, с адрес гр. Т. адвокатско възнаграждение от 245.42 евро (двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента), на основание чл. 38, ал.2 ЗА.