Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 130 от 13.06.2024, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 457/2023
Вид
Решение № 130
Подписан
13.06.2024
В сила
03.08.2024
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.2, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Шумен, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело № 20233600500457 по описа за 2023 година

Производство по чл.247 от ГПК.

Депозирана е молба от М. М. И., М. Н. З. и З. М. З., тримата чрез пълномощника адв.

С. З. - С. от ШАК, с искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 17/18.02.2024 г. по в.гр.д. № 457/2023 г. по описа на ШОС относно размера на съдебните разноски, които е осъдена да им заплати М. Х. И..

Молителите сочат, че, въпреки, че в мотивите към решението съдът правилно е констатирал, че съобразно изхода от правния спор жалбоподателката следва да заплати на въззиваемите деловодни разноски във въззивното производство за платен адвокатски хонорар, съответно в размер на по 500.00 лева на М. М. И., М. Н. З. и З. М. З., погрешно в диспозитива на решението е посочил „ ………в размер на по 700.00 лева на всеки „. Видно от приложените по делото доказателства за направените от тримата разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство, с оглед на представените от всеки от тях списък за разноските, реално заплатеното и респ. получено от адвоката им възнаграждение е в размер на по 500.00 лева от всеки от тях. Позовавайки се на изложеното, молят съдът да поправи допуснатата в решението очевидна фактическа грешка, като в края на предпоследния абзац от диспозитива вместо „ … в размер на по 700.00 лева на всеки. „ да се запише „ … в размер на по 500.00 лева на всеки „.

В срока по чл.247, ал.2 от ГПК насрещната страна М. Х. И. не е депозирала отговор на молбата.

След като се запозна с молбата и материалите по делото, съдът констатира следното:

1

С решение № 17/18.02.2024 г. по в.гр.д. № 457/2023 г. по описа на ШОС съдът е потвърдил изцяло решение № 260004/17.07.2023 г. по гр.д. № 791/2020 г. по описа на НПРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявения от М. Х. И. срещу Р. С.

Х. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 34, т. ХVІІІ, рег. № 11462, д. № 2662/2015 г. на нотариус рег. № 346, поради липса на изразено от ищцата съгласие като продавач по сделката за сключване на същия договор; предявения от М. Х. И. срещу Р. С. Х. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 34, т. ХVІІІ, рег. № 11462, д. № 2662/2015 г. на нотариус рег. № 346, поради накърняване на добрите нрави, предвид че уговорената цена на сделката е значително по-ниска от пазарната цена за процесните два имота; предявения от М. Х. И. срещу Р. С. Х. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 34, т.

ХVІІІ, рег. № 11462, д. № 2662/2015 г. на нотариус рег. № 346, поради неплащане на продажната цена; предявения от М. Х. И. срещу М. М. И., М. Н. З. и З. М. З. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на спорните недвижими имоти, както и предявения от М. Х. И. срещу М. М. И., М. Н. З. и З. М. З. иск с правно основание чл.108 от ЗС, за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху същите недвижими имоти; прието е за недоказано оспорването от ищцата на авторството и съдържанието на представения от ответниците частен свидетелстващ документ – разписка, издадена и подписана от М. Х. И., в която същата е декларирала, че на 11.11.2015 г. е получила от Р. С. Х. сумата от 41 531.00 лева, представляваща продажна цена на недвижимите имоти, и ищцата е осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 1 500.00 лева – на Р. С. Х. и в размер на по 700.00 лева – на М. М. И., М. Н. З. и З. М. З.. Със същото решение, въззивният съд е осъдил М. Х. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. ...... № 1, сгр. 4, офис 1 да заплати на Р. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Каспичан, обл. Шумен, ул. Девети май № 58 деловодни разноски във въззивното производство в размер на 1 400.00 лева, както и М. Х. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Шумен, ул. ...... № 1, сгр. 4, офис 1 да заплати на М. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ......., обл. Шумен, ул. ...... № 1, М. Н. З., ЕГН ********** и З.

М. З., ЕГН 6402246446, последните двама с адрес: гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. ....... № 5, вх.1, ет.1, ап.2 деловодни разноски във въззивното производство в размер на по 700.00 лева на всеки. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Същевременно, видно от мотивите към посоченото въззивно решение, съдът е приел, че съобразно изхода от правния спор, жалбоподателката следва да заплати на въззиваемите деловодни разноски във въззивното производство за платен адвокатски хонорар, съответно в размер на 1 400.00 лева – на Р. С. Х. и в размер на по 500.00 лева – на М. М. И., М. Н. З. и З.

М. З..

Като съобрази изложеното, и, че, видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие ведно с адвокатски пълномощни, всеки от въззиваемите / 2 молители в настоящото производство / е заплатил на адв. С. З. – С., в качеството й на техен процесуален представител по в.гр.д. № 457/2023 г. на ШОС, адвокатско възнаграждение в размер на по 500.00 лева, както правилно е прието в мотивите към постановеното по делото решение, а не по 700.00 лева, както погрешно е посочено в диспозитива му, съдът намери, че разглежданата молба се явява процесуално допустима и основателна, поради което следва да се уважи.

Водим от горното,

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение №

17/18.02.2024 г. по в.гр.д. № 457/2023 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, както следва: В абзац ІІІ от решението, ВМЕСТО „ Осъжда М. Х. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Шумен, ул. ...... № 1, сгр. 4, офис 1 да заплати на М. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

......., обл. Шумен, ул. ...... № 1, М. Н. З., ЕГН ********** и З. М. З., ЕГН 6402246446, последните двама с адрес: гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. ....... № 5, вх.1, ет.1, ап.2 деловодни разноски във въззивното производство в размер на по 700.00 лева на всеки „, ДА СЕ ЧЕТЕ „ Осъжда М. Х. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Шумен, ул. ...... № 1, сгр. 4, офис 1 да заплати на М. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ......., обл. Шумен, ул. ......

№ 1, М. Н. З., ЕГН ********** и З. М. З., ЕГН 6402246446, последните двама с адрес: гр.

Нови пазар, обл. Шумен, ул. ....... № 5, вх.1, ет.1, ап.2 деловодни разноски във въззивното производство в размер на по 500.00 лева на всеки. „.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3