Определение № 2898 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2898 гр. София, 21.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20231000503088 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25956/16.11.2023 г. по описа на САС, депозирана от КОНПИ против определение № 265670/20.10.2023 г. по гр.д. № 3406/2016 г. на СГС, I-15 състав, с което е оставена без уважение молба на КОНПИ за изменение в частта на разноските на определение от 09.10.2023 г. по същото дело.

Жалбоподателят намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че съгласно чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ, приложима по силата на §5, ал. 1 ПЗР ЗПК ищецът КОНПИ е освободен от заплащане на държавна такса по производствата за отнемане на незаконно придобито имущество. Позовава се и на чл. 84, ал. 1 ГПК. Цитира се практика на ВКС, според която исковете на Комисията по своята същност представляват публични държавни вземания, с оглед на което КОНПИ следва да се ползва от привилегията, предвидена от законодателя в разпоредбата на последната норма. Освен това в специалния закон – чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ било предвидено, че Комисията не заплаща държавна такса при подаване на исковата молба. На следващо място СГС не изпратил молбата по чл. 248 ГПК на насрещната страна, което представлявало процесуално нарушение. Прави се искане да бъде отменено обжалваното определение, евентуално да бъде отменено и да бъде указано на СГС да изпълни процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК по размяна на книжа.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателя доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното:

Гр.д. № 3406/2016 г. на СГС, I-15 състав е образувано по искова молба на КОНПИ против Ц. Р. В. и други физически и юридически лица, с която са предявени искове по чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.).

На 18.09.2023 г. по делото е постъпила молба от КОНПИ, с която е направен частичен отказ от предявените искове. При нейното съобразяване, с определение от 09.10.2023 г. СГС е прекратил частично производството, на основание чл. 233 ГПК, като със същото определение е осъдил КОНПИ да заплати в бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 51 947 762.28 лева. Определението е връчено на 1

КОНПИ на 13.10.2023 г. в проведеното тогава открито съдебно заседание.

На 18.10.2023 г. КОНПИ е депозирала молба с правно основание чл. 248 ГПК, с която е поискано съдът да измени определението от 09.10.2023 г. в частта за разноските, тъй като са наведени доводи, че Комисията е освободена от заплащане на държавна такса, идентични на изложените в частната жалба.

С определение от 20.10.2023 г. СГС е оставил молбата без уважение, като е приел, че чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ вр. § 5 от ДР на ЗОНПИ и чл. 75, ал. 3 ЗОПДНПИ предвиждат недължимост на таксата само на етап сезиране от съда.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

При започване на съдебното производство приложим е бил ЗОПДНПИ (отм.). впоследствие, с приемането на ЗОНПИ през 2018 г. посоченият закон е отменен, като в допълнителните му разпоредби - § 5, ал. 2 е предвидено, че неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон. И в двата закона обаче съществуват идентични разпоредби относно дължимостта на държавна такса от Комисията – чл. 75, ал. 3 ЗОПДНПИ и чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ, според които при подаването на исковата молба Комисията не внася държавна такса. В чл. 78, ал. 2 от първия закон и в чл. 157, ал. 2 от втория също има идентични разпоредби, според които с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Следователно, и двата закона предвиждат едно изключение от правилото, че при подаване на исковата молба се дължи заплащане на държавна такса, но не изключват изобщо нейната дължимост - при приключване на делото същата се дължи от страната, загубила делото по правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена при действието на посочените закони, която е цитирал и СГС – Определение № 2366/03.08.2023 г. по гр.д. № 4777/2022 г. на ВКС, Определение № 13/12.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3107/2020 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 191/15.02.2021 г. по гр.д. № 4768/2019 г. на ВКС, IV г.о.,, Определение № 50225/08.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2152/2021 г. на ВКС, III г.о., определение № 50247/31.05.2023 г. по гр.д. № 3302/2022 г. на ВКС, IV г.о. Ето защо и предвид направения частичен отказ от исковете, правилно СГС е осъдил Комисията да заплати дължимата се съответна част от държавната такса по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.

Съдебните актове на ВКС, на които се е позовал жалбоподателя при обосновката на своята теза са постановени основно по отменения ЗОПДИППД, в който обаче липсва правна норма относно дължимостта на държавна такса по исковата молба. Ако при неговото действие е имало място за тълкуване по въпроса дали е приложим чл. 84, ал. 1 ГПК, то в последващите закони за отнемане на незаконно придобито имущество, предвид включването на специални правни норми уреждащи дължимост на държавна такса, макар и при приключване на делото (чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ и в чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ), място за такова тълкуване няма. Тези специални норми изключват общото правило на чл. 84, ал. 1 ГПК, дори да се приеме, че предмет на исковете са публични държавни вземания, (по който въпрос има противоречива практика), като уреждат дължимост на държавна такса и от двете страни, в зависимост за коя изходът от спора е неуспешен.

Що се отнася до оплакването, че първата инстанция не разменила книжа в 2 производството по чл. 248 ГПК, то това оплакване евентуално е относимо към засегнати права на насрещната страна, които права Комисията няма правен интерес да защитава, поради което и същото няма да бъде разглеждано. Освен това и в практиката на ВКС се застъпва становище, че в случая е налице спор между фиска и ищеца, поради което интересите на насрещната страна не са засегнати, което изключва необходимостта от връчване молбата по чл. 248 ГПК на тази насрещна страна (така определение № 50247/31.05.2023 г. по гр.д. № 3302/2022 г. на ВКС, IV г.о.) Горното води до краен извод за неоснователност на частната жалба и до необходимост правилно постановеното определение от 20.10.2023 г. на СГС да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 265670/20.10.2023 г. по гр.д. № 3406/2016 г. на СГС, I-15 състав, с което е оставена без уважение молба на КОНПИ за изменение в частта на разноските на определение от 09.10.2023 г. по същото дело.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3