Определение № 26080 от 18.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26080 гр. София, 18.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251100511231 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на С. И. В. срещу разпореждане №44975/14.03.2025г. постановено по гр.д. №76782/2024 по описа на СРС, 28 с-в, с което е върната исковата й молба.

В жалбата се посочва, че разпореждането е неправилно, тъй като за този иск не се дължи държавна такса съгласно чл.83,ал, 1, т. 4 ГПК.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество –неоснователна.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК от задължение да се внесе държавна такса за производството са освободени ищците по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

От анализа на разпоредбата следва, че изключението от правилото, че гражданското съдопроизводство е платено, е предвидено само ищците по искове за вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на делинквент, чиято наказателна отговорност е установена с влязлата в сила присъда, т.е. за вредите, които са обхванати от фактическия състав на престъплението или са негова закономерна последица. В случая твърденията в исковата молба не покриват такива вреди, доколкото телесната повреда като фактически състав на престъпление, не предвижда наказуемост за възпрепятстване развитието на съдебния процес от страна на подсъдимия. В наказателното производството последния има задължение да търпи действията на правоохранителните органи, но няма задължение да им 1 съдейства, включително в посока да ускори приключването на производството срещу себе си. Такова задължение (да води и приключи производството в разумни срокове) имат само правоохранителните органи. След като вреди, за които се търси обезщетение с предявения иск, не са част от фактическия състав на престъплението, нито са негова закономерна последица, за производството по тяхното установяване ищецът дължи на общо основание държавна такса. Предвид цената на иска, таксата е в минимален размер от 50,00 лева, за което на ищцата са дадени изрични указания и срок за отстраняване на нередовността с разпореждане №25889/10.02.2025г по гр.д.

№76782/2024 по описа на СРС, 28 с-в, за които е уведомена чрез процесуалния си представител адв. К. на 28.02.2025г, и които указания не са изпълнени в съдебно определения срок. При това положение в правилното приложение на чл.129, ал. 3 ГПК ищцата е санкционирана с връщане на исковата молба в частта по тези и искове.

В частта по исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от престъпното поведение исковата молба е нередовна. В нея не е посочен техния размер, т.е. каква част от общо претендираната с исковата молба сума от 5000,00 лева съставлява претенцията за неимуществени вреди от престъплението, за което ответникът е осъден, с влязлата в сила присъда.

Тази нередовност на исковата молба е констатираната и от СРС с разпореждане №25889/10.02.2025г по гр.д. №76782/2024 г, за които е уведомена чрез процесуалния си представител адв. К. на 28.02.2025г, и които указания не са изпълнени в съдебно определения срок. При това положение в правилното приложение на чл.129, ал. 3 ГПК ищцата е санкционирана с връщане на исковата молба и в тази й частта.

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, с оглед на което обжалваното разпореждане следва да се потвърди, а жалбата срещу него остави без уважение.

Доколкото сумата от 5000,00 лева се претендира общо по два иска, излиза, че всеки един от тях е в размер, който е под общия и следователно решението по никой от тях не би подлежало на касационно обжалване. При това положение неподлежи на касационно обжалване и настоящото определение.

При тези мотиви, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. И. В. срещу разпореждане №44975/14.03.2025г. постановено по гр.д. №76782/2024 по описа на СРС, 28 с-в, с което е върната исковата й молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3