Решение № 498 от 09.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Варна, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100500452 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Х. И. с ЕГН ****** от ******, чрез пълномощник адв. П. Б. Б. ВАК, срещу Решение № 4017 от 11.12.2023г., постановено по гр.д. № 3875 по описа на Районен съд Варна, в частта, в която е установено по реда на чл.422, ал.1 от КЗ дължимостта на вземане, с правно основание чл. 410, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, а именно : сумата 1640 лв. /хиляда шестстотин и четиридесет лева/, включваща сумата 1630 лв., представляваща изплатено от ищеца /след приспадане на сумата 237.15 лв. – незаплатени предстоящи вноски по застрахователна премия по застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица № ******/ на трето лице – собственика на лек автомобил „Рено Лагуна“, с ДКН ******, застрахователно обезщетение по щета № 13018030104176, във връзка с настъпило на 08.06.2018 г., около 08:00 часа, в гр. Бяла, област Варна, на кръстовището на ул. „Черни нос и ул. Трифон Милушев“ ПТП – движещият се по посока гр. Варна л. а. „Рено Лагуна“ е ударен от оставено без надзор и управление в обхвата на пътя, излязло внезапно на платното товарно животно – кон, отговорност за което носи собственика му Г. Х. И., като с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят придобива право на регрес срещу виновния водач, и сумата 10 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата 1640 лв., считано от датата на подаване на 1 заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 02.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД, както и сумата 489.45 лв. /четиристотин осемдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.2020 г. – 12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. – 31.01.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена заповед № 513/03.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1280/2023 г. по описа на ВРС, ХLVІ състав,.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, необосновано и е постановено при противоречие с материални закон и съдопроизводствените правила. Конкретно, като се оспорва извода на съда, се поддържа въведеното с ОИМ възражение, че животното (конят) не е бил без надзор, а воден от стопанина на паша. Като се позовава на събраните в исковото производство гласни доказателства се настоява, че вина за настъпване на ПТП носи единствено водачът на МПС, който е имал възможност да възприеме 150 метра преди да достигне движещото се по пътното платно животно, водено от стопанина му до него, по което платно се е движил и автомобила. Счита, че водачът е следвало да намали скоростта си и по този начин да предотврати ПТП, като доколкото това не е сторено, то е извършено нарушение на изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Оспорва се извода на съда, че ответникът е нарушил чл. 145 от ППЗДвП. Поддържа се оспорването на протокола за ПТП относно описаната в него фактическа обстановка и механизъм на ПТП, като се сочи, че тъй като ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, което го е съставило, то той не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на ПТП.

Оспорват се изводите на исковия съд относно механизма на ПТП, като се сочи, че същите са формирани единствено въз основа на САТЕ, базираща се единствено на протокола на ПТП. Оспорва се извода на съда относно противоречието и неяснотата в показанията на водения от ответника свидетел и неговата заинтересованост по смисъла на чл.172 от ГПК. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД не депозира писмен отговор.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

2

В исковата си молба ищецът „ЗАД АРМЕЕЦ” АД твърди, че 08.06.2018 г., около 08:00 часа в гр. Бяла, област Варна, на кръстовището на улиците „Черни нос“ и „Трифон Милушев“, движещият се по посока гр. Варна лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ******, е ударен от оставено без надзор и управление в обхвата на пътя, излязло внезапно на платното товарно животно – кон. В резултат на това са нанесени значителни имуществени вреди предимно в предната част на автомобила. За процесното ПТП е съставен протокол за ПТП от 08.06.2018 г., съгласно който отговорност за оставеното без надзор животно носи собственикът му – ответникът Г. Х. И.. Сочи се, че към момента на произшествието лекият автомобил е имал активна застраховка „Каско на МПС“ при дружеството, със срок на действие 22.05.2018 г. – 21.05.2019г. По образуваната преписка по щетата е установено, че нанесените на лекия автомобил вреди са на стойност 1630 лв. и на собственика на увредения автомобил е изплатена сумата 1392.85 лв., като при плащането е приспадната сумата в размер на 237.15 лв., представляваща неплатени предстоящи вноски по застрахователната премия. Сторени са и ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Като се позовава на разпоредбата на чл. 410, ал., т.3 от КЗ вр. чл. 50 ЗЗД настоява за присъждане на изплатеното обезщетение, ведно с лихва за забава от датата на получаване на уведомителното писмо от ответника.

В писмения отговор ответникът Г. Х. И., чрез процесуалния представител намира исковете за допустими, но неоснователни. Оспорва размера на претендираните щети и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Оспорва механизма на процесното ПТП. Твърди, че няма вина за ПТП, а такава носи само и единствено водачът на процесното МПС, тъй като коня бил под надзора и грижите на стопанина си заедно с другите животни от стадото, воден от него като негов стопанин и е предприел пресичане на пътното платно с цел достигане до пасище. Счита, че конят при навлизане на пътното платно е бил видим за водача на МПС и той е имал възможност да предотврати ПТП като намали скоростта или спре.

Представен по делото е Протокол за ПТП № 1602149 от 08.06.2018г., съставен от служител на ОД МВР Варна, в който е отразено настъпването на ПТП с двама участника – кон, собственост на Г. Х. И., и Рено Лагуна рег. № ******, управляван от водача А. И. П.. Служителят е отразил в протокола, че по ул. Черни нос на кръстовището с ул. Трифон Милушев собственикът на животно – кон, оставен без надзор по ул. Трифон Милушев в обхвата на пътя излиза внезапно на пътното платно и блъска движещото се по пътя МПС, в резултат на което на ул. Трифон Милушев настъпва ПТП. От съставената скица на местопроизшествието е видно, че животното се движи от дясно на ляво по посока на движение на автомобила.

От представената застрахователна преписка се установява, че увреденият лек автомобил Рено Лагуна рег. № ******, към момента на произшествието има сключена застраховка "Автокаско" при застраховател – дружеството ищец по полица № ******.

Установява се, че е извършен оглед на застрахования автомобил от експерти на дружеството, описани са повредите, причинени при пътнотранспортното произшествие, оценени на 1 630 лева, като при извършено прихващане с дължима неплатена вноска, съгл. т. 28 от ОУ на изплащане подлежат 1 392.85 лева. Видно от преводно нареждане № П12843959 от 08.08.2018г. тази сума е изплатена на собственика по банков път.

Отправена е покана за доброволно изпълнение до ответника с изх. № Л-3755 от 18.05.2019г. от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, с която са предявени 3 регресните права по щетата. Същата е лично получена от адресата.

В прието пред първоинстанционния съд заключение по назначената САТЕ е посочено, че уврежданията, които са установени по автомобила са в резултат на контакт с твърд предмет с меко покритие, каквото би могло да бъде тялото на животно. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания се налага извода, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за л.а. Рено Лагуна и е възможно същите да се причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.

Заключението посочва и стойността на ремонта на автомобила за възстановяване на вредите от ПТП.

По делото липсват обективни данни относно скоростта на движение на превозното средство, както и относно хода на движение на животното преди и към момента на съприкосновението между тях, което осуетява възможността да се определи момента на възникване на опасността за водача на лекия автомобил – момента, в който водачът на л.а. е имал възможност да възприеме животното, поведението и навлизането в траекторията му на движение, съответно дали е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на св. Д. И., братовчед на ответника, който твърди, че към момента на ПТП също се движел по процесната улица (ул. Трифон Милушев, б.м.), управлявайки автомобила си, но в срещуположната на движението на л.а. Рено Лагуна посока. Твърди, че конят се движел по пътното платно, по което се движел и той, като братовчед му вървял зад животното. Свидетелят твърди, че в насрещното платно се движел лек автомобил, тъмен на цвят, който се блъснал в животното. Свидетелят не видял нищо повече, тъй като не е спрял и не е останал, за да окаже помощ на пострадалите в ПТП-то.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ , с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Правото на застрахователя, изплатил на правоимащото лице сумата на застрахователното обезщетение, да я иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ е предвиденото в цитираната разпоредба право на регрес, а правото да встъпи във всички права, които застрахования има срещу третото лице е суброгационно право.

Материалноправното основание на отговорността на ответника в настоящия случай е в разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, тъй като според твърденията в исковата молба и липсата на спор собственик на животното, участник в ПТП е ответникът.

Съдът намира, че са събрани достатъчно доказателства, въз основа 4 на които може да се направи обоснован извод за наличие на типичната хипотеза на отговорност по реда на чл.50 от ЗЗД. Отговорността по сочената разпоредба касае обективна и безвиновна отговорност на собственика или на лицето, под чийто надзор се намира животното.

Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно. Собственикът и лицето, под чийто надзор е оставено животното, са длъжни да обезпечат отглеждането му така, че да не вреди другиму. Предпоставките за уважаване на иска по чл.50 ЗЗД са да се установи настъпването на вреди- имуществени, неимуществени, да са причинени от животното, да е доказано, че негов собственик или надзорник е лицето, срещу което е предявена претенцията и да е налице причинна връзка между действието на животното и вредите.