Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19975 от 23.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 66166/2024
Вид
Решение № 19975
Подписан
23.10.2026
Състав
ГЕОРГИ СТОЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за общинската собственост
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 19975 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110166166 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ДРУЖЕСТВО срещу СОа, която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД за сумата в общ размер от 10 066,82 лева (5 147,08 евро), представляваща сбор от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 10 041,82 лева (5 134,30 евро) по имуществена застраховка „Автокаско“ по полица № Е20600006604 и щета № 2103004958 във връзка с реализирано на 18.02.2021 г. в АДРЕС ПТП чрез преминаване на лек автомобил „Мерцедес S500“ с рег. № ********** през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно за движение, ведно с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева (12,78 евро), както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът ДРУЖЕСТВО твърди, че на 18.02.2021 г., около 01:00 ч., в АДРЕС, е реализирано ПТП, при което на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S 500“, с рег. № **********, собственост на Е. Т. И. и управляван от него, са причинени имуществени вреди (увредени преден ляв амортисьор и преден десен амортисьор) в резултат на преминаването му през необезопасена и несигнализирана дупка, намираща се на пътното платно за движение. Поддържа се, че гореописаният лек автомобил е бил застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „Автокаско“ по полица № Е20600006604, валидна за периода от 30.09.2020 г. до 29.09.2021 г.. За причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета № 2103004958, по която след извършен ремонт в сервиз и издадена фактура № 2000013030/07.04.2021 г. от ФИРМА застрахователят изплатил сумата от 10 041,82 лева с 1 две платежни нареждания от 14.05.2021 г. и 01.06.2021 г., а ликвидационните разноски възлизали на 25,00 лева. Сочи се, че ул. „УЛИЦА“ е общински път, стопанисван от ответника, и с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на увредения срещу СОа на основание чл. 410, ал. 1 КЗ. Твърди се, че ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си посредством регресна покана от 15.02.2022 г., но с писмо от 21.02.2022 г. ответникът е отказал възстановяване на сумата. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът СОа е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва пасивната си материалноправна легитимация и наличието на виновно противоправно бездействие от страна на негови служители. Оспорва валидността на застрахователна полица № Е20600006604 поради липса на подписи на страните и доказателства за платена застрахователна премия. Оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка, като изтъква, че не е индивидуализирано точното място и параметрите на дупката по ул.

„УЛИЦА“, че в уведомлението до застрахователя водачът е посочил пропадане в „шахта“, а не в „дупка“, както и че в протокола за ПТП са отразени видими щети по гуми и джанти, а не конкретно по двата предни амортисьора. Навежда възражение, че амортисьорите са елементи от ходовата част, подлежащи на периодична подмяна поради естествено износване (амортизация), поради което увреждането им попада сред изключените рискове по Раздел III, т. 1.8 от Общите условия на застрахователя (овехтяване/умора на материала/естествено износване) и ищецът не е дължал плащане. Оспорва размера на претенцията и представената фактура № 2000013030/07.04.2021 г., тъй като в нея не са описани по вид, марка и единична стойност подменените части и извършеният труд, като поддържа, че размерът на вредите следва да се определи по реални пазарни стойности на частите към деня на ПТП. Не оспорва размера на ликвидационните разходи и факта на извършеното плащане от застрахователя. В условията на евентуалност прави възражение за изключителна вина и съпричиняване на вредите от страна на водача (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) поради несъобразена скорост и рисково управление. Поддържа също, че текущият ремонт и поддръжката на процесния пътен участък са били възложени на ДРУЖЕСТВО по Договор № СОА19-ДГ55402/17.06.2019 г., в гаранционния срок на който е настъпил инцидентът, поради което отговорността следвало да се носи от изпълнителя. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и претендира юрисконсултско възнаграждение.

По искане на ответника по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице – помагач на страната на СОа е конституирано ДРУЖЕСТВО.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно право с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. 45 ЗЗД ЗЗД за сумата 10 066,82 лева (5 147,08 евро), представляваща регресно вземане, възникнало вследствие на изплатено 2 застрахователно обезщетение за репариране на причинените имуществени вреди по щета № 2103004958 от реализирано ПТП на 18.02.2021 г.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа; 2) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 3) и което е в пряка причинноследствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 4) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца; 5) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, а доколкото съществува законова презумпция тя винаги се предполага. Следователно възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията в условията на пълно и обратно доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, макар и относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по чл. 45 ЗЗД, т.е преди всичко следва да се установи наличието на общите предпоставки на деликта.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, т.е. да установи фактите и обстоятелства, съставляващи механизма на реализация на твърдяното ПТП; 2) съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Каско“ между увреденото лице и ищеца.; 3) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на вида на водача на превозното средство, застраховано при ищеца. Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

От анализа на представената по делото застрахователна полица № Е20600006604 от 30.09.2020 г. за застраховка „Автокаско“ ХИТ (клауза П-302), протокол за оглед и маркиране № 36169/30.09.2020 г. и описи на щета № 2 и № 5 се установява, че процесният лек автомобил „Мерцедес S 500“ с рег. № **********, собственост на Е. Т. И., към момента на ПТП (18.02.2021 г.) е бил валидно застрахован при ищеца със срок на покритие от 30.09.2020 г. до 29.09.2021 г. при застрахователна сума от 24 000,00 лева. Възражението на ответника за недействителност на договора поради липса на подписи и неплатена премия е неоснователно. Видно от приложеното копие на полицата, същата носи подписите както на застрахования, така и на представителя на застрахователя (ведно с печат), а в описите по 3 щетата изрично е отразено, че към датата на събитието (18.02.2021 г.) са били редовно платени първите две разсрочени вноски с падежи 30.09.2020 г. и 29.12.2020 г. (преди падежа на третата вноска на 29.03.2021 г.).

Не е спорно между страните, а и се установява от анализа на представените доклад по щета от 19.04.2021 г. и две преводни нареждания от 14.05.2021 г. (за сумата от 5 041,82 лв.) и от 01.06.2021 г. (за сумата от 5 000,00 лв.), че ищецът реално е заплатил на сервиза ФИРМА сумата в общ размер на 10 041,82 лева по фактура № 2000013030/07.04.2021 г. за ремонта на процесното МПС по щета № 2103004958.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило на 18.02.2021 г., около 01:00 ч., в гр. София, при следния механизъм: лекият автомобил „Мерцедес S 500“ с рег. № **********, управляван от собственика Е. Т. И., се е движел по ул. „УЛИЦА“ с посока на движение от ул.

„АДРЕСИ“, като в района на № 20 попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно за движение, вследствие на което са увредени преден ляв и преден десен амортисьор на автомобила.

Горният механизъм се установява пълно и главно от анализа на съставения от органите на ОПП – СДВР Протокол за ПТП № 1785099/18.02.2021 г. (съдържащ и схема на ПТП) и издадената въз основа на него официална Служебна бележка рег. № 433200126641/07.12.2021 г. на ОПП – СДВР, ползващи се с обвързваща материална доказателствена сила относно констатираните от длъжностното лице факти при посещението на място, както и от приетото заключение на САТЕ. Неоснователно е възражението на ответника, че мястото на инцидента не е индивидуализирано или че е налице противоречие между термините „дупка“ и „шахта“. В протокола за ПТП и схемата към него точното местоположение е локализирано на ул. „УЛИЦА“ до № 20, а употребеният от водача в уведомлението за щета житейски израз „пропаднах в шахта ... за необезопасена дупка“ описва една и съща неравност (пропадане) в пътната настилка. Неоснователен е и доводът на ответника, че в протокола за ПТП не са били вписани конкретно двата предни амортисьора. На мястото на инцидента в 01:00 ч. през нощта полицейският орган е отразил видимите външни признаци – „предна лява и дясна гума и джанта, ходова част“, а при последвалия технически преглед в сервизни условия експертите на застрахователя са установили конкретните увредени елементи от тази ходова част – преден ляв и преден десен амортисьор (опис на щета № 5 от 26.03.2021 г.).

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че увреждането се дължи на естествено износване и умора на материала (изключен риск по Раздел III, т. 1.8 от Общите условия). Видно от представеното удостоверение за техническа изправност и контролен талон за периодичен преглед № 20377569, автомобилът е преминал успешно годишен технически преглед на 17.07.2020 г. със срок на валидност до 17.07.2021 г..

Същевременно вещото лице по САТЕ е категорично, че едновременното разрушаване и на двата предни амортисьора е в пряка причинно-следствена връзка с динамичния удар при пропадането на предната ос на автомобила в необезопасената дупка на 18.02.2021 г., което 4 представлява покрит риск „Пътнотранспортно произшествие“ по Раздел II, т. 1, клауза „Хит Каско“ от ОУ.

Възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице е неоснователно.

Тежестта на доказване е върху страната, която е направила възражението, т.е. същата следва да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни правни последици. (напр. движение с несъобразена скорост, възможност за забелязване и заобикаляне на препятствието), се носи изцяло от ответника. Съгласно задължителните разяснения в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването изисква установяване на конкретно обективно противоправно поведение на пострадалия, което да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. По делото не са ангажирани никакви доказателства водачът Е. И. да се е движел с превишена или несъобразена скорост по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Напротив – видно от служебна бележка рег. № 433200-126641/07.12.2021 г. на ОПП – СДВР, спрямо водача не е образувана административнонаказателна преписка и не са констатирани нарушения на ЗДвП, а внезапното попадане през тъмната част на денонощието (01:00 ч.) в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно обективно препятства възможността на водача своевременно да я възприеме и избегне.