Определение № 1150 от 02.11.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1150 гр. Бургас, 27.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20232100601449 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК и е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас, подаден срещу определение № 2132/27.09.2023 г. по НОХД № 3429/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, с което на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – гр. Бургас за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

С протеста се изразява несъгласие с горепосочения съдебен акт, като се сочат съображения, че същият е неправилен и незаконосъобразен.

Изразява становище, че обвинителният акт отговаря на всички изисквания, залегнали в разпоредбата на чл. 246 от НПК и Тълкувателно решение № 2/2002 г. Намира, че соченото в определението на първоинстанционния съд, че нито в диспозитива, нито в обстоятелствената част на обвинителния акт не били описани конкретните обективни и субективни елементи на отделните дейния, включени в състава на двете вменени на подсъдимия престъпления, е неоснователно, тъй като съобразно съдебната практика, непосочването на точните дати на осъществяване на всяко едно от деянията на престъпна дейност, в рамките на инкриминирания период, поради обективна невъзможност те да бъдат установени, не представлява съществено процесуално нарушение, нито е основание за отпадане на наказателната 1 отговорност на дееца. Според прокурора, в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и впоследствие в диспозитивната, е посочено, че е повдигнато обвинение за извършени деяния на неустановени дати през периода от м. ноември 2021 г. до 22.03.2023 г. в гр. Бургас, по отношение на ненавършилата 14 –годишна възраст Д.П. и на неустановени дати в периода след м. юни 2022 г. до 31.12.2022 г. в гр. Бургас, по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст И.Г.. Отправя се искане до въззивния съд да отмени определение № 3474/27.09.2023 г. по НОХД № 3429/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас и делото бъде върнато на първата инстанция за провеждане на разпоредително заседание.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и становището, изложено в частния протест, и като съобрази закона, намира протеста за допустим, а разгледан по същество и за основателен.

Съображенията за това са следните:

По внесен пред Районен съд – Бургас обвинителен акт е образувано НОХД № 3429/2023 г. по описа на съда. По делото е било проведено разпоредително заседание на 27.09.2023 г. , като след становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд с определение № 2132/27.09.2023 г. (предмет на настоящия съдебен контрол) е прекратил съдебното производство по НОХД № 3429/2023 г. и е върнал делото на РП – гр. Бургас за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. За да постанови прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в неговата предходна процесуална фаза, съдът е приел, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на обвиняемото лице да разбере фактическите и юридическите параметри на обвинението.

Приел е, че нито в диспозитива, нито в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани конкретни субективни и обективни елементи на отделните деяния, включени в състава на двете вменени на подсъдимия М. престъпления по чл. 151, ал. 1 от НК при условията на продължавано престъпление.

Настоящият въззивен състав не споделя първоинстанционния съд, по следните съображения: изводите на

Настоящият въззивен състав счита, че обвиненията, повдигнати на 2

С. М. М., ЕГН ********** с внесения в БРС обвинителен акт са изцяло съобразени с текста на нормата на чл. 151, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като са описани престъпленията, в които лицето се обвинява, с характеризиращите го фактически обективни признаци (време, място, изпълнително деяние) и съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на деянията, доказателствата, подкрепящи очертаната фактология и приложимия наказателен закон (правната квалификация на деянието). Обвинението е пълно, точно и ясно формулирано чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянията и определяне на техните правни рамки. В тази връзка въззивният състав приема, че обвинителния акт отговаря на правните изисквания на чл. 246 НПК и е съобразен с основните положения, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което и е годен да постави началото на съдебното производството пред първата инстанция.

Действително изясняването на времето на извършване на деянието е от съществено значение при повдигане на обвинението. Същото е относимо и при съблюдаване на сроковете за наказателно преследване. В случая, в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че деянието спрямо Д.П. е осъществено от подсъдимия при условията на продължавано престъпление на неустановени дати в периода от м. ноември 2021 г. до 22.03.2023 г., а спрямо И.Г. – на неустановени дати в периода след м. юни 2022 г. до 31.12.2022 г.

Държавното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочил за всяко едно от двете деяния начален и краен момент, като в обстоятелствената част е посочено, че спрямо двете ненавършили 14-годишна възраст лица, на неустановени дати в посочения период обвиняемият е поддържал многократни интимни контакти. За да установи, че обвиняемият е извършил двете деяния в условията на продължавано престъпление, прокурорът очевидно се е позовал на събраните на досъдебното производство доказателства, в това число и на показанията на пострадалите Д.П. и И.Г..

Непосочването на точните дати на осъществяване на всяко едно от деянията на престъпната дейност, в рамките на инкриминирания период, поради обективна невъзможност те да бъдат установени, не представлява съществено процесуално нарушение, нито е основание за отпадане на 3 наказателната отговорност на дееца.

За да се квалифицират деянията като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, следва всяко едно от инкриминираните деяния, да е извършено в периода от неустановената дата, като осъществява поотделно състава на едно и също престъпление, да са извършени през един непродължителен период от време, при една и съща обстановка, както и съзнание за нейното малолетие, при което всяко следващо деяние да се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Съгласно застъпеното разбиране в ТР № 3/1971 г., ОСНК на ВС на РБългария, за да се квалифицира деянието като продължавано престъпление, следва да е установено по несъмнен начин обстоятелството, че се касае за повече от два полови акта, промеждутъкът от време между които не е голям и не води до разкъсване на единството. От посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт, че подсъдимият е посягал върху половата неприкосновеност на всяка една от пострадалите многократно в рамките на инкриминирания период, то следва да се приеме, че броят на престъпните съвкупления се определя като значително надхвърлящ минималния такъв, който е необходим за квалифициране на дейността по чл. 26, ал. 1 от НК.

С оглед на изложеното въззивната инстанция прие, че на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Това обосновава изводът, че неправилно първоинстанционният съд по НОХД № 3429/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас е упражнил правомощието си по чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК , като е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което от своя страна налага отмяна на посоченото определение и връщане на делото на Районен съд - гр. Бургас за разглеждането му по същество.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 2132/27.09.2023 г., постановено по НОХД № 3429/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, с което на основание чл.

248, ал. 5, т. 1, вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – гр.

Бургас за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на Районен съд - гр. Бургас за разглеждане по същество.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5