Решение № 3236 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3236 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. И.а

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100504177 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20006077 от 21.01.2022 г., постановено по гр. д. № 13650 по описа за 2019 г. на СРС, 24 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, по предявените, при условията на солидарна отговорност, от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. З. М. /с предишна съпружеска фамилия Б.а/ и М. И. Б. обективно, кумулативно и субективно съединени положителни установителни искове, че ответникът М. И. Б. дължи на ищеца на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата от 1 337,96 лева, представляваща главница за реално потребена ТЕ за периода от м.05.2016 г. до м.11.2017 г., отразена в Общи фактури № 00820596688/31.07.2017 г. и № 0069826814/31.07.2018 г., доставена в топлоснабден имот, представляващ представляващ Апартамент, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. **** с абонатен № 328667, сумата от 87, 27 лева – главница дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.10.2018 г. /подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ до окончателното им изплащане и лихва върху дяловото разпределение в размер на 16,59 лева, начислена върху главницата и текла в периода от 15.09.2017 г. до 04.10.2018 г., за които суми в производството по ч.гр.д. № 66054/2018 г. по описа на СРС, 24 състав е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 1 мораторна лихва ръху главницата за услугата дялово разпределение за разликата до пълния му предявен размер от 17,38 лева и за периода от м.12.2017 г. до м.04.2018 г., както и искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 127,60 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 04.10.2018 г., начислена върху главницата за топлинна енергия като неоснователни и недоказани.

Същевременно, със същото съдебно решение, първоинтанционният съд е отхвърлил изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД при условията на солидарна отговорност срещу А. З. М. обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 337,96 лева главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г., който период включва сумата от действително потребена ТЕ, отразена в Общи фактури № 00820596688/31.07.2017 г. и № 0069826814/31.07.2018 г., доставена в топлоснабден имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. **** с абонатен № 328667, сумата от 127,60 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 04.10.2018 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 87,27 лева – главница и 17,38 лева – лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които суми в производството по ч.гр.д. № 66054/2018 г. по описа на СРС, 24 състав е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като неоснователни.

Като е взел предвид изхода от спора, първостепенният съд е разпределил и отговорността за разноски на страните в хода на производството, като на основание чл.

78, ал. 1 ГПК ответникът М. Б. е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 810,59 лева, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковите претенции.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в частта, с която установителните искове, предявени срещу ответника М. И. Б., са уважени, е постъпила въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и депозирана лично от ответника Б.. Жалбоподателят поддържа, че постановеното решение страда от пороци, както и че е неправилно и незаконосъобразно. Навежда, че в хода на съдебното дирене ищецът, чиято е тежестта за това, не е доказал в условията на пълно доказване основателността на заявените претенции. В конкретния случай счита, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ, понеже експертът е обосновал своето заключение с действието на Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, както и Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяване, които не са били 2 действащи към процесния отчетен период, както и към момента на изготвяне на заключението и постановяване на съдебното решение. На следващо място, отбелязва, че липсват „реални“ показатели от ИРРО за отчетния период 2017 година.

Представените справки за дялово разпределение, които са частни документи, изготвени от едната страна, поради което и на основание чл. 180 ГПК не могат да бъдат годни доказателствени средства за установяване действителността на съдържащото се в тях.

Оплаква се, че ищецът не е представил по делото доказателства за уведомяване за датите на извършване на отчитането, като няма доказателства и за присъствието на легитимиран представител на продавача при отчитането на уредите, съгласно изискванията на чл. 50, ал. 3 във вр. с чл. 50, ал. 1, т. 1 от ОУ. Отделно, ищецът е представил само съобщения към фактури, обективиращи процесните вземания, ала не и самите фактури. Предвид горното, счита, че за него и до момента не е възникнало задължение за заплащане на исковите суми и в този смисъл заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за отхвърляне на предявените срещу него искове, като наред с това претендира сторените разноски.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД в законоустановения за това срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 01.06.2023 г. въззиваемата страна моли за отхвърляне на въззивната жалба на ответника. Претендира присъждането на разноски за производството.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба на ответника.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Първоинстанционното решение в частта, с която са изцяло отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. З.

М. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. И. Б. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена до процесния имот топлинна енергия, както и за разликата над уважения размер мораторна лихва за услугата дялово разпределение от 16,59 лева до пълния предявен такъв в размер на 17, 38 лева, поради необжалването му от страните, е влязло в законна сила.

Предмет на въззивното производство са ерго само уважените части от претенциите на ищеца, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, срещу ответника Б. за цена на топлинни услуги, доставени от ищеца на адреса на процесния имот и за цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия, които искове намират своята правна квалификация в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 149 ЗЕ, както и мораторна лихва, начислена върху главницата за предоставена услуга дялово 3 разпределение, текла в периода от 15.09.2017 г. до 04.10.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната от ответника Б. част. Не са допуснати нарушения на процесуалния закон.

По същество въззивният съд намира, че решението на СРС е и правилно, като съображенията за това са следните:

С оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по спора.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по продажба на топлинни услуги между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с отговора на исковата молба е оспорено да е налице реално потребление по силата на валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.

При извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира, че се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи /а и този факт не е оспорен от ответника в хода на първоинстанционното производство/, че притежава ½ идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, констатирано с Нотариален акт за продажба на недвижим 4 имот № 78, том 2-ри, рег. № 4953, нотариално дело № 218/2005 г. на нотариус В.Г., рег.

№ 340, съгласно водения от Нотариалната камара регистър, както и Нотариален акт за договорна ипотека № 85, том 2-ри, рег. № 5079, нотариално дело № 225/2005 г. на нотариус В.Г., рег. № 340, съгласно водения от Нотариалната камара регистър.

Ето защо верен е изводът на първостепенния съд за наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните по делото, като именно ответникът е длъжник по договорното правоотношение за цената на топлинната енергия за процесния период.

Обстоятелството, че не е представен писмен договор между ответника и ищцовото дружество не означава, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях. Разпоредбата на чл. 149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на потребител/клиент за битови, а не за стопански нужди.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.