Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6936 от 16.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14270/2024
Вид
Решение № 6936
Подписан
16.12.2024
В сила
16.12.2024
Състав
Цвета Желязкова, Елена Радева, Цветанка Бенина

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 6936 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20241100514270 по описа за 2024 година да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх.№6456/08.11.2024 година, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу отказ на ЧСИ М.М. да намали размера на адвокатското възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ по изп.дело № 2024860400459. В жалбата се твърди, че неправилно ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение до размер на 200лв., представляващо разноски в изпълнителния процес и дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ, въз основа на подадено възражение от настоящия жалбоподател срещу постановление за разноски, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение. В жалбата се съдържат твърдения за прекомерност на адвокатското възнаграждение и размера на пропорционалната такса, които следва да се редуцират и се позовава на съдебна практика, тъй като длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение. Претендира разноски по това дело - юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса.

В срока за отговор на жалбата взискателите по делото Б.Е.Д. и З.Е.И., чрез адв. В.Я. оспорват основателността на жалбата и молят съда да я остави без уважение по изложени в нея аргументи.

На основание чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ М.М. излага мотиви затова, че жалбата е допустима, но неоснователна.

1

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Изпълнително дело №20247860400459 по описа на ЧСИ М.М., рег.№ 786 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от 18.09.2024г., подадена от Б.Е.Д. и З.Е.И., чрез адв. В.Я., за принудително събиране на вземанията на взискателите спрямо „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД в размер на 1 050лв. общо, представляващи разноски по гр.д.№ 67580/2022г. по описа на СРС, въз основа на което е издаден изпълнителен лист на 06.06.2024 година, представен с молбата за образуване на изпълнителното производство. В молбата страната е поискала от ЧСИ да образува изпълнително дело и да наложи запор върху сметките на длъжника, ако не постъпи плащане в срока за доброволно изпълнение. Направено е искане за събиране и на разноските в изпълнителното дело. Към молбата е представено пълномощно на адвокат В.Я., с което взискателите оправомощават адвоката. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между всеки от взискателите и адв. Я.. Уговореното възнаграждение е в размер на 250лв., за което в документа се съдържа удостоверяване, че е платено в брой от всеки от взискателите.

На 25.09.2024година ЧСИ изпраща покана за доброволно изпълнение, връчена длъжника на 27.09.2024година.

В тази покана са отразени претендираните да се събират разноски в изпълнението – 500лв. адвокатско възнаграждение и такса по т.26 ТТРЗЧСИ от 222 лв.

На 03.10.2024 година длъжникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД депозира пред ЧСИ възражение, съдържащо възражение по чл.78, ал.5 ГПК и възражение по пропорционалната такса.

С това възражение длъжникът претендира да не се заплаща на адвоката повече от 200лв. възнаграждение и да се редуцира дължимата пропорционална такса.

Взискателите изразяват становище намаляването да е до 200лв., но зе всеки от взискателите.

На 22.10.2024 година ЧСИ намалява адвокатското възнаграждение до 200лв. за всеки от взискателите, а по отношение на таксата – до размер на 145лв. без ДДС.

Разпореждането е връчено на длъжника на 23.10.2024 година.

Жалбата е депозирана на 08.11.2024година, изпратена по пощата на 05.11.2024година.

По аргумент от разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК съдът приема жалбата за подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, поради което е допустима.

По основателността и.

Между страните не е налице спор относно съдържанието на нормите на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС.

2

Спорът е съсредоточен относно размера на възнаграждението.

В случая значимо по делото е обстоятелството, че е налице извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, което налага извод, че не е необходимо активно процесуално поведение от страна на адвоката на взискателите, което да е различно от вече осъщественото действие- изготвяне и подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство.

Това обстоятелство предполага съобразяване на разпоредбите на Наредба №1/2004г. на ВАДС и конкретно разграничаване на т. 1 и т. 2 на чл.

10 от Наредбата. Прочитът на тези норми ясно разграничава образуването на изпълнителното дело като процесуално действие, за което се дължи самостоятелно възнаграждение в предвидения минимален размер от останалите действия за процесуално представителство. Уговореният предмет на договора има значение спрямо страните по него, с оглед относителния характер на възникналата облигация, но при преценката относно това какви разноски следва да бъдат присъдени, следва да се дължи сметка за реално извършените действия от процесуалния представител на страна, тъй като последният е получил уговореното възнаграждение от своите доверители, но сам по себе си този факт не може да доведе да ангажиране имуществената отговорност на другата страна в процесуалната връзка, тъй като разноските са последица от процесуалните действия на страните. Установените по делото извършени от адв. Я. действия ( на този етап от производството) се изчерпват с образуване на изпълнителното дело, като в резултат на насочване на изпълнението и налагане на запор длъжникът е извършил плащане, за което обстоятелство няма спор.

Ето защо съдът приема, че направеното възражение за прекомерност се явява основателно и на основание чл.78, ал.5 ГПК, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200лв. общо.

Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Общият размер на вземането е сумата от 1 050лв., към която сума следва да се прибави сумата от 200лв., определеното за събиране адвокатско възнаграждение. Сборът е сумата от 1 250лв.

Съгласно б. „в“ от ТТРЗЧСИ при интерес от 1000 до 10 000 лв. , дължимата такса е 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв .

В настоящия случай това е сумата от 120лв.

Общият размер на разноските са 200лв. адвокатско възнаграждение и такса по т.26 ТТРЗЧСИ от 120лв, които са предмет на това дело – общо от 320лв.

По разноските.

Съобразно нормата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски.

Съобразно съдебната практика – определение№122/14.04.2021 година, постановено по ч.гр.д.№1269/2020г. на ВКС, Г.К. трето г.о. -правото на 3 разноски по делото е признатата от закона възможност за страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване, да получи заплащане на направените в производството пред съответната инстанция разноски. Разноски за оказаната правна помощ в производство по чл. 248 ГПК не се дължат, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно. Настоящето производство не е самостоятелно, а аналогично на производството по чл.248 ГПК, поради което съдът не присъжда разноски, за да не се допусне кумулиране на нови задължения за разноски в процеса (така Определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК). Ето защо искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство не следва да бъде уважено, макар съдът да е признал жалбата за основателна.

При изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба с вх.№6456/08.11.2024 година, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, отказ на ЧСИ М.М., рег.

№ 786 на КЧСИ за намаляване на адвокатско възнаграждение и такса по т.26 ТТРЗЧСИ, постановен по изп.д.№ 20247860400459 и разпореждане за разноски от 22.10.2024г. година, в размер на сумата над 200лв и такса по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 120лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, за присъждане на разноски, направени в това производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5