Решение № 296 от 23.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. П., 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220200336 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Т. М. от с.М.К. обл.П., депозирана чрез адв.Л. К. от АК- П., против Електронен фиш серия К №6746963 на ОД на МВР- П., с който на основание чл.189 ал.4 в р . чл.182 ал.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП , на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и неправилност на атакувания ЕФ. Жалбоподателят твърди, че липсва описание на нарушението. Счита, че след като за установяване на нарушението е използвано мобилно АТСС, то присъствието на контролен орган, съгласно дефиницията на пар.6 т.65 б “б“ от ДР на ЗДвП, е било задължително. Намира, че заснетите и установени с такъв тип АТСС нарушения на ЗДвП не могат да се подвеждат под санкционната норма на чл.189 ал.4 ЗДвП, която предвижда издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган. В този смисъл прави извод, че в конкретния случай, за нарушението, установено чрез АТСС в присъствието на контролен орган, е следвало да бъде съставен АУАН, въз основа на който да се издаде НП, а не ЕФ. С тези доводи моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира сторените в съдебното 1 производство разноски.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

За него се явява пълномощникът адв.Л. К., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива касателно твърдението за липса на описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Твърди, че посоченото в Протокола за използване на процесното АТСС място не съответства на това, което е отразено като координати под снимковия материал, приложен към обжалвания ЕФ. Оспорва искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За ответника по жалбата ОД на МВР- П., редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР- П.- гл.юрисконсулт Красимира Пенова, с което се иска потвърждаване на ЕФ, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата е наложена при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН.

Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалвания Електронен фиш серия К №6746963 на ОД на МВР- П., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя, като ползвател на лек автомобил, марка „М.“, модел МЛ 350 ЦДИ 4 Матик, с рег.№..., е наложена глоба в размер на 200 лева, за това, че на 21.04.2022г. в 11:20 часа, в гр.П., ул.П., бенз.Лукойл, посоченото МПС е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТТС/ ARH САМ S1 с №120с d11 със скорост на движение от 71 км/ч при максимално допустима в населено място от 50 км/ч и при отчетен толеранс от 3 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5036815.

Жалбоподателят е санкциониран при условията на чл.188 ал.2 ЗДвП, а именно като лице, на което е предоставено управлението /ползвател/ на МПС- лек автомобил, марка „М.“, модел МЛ 350 ЦДИ 4 Матик, с рег.№..., 2 собственост на търговско дружество „Ф.М.“ ЕООД- гр.П. с ЕИК 112623579, съгласно Декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП /л.15 от делото/.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената от ОДМВР- П. административнонаказателна преписка, които са абсолютно непротиворечиви.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 20.12.2022г., съгласно отразеното в известие за доставяне /л.14 от делото/, а жалбата против него е подадена до компетентния районен съд чрез ОДМВР- П. от активно легитимирано лице на 21.12.2022г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което същата се явява процесуално допустима.

Жалбата е основателна, но не поради възраженията, изложени в жалбата, а по следните съображения:

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.

Внимателният анализ на цитираната разпоредба налага извод, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш, като този процес се осъществява в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП- "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат 3 нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, когато то е мобилно /било то инсталирано в служебен автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет "скорост"/както е в настоящия казус/, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол.

Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане, съответно констатиране на нарушение. При това положение е несъмнено, че нарушението законосъобразно може да се констатира с мобилно АТСС и въпреки присъствието на контролния орган, доколкото същият не оказва въздействие по време на работния режим същото. Поради това възражението на жалбоподателя, с което се оспорва прилагането на нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП и съответно издаването на ЕФ в случаите на констатирано присъствие на контролния орган при установяване на нарушението с мобилно АТСС, е неоснователно.

Безспорно е установено по делото, че заснемането на движението на автомобила е осъществено с мобилно АТСС ARH САМ S1 с №120с d11. Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено за осъществяване контрол на скоростта на движение на МПС. С процесното АТСС на 21.04.2022г. е бил осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което от служител при Сектор "ПП" при ОДМВР- П.- оператор на системата е съставен Протокол за използване на АТСС рег.№1006р-3838/26.04.2022г., съгласно чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, където подробно е отразено времето /начало в 08:00ч. и край на работа в 17:00ч./, мястото /гр.П., ул.П., бензиностанция Лукойл /, 4 както и ограничение на скоростта в населеното място до 50 км/ч.

Същевременно, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено от БИМ, процесното АТСС е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №5126 и е преминало проверка на техническите и метрологични характеристики, за което е съставен Протокол №19-СГ-ИСИС/06.04.2022г. на БИМ. Поради това няма съмнение, че процесното АТСС към инкриминираната дата е било технически изправно.

Нарушението е описано в ЕФ по време, място и констатирано превишение на скоростта. Индивидуализирано е МПС, с което извършено нарушението, както и АТСС, с което същото е установено. Конкретизирана е разрешената и установената скорост при отчетен толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя, предвид възможността за допустима техническа грешка.

Изчислен е размерът на допуснатото превишение на скоростта от 21 км/ч.

Посочен е извършителят на нарушението, неговият ЕГН и постоянен адрес, както и обстоятелството, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5036815. В този смисъл неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, предмет на обжалвания ЕФ.

По-нататък, издаденият ЕФ съдържа реквизитите съгласно разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДвП, вкл. отразява мястото, където е извършено и установено нарушението, което съвпада със заснетите от техническото средство данни, изведени на фотос, представляващ годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП . Съдържащите се данни върху фотоса, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Автоматично генерираните от АТСС върху фотосите G P S координати 42.187100 24.359000 на мястото, където е било позиционираното същото, съответстват, съгласно общодостъпната в интернет информация, на намиращата се в гр.П., на ул.П., в непосредствена близост, бензиностанция Лукойл. В този смисъл и това възражение на пълномощника на жалбоподателя, свързано с посочването на конкретното място на установяване на нарушението, се явява неоснователно.

Най-сетне, на фотоса ясно се вижда регистрационният номер на заснетия автомобил, който съвпада с този на процесното МПС, ползвано от 5 жалбоподателя.

Безспорно нарушението е извършено на 21.04.2022г., в условията на повторност, доколкото по делото се събраха доказателства, за това, че на жалбоподателя В. Т. М. е издаден, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП, ЕФ серия К № 5036815 за извършено на 15.04.2021г. нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, връчен лично на нарушителя и влязъл в законна сила на 20.07.2021г./съгласно справка за нарушител/водач- л.23-25 от делото/.

Същевременно, съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и представляват достатъчно основание за отмяна на атакувания ЕФ.

Действително, в процесния ЕФ са посочени нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.21 ал.1/, както и наложената по размер глоба, мястото, начина и срока за заплащането й. Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното физическо лице- оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатало на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, в какъвто смисъл е и становището на ВАС, застъпено в ТР №1/26.02.2014г., което в тази си част не е загубило своята актуалност. В ЕФ изрично е цитирана и дадената от законодателя възможност на санкционираното лице, на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП, в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В законовия срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което и с оглед нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, същият правилно е бил привлечен към отговорност в качеството му на ползвател на процесното МПС.