Решение № 5687 от 23.06.2025, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5687

Бургас, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIX-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

РУМЕН ЙОСИФОВ

Членове:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

НЕЛИ СТОЯНОВА

При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА и с участието на прокурора ДАРИН ВЕЛЧЕВ ХРИСТОВ като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ СТОЯНОВА канд № 20257040600636 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – [населено място] чрез процесуален представител против решение № 3/02.01.2025 г., постановено по АНД № 3766/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменен електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на „Маниста – Халкова“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева. и е осъдена АПИ да заплати на „Маниста – Халкова“ ЕООД разноски в размер на 550 лв.

В касационната жалба, като касационно основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на въззивното решение, като неправилно и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, алтернативно се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което електронният фиш да бъде потвърден. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника по касация.

Постъпила е и частна касационна жалба на „Маниста – Халкова“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адвокат В. И., АК – [населено място] против определение № 324/07.02.2025 г., постановено по АНД № 3766/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата на „Маниста – Халкова“ ЕООД за изменение на решението в частта относно разноските, които АПИ следва да заплати на дружеството от 550 лева до размера на 660 лева с включено ДДС. Твърди се, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на определението и изменение на решение № 3/02.01.2025 г., постановено по адм.д. № 3766/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта за разноските, като бъде присъдено на „Маниста – Халкова“ ЕООД пълния размер на направените пред първата инстанция съдебни и деловодни разноски, възлизащи на 660 лева.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител касатора и ответник по частната жалба поддържа касационната жалба и иска отмяна на постановеното от РС – Бургас решение и потвърждаване на издадения ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното от ответната страна възнаграждение за адвокат.

Оспорва частната касационна жалба. Поддържа представения отговор и иска оспореното определение да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание ответника по касация и частен жалбоподател не се явява и представлява. Представен е отговор на касационната жалба на АПИ – [населено място], както и писмени бележки в които са изложени аргументи за неоснователност на касационната жалба и основателност на депозираната частна жалба, като са изложени подробни съображения. Направено е искане за отхвърляне на касационната жалба и уважаване на частната жалба, както и за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, съобразявайки се с посочените касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“– [населено място] против решение № 3/02.01.2025 г., постановено по АНД № 3766/2024 г. по описа на Районен съд Бургас е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил ЕФ № ********** на АПИ – [населено място], с който на „Маниста - Халкова“ ЕООД, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от същия закон е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: на 16.11.2023 г. в 13:08 часа с устройство № 10031 (елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП) е установено управление на ППС В. Р. Т., с регистрационен номер СТ 32 76 РС, с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, в община Бургас, по път А-1 км 357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

След анализ на доказателствената съвкупност, включваща необходимите и допустими писмени и веществени доказателствени средства въззивният съд преценил, че ЕФ следва да се отмени. Приел, че в случая е нарушен принципът за съразмерност/пропорционалност на наказанието, като се позовал на решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело С-384/17. Също така приел, че изискването на чл. 10б, ал. 7 от Закона за пътищата, приложим в хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, не е изпълнено и така е опорочена процедурата за реализиране на отговорността. С тези мотиви отменил ЕФ.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението си районният съд подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения Електронен фиш.

Възраженията на касатора съдът приема за неоснователни.

Правилни са изводите на районния съд за налагане на имуществена санкция на дружеството в противоречие с принципа на пропорционалност/съразмерност.

Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции (т. 49 от решение от 4 май 2023 г. по дело C-40/21).

Санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (т. 40 от решение от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15). Една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл т. 68 от решение от 17.04.2018 г. по дело C-414/16 и т. 56 от решение от 20 март 2018 г. по дело C-537/16). Строгостта на санкцията следва да съответна на тежестта на нарушението, а СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени, дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

По аргумент от решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 на СЕС, постановено по преюдициален въпрос поставен от Административен съд – Хасково, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Въпреки това те са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (т. 39 от решение от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15). В този контекст СЕС е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата (т. 43 от решение от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15). Направен е извода, че принципът изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.

Съгласно чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и съобразявайки задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС се налага изводът, че оспореният пред Районен съд - Бургас електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за пропорционалност/съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., тъй като размерът на имуществената санкция е определен в абсолютна стойност, в противоречие с посочения принцип. Налице е липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености.

Правилно в оспореното решение е прието, че наложената санкция с процесния електронен фиш е в противоречие с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Наложената санкция се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети в предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв. Следва да се отбележи, че за съда липсва възможност да изменя глоби или имуществени санкции, наложени във фиксирания от законодателя размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение, в т. ч. да вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, както и да приложи смекчаващи обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. При налагане на наказанието не може да се вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, съответно да се съобрази разликата между заплатената и дължимата такса, тъй като размерът на имуществената санкция, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя при никакви обстоятелства.

Разпечатката съдържа 35 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5805f4eb-9b89-4743-8d4c-93be993040e3