Решение № 1838 от 29.11.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3668/2021
- Вид
- Решение № 1838
- Подписан
- 29.11.2021
- В сила
- 22.12.2021
- Състав
- Марина Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1838 гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20213110103668 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от БНП П.П.Ф. С.А., Париж, рег. № 542097902, действащо чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу Е.. М. АЛ., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „И.М.“ № 21, ет.2, ап.3, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2218,18 лв., представляваща главница по договор за кредит № CREX-14736470 от 11.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението,
- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 595,18 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.07.2017 г. до 05.04.2019 г., - с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 210.74 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г.
- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 58,54 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 14.07.2020 г. до 16.10.2020 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 13621/2020 г. по описа на Районен съд – Варна
При условията на евентуалност са предявени осъдителни искови претенции за 1 осъждането на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 9 ЗПК и чл. 33 ЗПК сумите както следва: сумата от 2218,18 лв., представляваща главница по договор за кредит № CREX-14736470 от 11.04.2017 г., сумата от 595,18 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.07.2017 г. до 05.04.2019 г., сумата от 210.74 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 58,54 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 14.07.2020 г. до 16.10.2020 г.
В депозираната пред съда искова молба, ищецът заявява, че между страните е сключен договор за кредит № CREX-14736470 от 11.04.2017 г. за покупка на стоки или услуги на изплащане за срок от 24 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 05.04.2019 г. Твърди, че сумата за закупуване на стоки е преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на месечна вноска в размер на 127,88 лева. В чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Е.А. е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.07.2017 г. към която дата са били заплатени 2 погасителни вноски. Заявява, че при просрочие на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска вземането е станало ликвидно и изискуемо за целия размер. Посочва и че крайният падеж на договора е изтекъл на 05.04.2019 г. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, която е връчена на основание чл. 47, ал.5 ГПК. По изложените съображения по същество ищецът моли да бъде прието за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, евентуално – да бъде осъден ответникът за тяхното заплащане. Претендира и присъждането на разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения особен представител депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции по основание и размер. Не е спорно, че вземането на ищеца, произтича от сключен между страните договор за кредит № CREX-14736470 от 11.04.2017 г. Спорен е въпросът дали кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че ищцовото дружество не е упражнило правото си да направи кредита предсрочно изискуем и да е уведомил затова длъжника преди образуване на заповедното производство. По отношение на евентуалните искове заявява, че в исковата молба не се съдържат каквито и да било самостоятелни факти, които да представляват ново и различно основание. Предвид необосноваността и неоснователността на претенцията за главницата, акцесорният иск за обезщетение по реда на чл. 86 ЗЗД също е неоснователен. По отношение на възнаградителната лихва заявява, че е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Този размер, съответно уговорка, противоречи на добрите нрави и е нищожна. Налице е явна нееквивалентност на престацията като следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:
Със заповед от 02.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13621/2020 г., е разпоредил длъжникът Е.. М. АЛ. да заплати на БНП П.П.Ф. С.А., Париж, рег. № 542097902, действащо чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон България, ЕИК 204915054 сумата от 2218.18 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги с номер CREX 14736470 от 11.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 595.18 лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за 2 периода от 05.07.2017 г. до 05.04.2019 г., сумата от 210.74 лева – обезщетение за забава за периода от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 58.54 лева – обезщетение за забава за периода от 14.07.2020 г. до 16.10.2020 г. Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК.
Представен е по делото договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX 14736470/11.04.2017 г. по силата на който ищецът отпуска на ответника кредит в размер на 2019 лева, за срок от 24 месеца, при определена месечна погасителна вноска в размер на 127.88 лева. Последната погасителна вноска е уговорена на падеж – 05.04.2019 г. Кредитът е отпуснат за покупка на смартфон марка „APPLE" на стойност от 2019 лева. Уговорен е лихвен процент в размер на 26.04%, съответно годишния процент на разходите в размер на 29.39%. Съобразно предвиденото в т. 1 от Условията на договора, сумата по кредита следва да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, което съставлява изпълнение на задължението на кредитора и поражда задължение за кредитополучателя да върне заетата сума, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора. Уговорено в т. 3 от Условията на договор е, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски, като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени по договора надбавки и обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост. От съдържанието на договора се установява, че Е.. М. АЛ. е закупил застраховка „сигурност на плащанията“ в размер на 383.81 лева.
Съгласно представените по делото общи условия към договора, разписани в т.12, кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредит лимит от 10000 лева, като издаването и предоставянето на картата се извършва след проучване изпълнението на задълженията по договора за кредит. Издаването на кредитната карта е предвидено да бъде не – късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Ако в този срок не бъде издадена кредитна карта, разделът „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“ не произвежда действие.
Прието по делото е заключение на съдебно – счетоводна експертиза, в която се посочва, че размерът на кредита включва главница в размер на 2019 лева и застрахователна премия 383.81 лева. В експертизата е отразено, че кредитът е усвоен като по фактура № 02002299287/11.04.2017 г. е закупен от Е.. М. АЛ. от доставчика „Т.Б.“ ЕАД смартфон “Apple“ на стойност 2019 г. като от тази сума е заплатена в брой сумата от 20 лева, а остатъкът по банков път на 12.04.2017 г. За начислената застрахователна премия в размер на 383,81 лева е издаден сертификат за застраховка CREX-14736470/11.04.2017 г. Вещото лице посочва, че по този начин е усвоена цялата стойност по кредита в общ размер от 2382.81 лева, включващ главница и застрахователна премия. Установява се, че извършените плащания от страна на ищеца са две, съответно на 05.05.201 г. и на 06.06.2017 г. в размер на по 127.88 лева или общо 255.76 лева, с които са погасени част от дължимата главница и част от договорната лихва. Падежът на последната вноска е на 05.04.2019 г. като към датата на депозиране на заявлението в съда – 27.10.2020 г. задълженията са както следва: за главница 2218.18 лева; за договорна лихва – 595.18 лева; за лихва за забава за периода от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г. – 210.72 лева и за лихва за забава за периода от 14.07.2020 г. до 26.10.2020 г.
– 64.70 лева. Вещото лице посочва, че годишния лихвен процент е 26.04% и не надвишава трикратния размер на законната лихва.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на 3 относимите правни норми, съдът намира следното от правна страна:
Предявените установителни искове са допустими, тъй като са предявени в срок, с оглед датата на исковата молба, вследствие на връчване на издадената заповед за изпълнение на Е.. М. АЛ. при условията на чл. 47, ал.5 ГПК.
Установява се по делото, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение на 11.04.2017 г. въз основа на сключения между тях договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14736470, с който е предоставен на ответника кредит. В т.1 от условията по Договора, кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стока да бъде платен пряко на Търговеца. От приетото по делото заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира, се установява изпълнение на задължението на кредитора, поради което същият се явява изправна страна по възникналото облигационно правоотношение.
Разписаното в общите условия към договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14736470 в раздел "Предоставяне на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта" регламентира възможността на кредитора да предостави кредит усвояван чрез кредитна карта при определени условия, с определен максимален кредитен лимит, като волята на кредитора за предоставяне на такъв следва да бъде изявена най- късно до 18 месеца от първата погасителна вноска по потребителския кредит, която в случая е с падеж 05.05.2017 г. Конкретните параметри на предоставения кредит е регламентирано, че ще бъдат определени едностранно от кредитора и съобщени на кредитополучателя чрез приложение неразделна част от договора, ведно със самата кредитна карта /чл. 13 и чл. 21 от общите условия на договора/. В настоящия случай не се установява да е отправено искане от страна на кредитополучателя за предоставяне на револвиращ потребителски кредит, усвояван чрез кредитна карта при определени условия.
Разпечатката съдържа 23 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58055eb4-dd48-4219-ad9a-dea475e36d9f