Определение № 4860 от 22.10.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4860 гр. Варна, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно частно гражданско дело № 20253100502163 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. М. А. от гр. Варна срещу Определение № 11849/03.09.2025 год., постановено по гр. дело № 20253110107907 по описа на РС-Варна за 2025 год., с което е върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, насрещната искова молба на Н. М. А., с която Н.

А. е предявила против ищеца по първоначалния иск М. М. А. насрещен иск с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на майка й П. Л. А., б. ж. на гр. Варна, починала на 14.02.2025 год., накърнена с извършени в полза на ответника по насрещния иск дарения на четири недвижими имота, чрез намаляване на даренията до размера, необходим за попълване на запазената й част.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 20253110107907 по описа на РС-Варна за 2025 год. е образувано по предявени от М. М. А. и М. М. А. срещу Н. М. А. активно субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част на всеки един от двамата ищци от наследството на П. Л. А., б. ж. на гр. Варна, починала на 14.02.2025 год. (майка на първия ищец и съпруга на втория), накърнена с извършени в полза на ответницата по исковете Н. М. А. дарения на три недвижими имота и намаляване на даренията до размера, необходим за 1 попълване на запазената част на всеки един от двамата ищци.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по първоначалните искове Н. М. А. е предявила против М. М. А. насрещен иск с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на майка й П.

Л. А., б. ж. на гр. Варна, починала на 14.02.2025 год., накърнена с извършени в полза на ответника по насрещния иск М. М. А. дарения на четири недвижими имота и намаляване на даренията до размера, необходим за попълване на запазената й част.

С насрещната си искова молба ищцата по насрещния иск е поискала да й бъдат издадени съдебни удостоверения, въз основа на които да се снабди със скици на имотите, подарени на ответника по насрещния иск.

С разпореждане № 32564/12.08.2025 год. РС-Варна е оставил без движение насрещната искова молба, с указания към ищцата по насрещния иск да изправи следните недостатъци на исковата си молба, в едноседмичен срок от връчване на разпореждането:

1/ Да заяви кога е узнала за извършените дарствени разпореждания, описани в насрещния иск;

2/ Да посочи всички известни й наследствени имущества (активите на наследството) и задължения на наследството (пасивите на наследството) на починалата П. Л. А., както и направени други дарения (с изключение на обичайните), ако има такива, с оглед образуването на наследствена маса по чл. 31 от Закона за наследството;

3/ Да представи доказателства за внесена по сметка на ВРС държавна такса в размер на 270 лева, представляваща разликата между определената от съда такса от 320 лева (по 80 лева за всеки от четирите неоценяеми иска по чл.

30 от ЗН) и вече внесената сума от 50 лева, съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;

4/ Да представи актуални скици за четирите имота, предмет на насрещния иск. С разпореждането ищцата е предупредена за последиците от неизпълнението на горните указания в дадения срок. Разпоредено е и да й бъдат издадени поисканите от нея с исковата й молба съдебни удостоверения.

Указания за внасяне на държавна такса за съдебните удостоверения (чл. 23, т.

1 от ТДТ по ГПК) липсват; липсват и издадени удостоверения.

Разпореждането е връчено лично на ищцата на дата 18.08.2025 год.

В предоставения с горното разпореждане срок нито едно от дадените указания не е изпълнено.

С обжалваното определение е прието, че въпреки предоставената й възможност ищцата по насрещния иск не е изпълнила нито едно от указанията за изправяне на недостатъците на насрещната си искова молба и е постановено връщането й на нейния подател, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Определението е неправилно.

Последиците, предвидени в чл. 129, ал. 3 ГПК, настъпват когато дадените от съда указания са коректни, т. е., когато действително исковата страда от недостатъци и които не са отстранени в дадения срок поради 2 бездействието на страната.

В случая дадените към ищцата указания по пункт 1-ви; 2-ри и 3-ти от Разпореждането № 32564/12.08.2025 год. на РС-Варна са некоректни.

Обстоятелството кога ищцата е узнала за извършените в полза на ответника по насрещния иск по чл. 30 от ЗН дарствени разпореждания е без значение за редовността на исковата молба. Този въпрос няма никакво значение включително и за погасителната давност на правото на претендента по чл. 30 ЗН, доколкото давностният срок за упражняване на правото по чл. 30 от ЗН в хипотезите на накърнена с дарение (дарения) запазена част на наследник със запазена част започва да тече от откриване на наследството, а в случаите, в които безвъзмездния акт (актове), с които се твърди да е накърнена запазената част на наследник със запазена част, са завещания – давността тече от упражняване на правата по завещанието – срв. т. 3, б. „г“ от ППВС № 7/73год. Във всички случаи обаче, възражението за погасяване на правото по чл. 30 ЗН по давност е на разположение на ответника против когото е предявен този иск, при което и е без всякакво значение кога ищецът, претендент на правото по чл. 30 ЗН, е узнал за извършените от наследодателя му безвъзмездни актове, с които твърди да е накърнена запазената му част, чието възстановяване той претендира.

Указанието към ищцата по пункт 2 – ри от Разпореждането № 32564/12.08.2025 год. на РС-Варна – да посочи всички известни й наследствени имущества (активите на наследството) и задължения на наследството (пасивите на наследството) на починалата П. Л. А., както и направени други дарения (с изключение на обичайните), ако има такива, също е некоректно. Ищцата подобно задължение няма. Обратно – в интерес на ответника е да посочи активите от наследството на наследодателя, както и да посочи направените от наследодателя в полза на претендента на правото по чл. 30 ЗН наследник безвъзмездни актове (дарения или завещания), тъй като на първо място това би увеличило стойността на масата по чл. 31 ЗН, а на следващо – заради задължението на съда да прихване направените в полза на наследника – претендент на правото по чл. 30 ЗН безвъзмездни разпоредителни актове (срв. чл. 30, ал. 1, in fine), при което би могло да се окаже, че дарението, респ. даренията, чието намаляване наследникът-претендент на правото по чл. 30 ЗН претендира, са извършени от разполагаемата част на наследодателя, респ., че запазената част на наследника, предявил иска по чл. 30 ЗН, не е накърнена.

Относно указанията към ищцата по насрещния иск - да посочи пасивите на наследството: Претендентът на правото по чл. 30 от ЗН подобно задължение няма. В негов интерес е да посочи пасивите на наследството и в случай, че не стори това, респ. ако не се установят пасиви, това би облагодетелствало ответника, тъй като би довело до по- висока стойност на масата по чл. 31 ЗН, а оттам и до по – нисък размер (в стойностно изражение) на накърняването на запазената му част, в случай, че изобщо е налице подобно накърняване. Още повече, че с влизане в сила на решението, постановено по иск по чл. 30 от ЗН въпросът с масата по чл. 31 от ЗН не може да бъде пререшаван. Поради изложеното това указание към ищцата по насрещния иск 3 също е некоректно.

Указанието към ищцата по пункт 3-ти от Разпореждането № 32564/12.08.2025 год. на РС-Варна – да представи доказателства за внесена по сметка на ВРС държавна такса в размер на 270 лева, представляваща разликата между определената от съда такса от 320 лева (по 80 лева за всеки от четирите неоценяеми иска по чл. 30 от ЗН) – също е некоректно. Искът по чл. 30 ЗН е един – независимо от броя на безвъзмездните разпоредителни актове, с които се твърди, че е накърнена запазената част на ищеца по иск по чл. 30 ЗН и чието намаляване той претендира до размера, необходим за попълване на запазената му част, като в хипотезите на накърняване на запазена част с дарения е приложимо правилото на чл. 33 ЗН, което изхожда от идеята, че първите по време дарения са извършени от разполагаемата част на наследодателя.

Единствено относимо в случая е указанието по пункт 4-ти от Разпореждането № 32564/12.08.2025 год. на РС-Варна – за представяне на скици на подарените имоти, които са необходими с оглед изискването за вписване на исковата молба в СлВп, с която е предявен иск по чл. 30 ЗН. Не е установено по делото поисканите от ищцата с насрещната й искова молба съдебни удостоверения, въз основа на които тя да се снабди със скици на имотите, да са били издадени от районния съд, въпреки разпореденото от съда, поради което и неизпълнението на това указание не е заради процесуалното бездействие на ищцата, а поради неоказване от съда на нужното съдействие на страната.

В обобщение обжалваното определение е неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по насрещния иск, съобразно указанията по – горе в настоящото определение.

Съдът не обсъжда възраженията и доводите на насрещната страна М. А., наведени в отговора му на частната жалба, тъй като при частното обжалване на съдебния акт по чл. 129, ал. 3 ГПК разпоредбата на чл. 276, ал. 1 ГПК е неприложима.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 11849/03.09.2025 год., постановено по гр. дело № 20253110107907 по описа на РС-Варна за 2025 год., с което е върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, насрещната искова молба на Н. М. А., с която Н. А. е предявила против ищеца по първоначалния иск М. М. А. насрещен иск с правно основание чл. 30 от ЗН;

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията по – горе в настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5