Определение № 18115 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18115 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100500869 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274-278 ГПК вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу определение № 40286 от 04.10.2024 г. на СРС, 166 с-в, по гр. д. 34305/2023 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение от 10.07.2024 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е следвало да определи адвокатското възнаграждение на ищеца под предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери.Поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, същото е образувано по бланкетна искова молба и е разгледано в едно съдебно заседание.Позовава се на решение на СЕС по дело № C-438/22 и излага доводи, че възнаграждението на пълномощника на ищеца следва да се определи при отчитане на посочените в него фактори и ниския материален интерес по делото.Моли съда да отмени обжалваното определение.Претендира разноски по частната жалба.

Ответникът по частната жалба- М.Б.Х. оспорва същата.Твърди, че възможността на жалбоподателя да релевира възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна хонорар е преклудирана.Твърди, че ищецът е бил представляван безплатно от адвокат и предвид изхода на спора възнаграждението следва да се присъди на неговия процесуален представител.Поддържа, че цялостното процесуално представителство по делото, включително и предхождащото го извънпроцесуално такова, е осъществено с много висока степен на професионализъм, а определеното от съда възнаграждение се явявало адекватно.Изразява становище, че цитираната 1 съдебна практика на СЕС не е за съда, тъй като не се отнася за договори за безплатна правна помощ, при които няма как да има конкуренция между адвокатите, а страните по договора не са търговец и потребител, за да може да се преценява нарушението на правата на последния.Излага доводи, че адвокатското възнаграждение е определено правилно по размер.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Производството по пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от М.Б.Х. против „ЮтеКредит България“ ЕООД установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6.1. от сключения между страните договор за потребителски кредит от 13.04.2022 г., предвиждаща дължимост на еднократна такса за разглеждане на документи в размер на 184,80 лв., поради противоречието й със закона, при условията на евентуалност поради заобикаляне на закона, при условията на евентуалност поради накърняване на добрите нрави.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и основателността на предявените искове, като е посочил, че в договора ясно са посочени всички компоненти от годишния процент на разходите, а размерът му съответствал на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.Ответникът е предявил насрещен иск за заплащане на парични суми, представляващи изискуема главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по сключения с ищеца договор от 13.04.2022 г.

Ответникът по насрещния иск е оспорил същия, като е изложил твърдения за неговата неоснователен поради недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.23 ЗПК.

С постановеното по делото решение по делото първоинстанционният съд е уважил предявения главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като е прогласил клаузата на чл.6.1. от процесния договор за кредит за нищожна поради противоречието й със закона и е отхвърлил предявения насрещен иск поради плащане в хода на процеса.С оглед изхода на спора и на основание чл.

38, ал. 2 ЗА ответникът по главния иск е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

С молба по чл. 248 ГПК от 31.07.2024 г. „ЮтеКредит България“ ЕООД е поискал изменение на постановеното решение в частта за разноските поради прекомерност.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е препратил към изложените в мотивите към решението съображения за определяне на размера на възнаграждението съгласно характера и продължителността на производството и извършените процесуални действия.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е 2 допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска.

Според настоящия съдебен състав изискването за преценка дали с оглед на конкретните условия за прилагането й правната уредба отговаря на легитимни цели важи за всички случаи на приложение на Наредба № 1/2004 г. независимо дали се касае за договорено от адвоката и клиента адвокатско възнаграждение или за преценка от съда на дължимото възнаграждение при хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА.

В решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет /България/, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в понисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, пар. 1 ДФЕС.Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.В същия смисъл е и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно което чл. 101, пар.1 ДФЕС вр. чл.4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

В случая обаче не са налице основания за намаляване на определения размер на адвокатското възнаграждение, тъй като уваженият установителен иск е с цена от 184,80 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. /в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита/ минималният размер на възнаграждението за дело с такъв интерес възлиза на сумата от 400 лв., какъвто именно е бил определен от районния съд.Въззивният съд намира, че този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и на обема извършените от процесуалния представител на ищеца действия и не е прекомерен.Предмет на спора пред СРС е действителността на клауза от договор за кредит, за разрешаването на който по искане на ищеца са събрани писмени доказателства, изслушано е заключение на вещо лице, като срещу предявения обратен иск също са били 3 осъществени процесуални действия от страна на представителя на Милен Христов.

По изложените съображения съдът счита, че частната жалба следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК 205559807 срещу определение № 40286 от 04.10.2024 г. на СРС, 166 с-в, по гр. д. 34305/2023 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение от 10.07.2024 г. в частта относно разноските, като неоснователна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4