Решение № 56 от 10.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Варна, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500086 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 86/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу съответни части от решение № 1/02.01.2024 г., постановено по гр.д. № 820/2022 г. по описа на Добричкия окръжен съд, както следва:

-По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор при ОП – Добрич, против решение № 1/02.01.2024 г., постановено по гр.д. № 820/2022 г. по описа на Добричкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Н. К. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнато спрямо ищеца обвинение по ДП-пр.пр. №10019/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, преобразувано впоследствие в ДП №39/2018 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратурагр.Добрич, пр.пр.№1387/2018 г. по описа на Районна прокуратура-гр. Добрич, за извършени престъпления по чл.293, ал.2, вр. ал.1 от НК, по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.143, ал.1 от НК, прекратено с влязло в сила постановление на Районна прокуратура - гр.Добрич поради това, че деянията не са били извършени и не съставляват престъпления, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 10.06.2021 г. до окончателното й изплащане и прокуратурата е осъдена за разноски.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на 1 окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък размер. Изложила е съображения, че: в противоречие с доказателствата по делото съдът неправилно осъдил ответника ПРБ да репарира вреди, които не са пряка последица от незаконно обвинение, а са възникнали в резултат на други увреждащи фактори като наличие на компроментирано здравословно и психично състояние у ищеца, предхождащо повдигнатите обвинения; липсвала категоричност по отношение на причината довела до арт. х., диагностицирана окончателно едва през 2020г.; съдът не изложил аргументи в насока конкретно относимите обстоятелства, определящи постановения размер на обезщетяването, както и че същият е завишен; при определяне размера на обезщетението съдът не съобразил, че спрямо ищеца е била наложена най-леката мярка за процесуална принуда “подписка“ и тя не е въздействала съществено върху интензитета на претърпените негативни изживявания, и не е ограничила правата му, като напротив той работел като адвокат, оглавявал изборна листа в гр.Д. на ПП „Б. в.“, изнасял лекции пред студенти, т.е. опровергано било твърдението му за изолация и тежко депресивно състояние, и за вреди от уронване на авторитета му в сочения от него мащаб, и в този смисъл и приетият от съда размер бил завишен; при липса на доказателства за уронване на доброто име на ищеца чрез широк обществен или медиен отзвук, това обстоятелство било преценено от съда в насока завишаване размера на обезщетението; присъденото обезщетение се явявало прекомерно и с оглед кратката продължителност на наказателното производство, и приключването му само на досъдебна фаза.

Въззиваемият не е подал отговор на тази въззивна жалба.

-По въззивна жалба на В. Н. К. против решение № 1/02.01.2024 г., постановено по гр.д. № 820/2022 г. по описа на Добричкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди за горницата от 30 000 лв. до 100000 лв. Въззивникът е сочил, че в обжалваната част решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон (чл.52 ЗЗД) и необоснованост, като е молил за отмяната му в същата част и за уважаване на иска до пълния му размер от 100 000 лв., ведно със законните лихви от датата на увреждането 10.06.2021 г. до окончателното му изплащане. Изложил е, че: присъденото обезщетение не е съобразено напълно с конкретните обстоятелства на случая и е немотивирано занижено, предвид че наказателно производство се е отразило крайно негативно на психиката му, и на нормалното му житейско функциониране като негативните изживявания са били подсилени от високата му позиция в обществото преди наказателното производство, и усещането за накърнени чест, достойнство и авторитет е било значително по-силно в сравнение с обичайните преживявания при други хора с подобна ситуация (дългогодишен служител на МВР, заемал отговорни постове, пряко 2 ангажиран в борбата с престъпността); При определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд подценил: увредената психика на ищеца и въздействието на незаконния акт върху здравето му; хронифициране на психичното състояние; че психотравмата не може да бъде излекувана, продължава и ще продължи до края на живота му; личността на увредения и обстоятелството, че той е известна фигура в обществото на регионално и национално равнище; ограничаването на правото му на свободно придвижване за повече от 3 години и 8 месеца с мярката за неотклонение „подписка“; неразумният срок на наказателното производство; разгласяването на обвинението в средствата за масова информация и липсата на информиране на обществеността за прекратеното производство съгл. чл. 11, ал.2 ЗОДОВ, и продължаване нанасянето на вредите;

Насрещната страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Въззивните жалби са подадени в срок от страните срещу неизгодните за всяка от тях част от първоинстанционното решение, редовни са и допустими.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в частта на отхвърлянето за претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата от 30 000 лв. за периода от 13.11.2020 г. до 09.06.2021 г. вкл.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от страните – ищецът лично, а ответникът Прокуратурата на РБ - чрез прокурор А., са поддържали въззивните си жалби като въззивникът К. е претендирал заплащане на разноските за държавна такса във въззивното производство.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба н а В. Н. К. срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнато спрямо ищеца обвинение по ДП-пр.пр. №10019/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, преобразувано впоследствие в ДП №39/2018 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура-гр.Добрич, пр.пр.№1387/2018 г. по описа на Районна прокуратура-гр.Добрич, за извършени престъпления по чл.293, ал.2, вр. ал.1 от НК, по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.143, ал.1 от НК, прекратено с влязло в сила постановление на Районна прокуратура гр.Добрич поради това, че деянията не са били извършени и не съставляват престъпления, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 13.11.2020 г. до окончателното й изплащане.

Прокуратурата на Република България е оспорила иска и е настоявала за отхвърлянето му.

3

Установено е със събраните доказателства (и по тези факти няма спор между страните), че на 28.09.2017 г. с постановление на прокурор при Специализирано звено „Антикорупция“ при СГП ищецът В. Н. К. (на * години към тази дата) е привлечен като обвиняем по досъдебно производство, прокурорска преписка №10019/2017 г. по описа на СГП (образувана по обвинение срещу бившия депутат Ж. М.) за това, че на неустановена дата през 2015 г. в гр.Д. подбуждал Д. П., Д. Д. и Ат. Ат. в качеството им на вещи лица по назначена от ОС-Добрич тройна трасологична експертиза да извършат престъпление по чл.291 от НК /да дадат пред съд писмено невярно заключение/-престъпление по чл.293, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години; на 19.09.2017 г. в гр.Д. се заканил с убийство на Т. Тр. Ат., ако свидетелства срещу Ж. М.престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години; на 01.11.2015 г. в гр.Д. принудил Д. Св. Ст. и К. Г. К.-автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Д. да извършат нещо противно на волята им-да не санкционират водач на микробус за нарушение по ЗДвП, като не му съставят акт или фиш и да го освободят от последствия, като злоупотребил с властта си като директор на ОДМВР-Д.-престъпление по чл.143, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години. Със същото постановление на обвиняемия К. е взета мярка за неотклонение „подписка“, като същият е задължен да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган и да се явява при призоваване, като неизпълнението на горното задължение влече замяна на мярката с по-тежка по реда на НПК.

Постановлението е предявено и връчено лично на ищеца В. Н.К. на 02.10.2017 г. На същата дата /02.10.2017 г./ е проведен разпита на обвиняемия К.. С постановление от 02.07.2018 г. на СпП наказателното производство е разделено, като в ново досъдебно производство са отделени материалите по обвинението на В. Н.К., те са изпратени по компетентност на Районна прокуратура-гр.Добрич и по тях е образувана пр.пр.№ 1387/2018 г. на ДРПр, респ.ДП №39/2018 г. по описа на ОСлО при ОП- Добрич. По ДП №39/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Добрич са извършени следните процесуални действия: разпит на обвиняемия К. на 30.07.2018 г.; предявяване материалите от проведеното разследване на 20.05.2020 г.; ново предявяване на разследването на обвиняемия К. - 12.10.2020 г.; Наказателното производство срещу В. К. е прекратено с постановление от 13.11.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура-гр.Добрич поради това, че не са събрани достатъчно доказателства за извършване на деянията, за които В. К. е бил привлечен като обвиняем. Прекратителното постановление е обжалвано от Т. Тр. Ат. и с определение №56/19.03.2021 г. по ЧНД №1117/2021 г. на Районен съд-Варна е потвърдено в една част (в частта на прекратяването относно престъплението по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, от което за пострадал се е считал жалбоподателят Ат.), а в останалата част (срещу прекратяването на производството по останалите две престъпления по чл.293, ал.2, вр. с ал.1 от 4

НК и по чл.143, ал.1 от НК, за които е повдигнато обвинение на В. К. и по които жалбоподателят няма качеството на пострадал), жалбата на Ат. е приета за недопустима и е оставена без разглеждане. Определението на ВРС е потвърдено изцяло с определение №256/10.06.2021 г. по ВЧНД №488/2021 г. на Варненския окръжен съд, влязло в сила на 10.06.2021 г. Наказателното производство спрямо ищеца е продължило през периода от 28.09.2017 г. до 10.06.2021 г., т.е. в рамките на 3 години и почти девет месеца.

Установено е също така, че към датата на обвинението, ищецът В. К. е с образователна и научна степен „доктор по наказателно право“, работел е като адвокат и преподавател в Юридическия факултет на В. св. ун. „Ч. Хр.“ като хоноруван преподавател през учебните 2016/2017 г. и 2017/2018 г., от 08.10.2018 г. той е бил „гост-преподавател“ по трудов договор, а от 01.12.2020 г. – „гл. ас., висше училище“ по професионално направление „Н. с..“ Преди това той е работил в системата на МВР около * години: от 15.02.1995 г. – разузнавач в сектор „Ик. п.“ при РДВР- гр.Д.; от 05.04.2000 г. - „Началник група „Държавна администрация, фондации, обществени организации, финансово-кредитна, застрахователна дейност, контрабандно-валутни престъпления и митници““ в сектор „Ик.“; от 16.12.2005 г. – е бил на длъжност „Началник сектор „Ик. п.““ при РДВР-Д.; от 09.04.2015 г. временно е бил преназначен за срок от една година за директор на ОД на МВР-Д., а от 25.06.2015 г. до пенсионирането му поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО на * г. К. е бил директор на ОД на МВР-Д..