Решение № 105 от 08.03.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. П., 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20234400500841 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1384/05.10.2023г. по гр.д. № 202/2023г. на ПлРС, съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.2 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД, че А. А. Х., ЕГН **********, от гр.

П., ул. „***“ №***, ап. ***, ДЪЛЖИ на Н. Х. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ №***, вх.***, ап.***, сумата от 3000,00 лева, представляваща възнаграждение за извършена услуга по устен договор от 20.06.2022г., изразяваща се в транспорт от гр. П. до гр. Н., оглед на жилища, предлагани от брокерски къщи, присъствие и консултация при сключването на договори с брокерски къщи и присъствие при изповядване на сделката пред Нотариус за закупуване на имот, ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.10.2022г., до окончателното му плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№5365/2022г. на ПлРС.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. А. Х., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ №***, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ №***, 1 вх.***, ап.***, деловодни разноски в исковото производство в общ размер на 500,00 лева.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. А. Х., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ №***, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ №***, вх.***, ап.***, деловодни разноски в заповедното производство както следва - 60,00 лева за държавна такса и 440,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Недоволна от решението е останала А. А. Х., ЕГН ********** от гр. П., която чрез адв. С. Б. го обжалва изцяло и в установения срок, като навежда доводи, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, а също така и не се е мотивирал.

Излага съображения, че съдът при абсолютна липса на доказателства е приел, че между ищцата и ответницата е бил сключен устен Договор за услуга, по който ответницата следва да заплати сума от 3000,00лв. Навеждат се доводи, че в рамките на първоинстанционното производство не са събрани доказателства за това, ответницата да е закупила апартамент, а твърдението, че по сделката, изповядана с приложения нотариален акт, е купувач синът на ответницата - не е подкрепено с никакви доказателства. Според жалбоподателката липсват каквито й да е годни доказателства относно необходимото приемане от страна на възложителя на предоставената услуга и съдът не е изложил мотиви относно начина, по който е определил дължимото се възнаграждение, което с решението си е осъдил жалбоподателката да заплати.

Твърди се в жалбата, че при липса на доказателства, и позовавайки се на негодни писмени доказателства като разпечатка от Вайбър, от страна на районния съд е постановено едно неправилно и незаконосъобразно решение като е уважен предявения от ищцата иск.

Моли съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постановите ново, с което да отхвърли така предявения иск, като й присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата Н. Х. М. от гр. П., ЕГН ********** чрез адв.И. М. от ПлАК, в Отговор твърди, че жалбата е неоснователна, а решението да се потвърди, като им се присъдят разноски за въззивното производство.

Навежда доводи, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се доказа, че страните са били обвързани от договорни отношения с устен Договор, по силата на който въззиваемата страна и ищца по първоинстанционното производство се е задължила да потърси имот, за евентуално закупуване от ответницата, да извърши посещения и огледи на място, да дава съвети относно начина на осъществяване на сделката както и да присъства на самата сделка. Твърди, че основава своето твърдение на сключен устен договор за извършена услуга от 20.06.2022год., изразяваща се в транспорт от гр. П. до гр. Н., оглед на жилища, предлагани от брокерски къщи, присъствие и консултация при сключване на договори с брокерски къщи и присъствие при изповядване на сделката пред Нотариус за закупуване на имот.

Посочва, че в Отговора на исковата си молба А. сама потвърждава, че е пътувала с 2 ищцата до град Н., но единствено отрича да са се договаряли за някаква услуга. От представените по делото писмени доказателства за водената кореспонденция по Вайбър между ищцата и ответницата счита, че е видно, че същите са имали договорка за намиране на жилище в град Н. и че ответницата ще заплати сумата от 3 000,00 лева, а твърдяното оспорване от страна на А. не е истина.

Тази кореспонденция между ответницата и ищцата е била представена на хартиен носител в открито съдебно заседание на 20.06.2023г. и до приключване на делото оспорване за истинността или авторството на тази кореспонденция от страна на ответницата не е постъпвало. Още повече от събраните гласни доказателства всички свидетели потвърждават наличието на такава устна договорка, за пътуването и огледа на жилища и за задължението на ответницата да заплати комисионна в размер от 3 000,00лв.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателката, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение ПлРС приел за безспорно и установено от приложеното ч.гр.д. №5365/2022 г. на ПлРС, че същото е образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца срещу ответницата. Съдът е уважил искането, като е издал Заповед №***/14.10.2022 г., с която е разпоредено ответницата да заплати на ищцата сумата от 3000,00 лева главница, ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до изплащане на вземането, както и разноски за д.т. в размер на 60,00 лева, срещу която Заповед ответницата е възразила в срок.

Намерил за установено също така от представената Справка № ***/13.01.2023г. чрез отдалечен достъп по данни за имот, за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. Н., по електронна партида №*** от 03.01.2012г., за имот с идентификатор №***., представляващ самостоятелен обект в сграда с площ от 75,47 кв.м., с адрес с.***, общ.Н., ет.4, ап.С-43, че на 16.09.2022г. имотът е закупен от С.А.Б., ЕГН **********.

От показанията на разпитаните по делото свидетели кредитирал тези на свидетелите В. и Г., отчасти и показанията на св.Л., както разпечатката на кореспонденция по Вайбър, и въз основа на тях приел, че между ищцата и ответницата е бил сключен устен Договор за посредничество, по силата на който довереникът – ищцата, се е задължила да извърши за сметка на доверителя – ответницата, възложените й правни действия, които в конкретния случай са да посредничи при закупуване на недвижим имот в района на гр. Н. / с.***.

За предоставената разпечатка от електронна кореспонденция по Вайбър намерил, че с оглед развитието на комуникационните услуги, този вид кореспонденция е изключително бърз и удобен, предоставя възможност за изпращане и на снимки, освен това в случая разпечатката от кореспонденцията както по съдържание, така и по време на получаване и изпращане, си кореспондира със събраните по делото гласни доказателства.

Съдът приел също, че от представената справка от Служба по вписванията – гр. Н. се 3 установява, че на 16.09.2022г. лице на име С.А.Б., ЕГН **********, е закупил недвижим имот в с.***. Действително, не са събрани категорични доказателства за роднинска връзка между това лице и ответницата, но има индиция, че това лице е заплатило такса за пазарна оценка на имота, а и свидетелката, доведена от ответната страна заявила, че ответницата е търсила имот на морето за сина си.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът приел, че ищецът е изпълнил задълженията си по Договора за посредничество осъществяването на огледи на имоти от ищцата и ответницата, присъствието на ищцата и ответницата при сключване на сделката, по която страна е синът на ответницата.

Съдът счел, че доколкото процесния имот е придобит от близък на доверителя /низходящ/, то осъществената продажба се е случила именно с посредничеството на ищцата.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответницата, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Оплакването на жалбоподателката, че в нарушение на материалния и процесуалния закон ПлРС без да мотивира своето решение е приел, че между ищцата и ответницата е бил сключен устен договор, но без затова да са събрани доказателства, е неоснователно.

Обсъдени са всички представени по делото доказателства. Гласните доказателства – свидетелски показания - установяват изпълнение на Договора за поръчка от продавач съобразно неговите клаузи от страна на Н. М. от град Плевен, тъй като Договорът за посредничество не е правно регламентиран, но към него по аналогия следва да се прилагат правилата на Договора за поръчка. Не съществува спор в съдебната практика, че договорът за посредничество е вид договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, при който довереникът е длъжен да изпълни за сметка на доверителя възложените му правни действия.

По своята правна характеристика този договор е неформален, възмезден и двустранен.

Изпълнителната сделка при посредническия договор, независимо от качеството на лицето – изпълнител, е сключването на визираната в същия сделка, а дали довереника трябва да подготви същата, включително да сключи предварителен договор, или е достатъчно да бъдат уточнени и съответно уговорени страните по продажбата, за да я сключат, зависи от конкретните условия на посредническия договор.

Правилни са изводите на съда за наличие на сключен устен Договор за посредничество, които са и подкрепени от доказателствата относно това, че за да се установи изпълнени ли са от ищеца всички задължения по така сключения устен Договор, довели до задължението за ответника да плати възнаграждение по същия, следва да се изследва връзката между двете страни и предприетите действия.

Последното оплакване на жалбоподателката също не води до опровергаване на 4 изводите на ПлРС – това, че съдът е кредитирал като годни писмените доказателства, представени от ищцата – разпечатка на комуникация по приложение Вайбър, с последвало, но не прието възражение, също е неоснователно. Съдът се е мотивирал именно в насока защо приема разпечатката от приложението Вайбър, а именно, че в случая разпечатката от кореспонденцията както по съдържание, така и по време на получаване и изпращане, си кореспондира със събраните по делото гласни доказателства, от друга страна не е оспорена и не е искана СТЕ, която да установи причини тази електронна кореспонденция да не се ползва като доказателство.

Като е стигнал да същите изводи ПлРС е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди и при условията на чл.272 ГПК ПлОС при мотивиране на своето решение по съществото на иска, препраща към мотивите на ПлРС.

След като жалбата се явява неоснователна, а жалбоподателката претендира разноски, то предвид чл.81 ГПК и задължението на съда да се произнесе, искането й за разноски следва да се отхвърли като неоснователно.

Разноски се търсят и от въззиваемата страна за настоящата инстанция – предвид изхода на делото пред настоящата инстанция и на осн. чл.78 ал.1 ГПК А. А. Х. с ЕГН ********** от гр. П. следва да бъде осъдена да заплати на Н. Х. М. с ЕГН ********** от гр.

П., действаща чрез адв. И. М. от ПлАК сумата от 500,00лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената пред ПлОС защита.