Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11414 от 14.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 54282/2023
Вид
Определение № 11414
Подписан
14.03.2024
Състав
МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 181 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11414 гр. София, 14.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско дело № 20231110154282 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 420 ГПК.

По заявление на т, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 54282/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.10.2023 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу длъжника К. С. п - т, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя т, сумата в размер на 1 177,73 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7001171871/11.03.2020 г., ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 352,39 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 20.07.2023 г., сумата в размер на 55,56 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2023 г. до 19.09.2023 г., както и сумата в размер н а 31,71 лева - държавна такса и сумата в размер на 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, а отделно от това е постъпила и молба, с която направено искане за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 ГПК. Искането е обосновано с доводи за нищожност на договора за кредит и наличието на неравноправни клаузи в същия поради накърняване на добрите нрави.

Съдът намира молбата по чл. 420 ГПК за процесуално допустима, а по същество намира следното:

Съгласно чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК спиране на принудително изпълнение, предприето въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, се извършва при представено от длъжника обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или по преценка на съда – ако е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи, вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или размерът на вземането по договор, сключен с потребител, е изчислен неправилно.

В случая длъжникът е упражнил надлежно предоставената му по чл. 420 ГПК процесуална възможност, като своевременно е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и в срока за възражение е поискал спиране на изпълнението при условията на ал. 2, предвид заявеното оспорване на вземанията по заповедта.

Доводите на длъжника и искането му за спиране на изпълнението налагат преценка за осъществяване на предпоставките на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК, а именно за вероятност спорното вземане да е основано на неравноправни клаузи от договора за потребителски кредит. Съгласно уговореното в процесния договор от 11.03.2020 г. на длъжника е предоставен кредит в размер на 1500 лева, като длъжникът се е задължил да го върне в срок 1 до 15.03.2024 г. на 48 вноски. Уговорен е годишен лихвен процент от 33,67 % и годишен процент на разходите от 49,29%, като общият размер на сумата по кредита (главница и лихва) възлиза на сумата в размер на 4156,62 лева.

При тези данни и с оглед релевираните от длъжника възражения, се налага извод, че съществува вероятност вземането да е основано на неравноправна клауза от договора, доколкото уговореният годишен процент на разходите е в размер близък до максималния допустим такъв по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като обстоятелството относно действителния такъв т.е. дали не са налице други вземания, попадащи в обхвата на чл. 19, ал. 1 ЗКИ, които обаче не са включени в посочения в договора размер на ГПР, предстои да бъде установено в хода на разглеждане на иска по чл. 422 ГПК в случай, че такъв бъде предявен. Това налага извод, че са налице предпоставките на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК за спиране на изпълнението на всички вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, доколкото са налице и данни да са погасени първите 22 вноски от процесния договор в общ размер на 1905,20 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 420 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА изпълнението на издадената на 16.10.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 54282/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, въз основа на която и на издадения изпълнителен лист от 16.10.2023 г. е образувано изпълнително дело № 2023,0403662, по описа на ЧСИ ся, с рег. № , при КЧСИ.

Определението може да бъде обжалвано от длъжника с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2