Решение № 13263 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13263 гр. С..., 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110167191 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. Т. П. срещу „К. к. М.“ ЕАД и „К. Г.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 06.04.2020 г. сключил с първия ответник договор № .... за потребителски кредит тип кредитна линия за сумата от 3000 лева, а с втория ответник – договор за възлагане на поръчителство. Съобразно изложеното, моли за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит, сключен с „К. к. М.“ ЕАД, както и за прогласяване нищожността на договора за поръчителство, сключен с „К. Г.“ ЕООД, в условие на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора потребителски кредит- чл. 1, ал. 2 и чл. 1, ал. 4, т. 3. Предявява и осъдителен иск с пр. осн. чл. 55 ЗЗД за осъждане на ответника „К. к. М.“ ЕАД да заплати сума в общ размер на 1830,66 лева, недължимо платена и представляваща платени суми за възнаградителна лихва, възнаграждение за поръчител и други такси. С молба с вх. № ../28.05.2024 г. ищецът уточнява, че сумата от 1830,66 лева представлява сбор от недължимо платена възнаградителна лихва в размер на 441 лева и недължимо платена такса/възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 1389,66 лева.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за кредит, кредиторът предоставя на кредитополучателя парична сума, а според чл. 1, ал. 2 от него, кредитополучателят се съгласява в 5-дневен срок да осигури като обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица, отговарящи на редица изисквания, или банкова гаранция от одобрена от кредитора банка. В ал. 4 били описани условията на договора за кредит, като според погасителния план ищецът следвало да внася по 301,39 лв. месечно за 12 месеца при падеж на последната вноска – 06.04.2021г. Ищецът усвоил 3000лв. Според чл. 1, ал. 1 от договора за поръчителство, поръчителят се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по договора за кредит, като за това дължи месечна вноска от 231,61 лв. за срок от 12 месеца. Ищецът поддържа, че се явява потребител, а договорът за кредит не отговарял на изискванията на ЗПК и се 1 явявал недействителен. Посочва, че в него не е посочено кои разходи формират ГПР, а самото посочване на ГПР, който не е реално прилаганият между страните, представлява заблуждаваща търговска практика. Счита, че възнаграждението за гаранта/поръчителя следвало да бъде включено в ГПР, тъй като представлява задължително условие за получаване на кредита, но това не било сторено. Изтъква, че това възнаграждение представлява скрита комисиона за кредитодателя и е следвало да бъде включено в погасителния план и ГПР, което не било сторени в нарушение на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Ищецът заплатил доброволно и изцяло отпуснатия му заем. Ищецът твърди, че договорът за поръчителство се явява нищожен, тъй като противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение, тъй като длъжникът не получава никаква насрещна престация. Посочва, че клауза или договор, които предвиждат, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител, влиза в пряко противоречие с целта на Директива № 93/13, тъй като на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за оценка на платежоспособността на длъжника на самия него.

Ответникът „К. к. М.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Признава, че на 06.04.2020 г. между страните е сключен договор за кредит за посочената сума, но отрича същият да противоречи на изискванията на ЗПК. Счита, че ГПР е описан пълно и коректно, а разходът за възнаграждение за поръчителя не следвало да бъде включван в него.

Излага допълнителни съображения за неоснователност на иска. Съобразно изложеното, моли за неговото отхвърляне.

Ответникът „К. Г.“ ЕООД също е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който признава предявения иск и моли на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК да не бъдат възлагани разноски в негова тежест.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са главните и евентуалните установителените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК I осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26 ЗЗД.

По главните и евентуалните установителените искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК в тежест на ищеца по исковете е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит и договор за поръчителство с ответниците със соченото в исковата молба съдържание, които противоречат, респ. отделни техни клаузи на императивни норми на закона и на добрите нрави. В тежест на ответниците е да докажат пълното съответствие на договорите с изискванията на закона и добрите нрави, включително договорът за кредит да съдържа всички необходими реквизити според ЗПК.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на сключени договори с ответното дружество е платил сумата от 1830,66 лева представлява сбор от недължимо платена възнаградителна лихва в размер на 441 лева и недължимо платена такса/възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 1389,66 лева на ответника „К. к. М.“ ЕАД, както и че сумите са били платени за възнаградителна лихва и за възнаграждение за предоставяне на обезпечение. В тежест на ответника е да докаже, че са получил процесните суми въз основа на валидно сключен договор за потребителски кредит.

С доклада по делото, неоспорен от страните, са отделни за безспорни следните 2 обстоятелства: че между ищецът Ц. Т. П. и ответникът „К. к. М.“ ЕАД е сключен договор № .... за потребителски кредит тип кредитна линия за сумата от 3000 лева, с посоченото в исковата молба съдържание; че между ищеца и ответникът „К. Г.“ е сключен на 06.04.2020 г. договор за възлагане на поръчителство; и че ответникът „К.

Г.“ признава по реда на чл. 237 ГПК изцяло предявения срещу него иск.

По делото е назначена ССчЕ, която да отговори на въпросите посочени от ищеца в исковата молба. Вещото лице не е изготвило заключението, тъй като не са й представени необходимите документи от ответните страни. Съдът е указал на ответниците, че следва да съдействат на вещото лице П. за изготвянето на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като му предоставят достъп до счетоводството си и предоставят всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай, съдът може да приеме на осн. чл. 161 ГПК за доказани фактите относно, които ответникът е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства. Въпреки дадените указания достъп на вещото лице не е осигурен и ССчЕ не е изготвена, поради което и на осн. чл. 161 ГПК съдът приема за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР до 50 %, като е налице и формално описание как е изчислен и при какви допускания. Т. е., формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с втория ответник, което възнаграждение също се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В съдебната практика и правната теория няма съмнение, че главницата по договора за кредит представлява сумата, която реално бива усвоена и получена от 3 кредитополучателя. Всички останали суми, които кредитополучателят заплаща като лихви, такси, комисионни, застрахователни премии, възнаграждения и др. под. представляват разходи, свързани с договора за кредит, а не главница по него. Ето защо, главницата по договора за кредит в процесния случай възлиза на 3000 лв. Всички останали суми имат характер на разход по него и следва да бъдат включени в ГПР.

Възнаграждението в полза на поръчителя също представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен по един от описаните начини, като самият договор за поръчителство е сключен на същата дата, на която е сключен и договорът за кредит , чрез един и същ посредник.

Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Начинът на погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за поръчителство – вноски със същите падежи и краен срок на издължаване, като всички плащания се извършват само в полза на кредитодателя. Всички тези обстоятелства показват свързаност както между договорите, така и между двете дружества. Отделно от това, другите поставени пред потребителя възможности за обезпечаване на кредита чрез банкова гаранция или две физически лица, отговарящи на определени условия, включително минимален доход, са почти невъзможно за изпълнение и същите целят единствено да насочат кредитополучателя към конкретното дружество – гарант, с което дружеството – кредитодател се намира в облигационна връзка и свързаност.

Също така, ясно е посочено, че ако не бъде предоставено друго обезпечение, автоматично клиентът ползва услугата на гаранта, за което дължи възнаграждение.

Всички тези обстоятелства навеждат извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, а примерно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.