Решение № 84 от 05.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Велико Търново, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000011 по описа за 2023 година

С Решение № 191/21.10.2022г. по гр. д. № 420/2021г. ОС- Габрово е признал за установено в отношенията между „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез пълномощника си Х. Д., със съдебен адрес в гр. София, бул.

„Витоша“ № 15 и В. Й. И., с адрес в гр. Габрово, **********, че ответникът дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, следните суми, предмет на издадената Заповед № 318 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 05.04.2021г. по ч.гр.д. № 619/2021г. на Районен съд - Габрово за незабавно изпълнение, а именно: сумата от 6 340,03 евро или 12 363,06 лв., падежирали вноски за периода 24.03.2020г. - 24.09.2021г., както и 135,00 евро или 263,25 лв.– заемни такси, дължими по Договор за ипотечен кредит от 12.07.2006г. и Общите условия към него, на основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 от ГПК, като e отхвърлил предявения иск за сумата от 45 226,08 лева до пълния претендиран размер от 58 852,39 лв., като неоснователен и недоказан. Присъдени са и разноски: В. Й. И., е осъден да заплати „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, сумата от 1 258,87 лв. - деловодни разноски за заповедното и исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В законният срок решението е обжалвано от „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез юристконсулт Д., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата от 29 667.89 евро до присъдения с решението размер от 6 475.03 евро, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се излагат следните основни възражения: Неправилно съдът приел, че липсва надлежно обявена на длъжника предсрочна изискуемост и следва да се присъдят единствено вноските с настъпил падеж към датата на подаване на 1 заявлението по чл. 417 ГПК. С исковата молба било представено и прието като доказателство по делото уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с изх. № 01-20- 05526/11.03.2021г. до постоянния и настоящия адрес на длъжника В. Й. И.. Уведомлението било връчено чрез ЧСИ Звезделина В.а, peг. № 734 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Габрово, на 15.03.2021г., по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК, съгласно направените удостоверявания. Предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита били уговорени в т. 20.1. и т. 21.1. от Общите условия, подписани от кредитополучателя, представляващи неразделна част от сключения договор за кредит- при настъпване на определени обстоятелства /в т.ч. допусната забава за плащане в срок на вноска за главница и лихва- т.21.1.1. от ОУ/, при които Банката има право да обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо. Нито съдебната практика, нито правната теория, поставяли някакви формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост. Същото следвало да е само изрично и недвусмислено /Р. № 106 от 20.06.2017г. по гр. д. № 60152/2016 г. на ВКС, IV Г.О/. Не следвало към изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на непогасения остатък от кредита да се прилагат изискванията, които чл. 60, ал. 2 от ЗКИ с последното си изменение възлагал за съдържанието на извлечението от счетоводните книги. Целите на двата документа били напълно различни. Достатъчно било, както в случая, в уведомлението до длъжника основанието на претендираното вземане да се идентифицира с посочване на датата на договора за кредит, размера на първоначално отпуснатия с договора кредит - 49 500 евро, като изрично съдържа и изявлението на „Банка ДСК" АД, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обстоятелството, че уведомлението не съдържа данни за размера на начислените към този момент главница и договорни лихви, не променяло извода за надлежно оформяне /Решение № 118/11.12.2020г. но т. д. № 22278/2019г. на ВКС, ТК/.

Неправилно с обжалваното решение съдът приел, че клаузите на чл. 7 от договора за кредит и т. 9.1 от Общите условия към него, предвиждащи възможността кредиторът едностранно да измени размера на възнаградителната лихва по договора, са неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП. Клаузата на чл. 7 от договора за кредит указвала ясно и недвусмислено размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва, съставляваща цената за ползване на предоставения им кредит. Дори да се приеме, че уговорката, с която Банката има правото едностранно да изменя базовия лихвен процент, е недействителна, това не освобождавало кредитополучателя от задължението за заплащане на лихва по кредита в първоначално уговорения при сключване на договора размер- 8,99%, респ. кредитополучателят не е обвързан от последващите промени (увеличения) в размера на лихвата, които са резултат от едностранна промяна на базовия лихвен процент. Към датата на подаденото от „Банка ДСК" АД заявление по чл. 417 от ГПК били налице 12 броя неплатени дължими погасителни вноски, като общият размер на просрочената сума бил 5690.02 евро. Дори след вземане предвид на извършените от кредитополучателя погашения и надплатени суми, отново била налице забава за заплащане на дължимите вноски към кредита и към датата на обявяване на предсрочната изискуемост24.03.2021г. и към датата на подаване на заявлението- 02.04.2021г.- т.е. към 2 този момент били налице предвидените в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост.

Претендирано е решението на ОС- Габрово да се отмени в обжалваната част и да се уважи изцяло предявения от „Банка ДСК" АД иск по чл. 415 от ГПК вр. с чл. 422 от ГПК. Претендират се и разноски.

В писмения отговор на ответникът по въззивната жалба, чрез особен представител адв. П. от АК- Габрово, се излага становище, че е неоснователна. Изложени са съображения по оплакванията в жалбата, по отношение нищожността на клаузи от договора за кредит. Моли се да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото, възраженията във въззивната жалба и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:

За да постанови съдебният си акт първата инстанция е приела, че между страните е възникнало правоотношение по Договор за ипотечен кредит от 12.07.2006г. сключен между „Банка ДСК" АД и В. Й. И. за сумата от 49 500,00 евро, усвоена еднократно на 24.07.2006г. На 24.12.2019г. е преустановено редовното погасяване на кредитното задължение, като не е платена цялата сума по дължимата главница. Издадена е заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 619/2021 г. на РС-Габрово, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е предявен настоящият иск с правно осн. чл. 422 ГПК. Съдът е приел, че клаузата в чл.

9.1 от ОУ към договора за кредит е неравноправна на основание чл. 143, ал.

2, т. 11 от ЗЗП, тъй като дава възможност на банката да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, както и, че не е налице предсрочна изискуемост на вземането, тъй като поканата за това не съдържа изрично и недвусмислено обявяване на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредитното задължение и покана за доброволно плащане, с посочване размерите на начислените към този момент главница и договорни лихви. Поради това е приел, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Въззивният съд като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата си молба „Банка ДСК" АД твърди, че с договор от 12.07.2006г. е отпуснала на ответника В. Й. И. ипотечен кредит в размер на сумата 49 500 евро, със срок на издължаване 240 месеца. Сумата 49 500 евро усвоена в пълен размер от кредитополучателя на 24.07.2006г. Поради непогасяване в срок на месечните вноски с допусната забава в плащанията над 90 дни, кредитът е обявен за предсрочно изискуем с нотариална покана от 15.03.2021г., като на 24.03.2021г. кредитът е отнесен като предсрочно изискуем. Задължението е в размер на: 26 771,92 евро главница; 2 652, 63 3 евро договорна лихва за периода 27.03.2020г.- 23.03.2021г.; 41,41 евро лихвена надбавка за забава за периода 24.02.2020г.- 23.03.2021г.; 66,93 евро законна лихва за периода 24.03.2021г.- 01.04.2021г.; 135 евро заемни такси и разноски.

Проведено било производство по чл. 417 ГПК- гр.д.№619/2021г. на ГРС, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. След уведомяване на банката за хипотезата на чл. 415 ал.1 т.2 ГПК, е предявен настоящият иск по чл. 422 ГПК.

Искането е да се признае за установено, че длъжникът дължи на банката по договора за ипотечен кредит сумите: 26 771,92 евро главница;

2 652, 63 евро договорна лихва за периода 27.03.2020г.- 23.03.2021г.; 41,41 евро лихвена надбавка за забава за периода 24.02.2020г.- 23.03.2021г.; 66,93 евро законна лихва за периода 24.03.2021г.- 01.04.2021г.; 135 евро заемни такси и разноски, както и законна лихва върху главницата от 02.04.2021г.

Претендирани са разноските в заповедното и исковото производства.

От представените по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С Договор за ипотечен кредит от 12. 07.2006г., сключен в гр. Несебър, Банка ДСК" АД е отпуснала на В. Й. И. сумата 40 500 евро за покупка на магазин в гр. Несебър.

Съгласно чл. 2 от договора срокът за издължаване на кредита е 240 месеца, считане от неговото усвояване.

Уговорено е, че за предоставения кредит се заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК УЮТ- приложение 2 към договора, като към датата на сключване на договора БЛП е 3,69%, стандартната надбавка е 5,30 процентни пункта и е намалена с отстъпка 0 процентни пункта, или лихвения процент по кредита е 8,99%.

В т.10 е посочено, че неразделна част от договора са ОУ, които кредитополучателя приема с подписване на този договор.

Според заключението на в.л., изготвено пред първата инстанция, договорът за ипотечен кредит, сключен на 12.07.2006г., с главница 49500 евро, се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на усвояване на кредита е 8.99%. Кредитът е усвоен в пълен размер еднократно на 24.

07.2006г.- сумата от 49500 евро е получена директно по разплащателна с м е т к а BG34STSА93000**********, с титуляр В. Георгиев Налбантов, продавач на ипотекирания имот. Договорните задължения по получения кредит са погасявани при допускани периодично просрочия на погасителните вноски, като първата вноска е платена на 12.09.2006г. с просрочие, а дължимите вноски по кредита се усвояват от Банката на падежното 24-то число на текущия месец. Забавата за периода 24.12.2019г.24.03.2020г. е 92 дни. На 24.03.2021г. е променен статута па договора за кредит като предсрочно изискуем, което е отразено в счетоводните книги на ДСК АД.

В останалата част от заключението си вещото лице е изчислявало дължимите от кредитополучателя суми при промененият лихвен процент, 4 поради което въззивният съд не го кредитира и обсъжда в тази част.

Въззивната инстанция е допуснала изготвяне на съдебно- счетоводна експертиза, която да даде заключение на коя дата окончателно е преустановено плащането по кредита и кога е била налице забава в плащанията, каква част от главницата е платена до окончателното преустановяване на плащането по кредита, както и до 02.04.2021г., като се отчитат плащания по главница и договорна лихва при лихвен процент 8,99% без промяна от сключване на договора и съответно какъв е размера без промяна на лихвения процент на: договорната лихва върху неплатената част от главницата за периода 27.03.2020г.- 23.04.2021г. /т.е. до датата, на която банката твърди, че обявила кредита за предсрочно изискуем/; лихвената надбавка за забава за периода 24.02.2020г.- 23.03.2021г., както и размера на законната лихва върху неплатената главница за периода 24.03.2021г.