Решение № 1697 от 04.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1697 гр. *****, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И. като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20234430103571 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от „***, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №38, офис 4, с ЕИК *****, представлявано от ***** против К. И. Н. с ЕГН ********** от гр.**** ул.**** №32 с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД по реда на чл.422 ГПК.

Ищецът твърди, че подал заявление срещу ответника, по което било образувано ч.гр.д. № 20234430100743 по описа на PC - гр.*****. Твърди, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника чрез залепване, поради което му е указано, че в едномесечен срок може да предявен установителен иск за вземанията си. Твърди, че разпореждането получил на 13.06.2023г. и подава настоящата искова молба в едномесечния срок. Твърди, че „*** представлява финансово дружество, лицензирано от **** и информацията се съдържа в Регистър на финансовите институции при ****. Твърди, че ответникът кандидатствал за отпускане на потребителски кредит на интернет страницата на ищцовото дружество кредитор за което предоставил лични данни. Посочил размера на кредита, срока и наименованието на кредитния 1 продукт, при които желае да ползва кредита. Потвърдил електронно и се съгласил с Декларация за обработка на личните данни, запознал се е с преддоговорната информация и е приел Общите условия на ищцовото дружество кредитор чрез мобилното приложение. Ищецът твърди, че след одобрение на Общите условия и подписване на договора, на 04.08.2021г. на ответника била отпусната сума в размер на 970 лева със срок до 03.08.2022г.

След подписване на договора, ответникът усвоил кредита. Твърди, че в договора за кредит била уговорено възнаградителна лихва в размер на 12,27%, която се начислява от датата на сключването му. При просрочие, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Страните са договорили кредитът да бъде погасяван съгласно плана, приложен към договора, на месечни вноски с дата 03-то число на месеца при месечна вноска в размер на 99,89 лева. Ищецът твърди, че ответникът не е погасил нито една вноска през периода 03.09.2021г. – 03.08.2022г., нито към момента на подаване на исковата молба. Твърди, че изискуемостта е настъпила с изтичане срока на договора и съгласно чл.84, длъжникът се счита поканен с изтичане срока на договора. В заключение моли съда да признае за установено че ответникът му дължи изискуема главница в размер на 970 лв, изискуема възн.лихва в размер на 26,79 лева за периода 04.08.2021г. – 23.10.2021г., изискуема лихва за забава в размер на 90,45 лева за периода 03.09.2021г. – 23.01.2023г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Претендира разноски за юрк.възнаграждение в размер на 450 лева. Прави искане в случай, че ответникът оспори вземанията, да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В законовия едномесечен срок ответникът не представя писмен отговор.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне на лист 38, ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата по делото на 29.09.2023г. За съдебно заседание ответникът е призован на 03.11.2023, като отрязък от известието за доставяне е приложен по делото на лист 45.

Съдебното заседание е проведено на 01.12.2023г. Ответникът не се е явил и не е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от призовката за провеждане на публично съдебно заседание, редовно връчена, ответникът е уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор 2 и неявяване в съдебното заседание, без направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът има право да поиска постановяване на неприсъствено решение. Ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява, като чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна писмена молба преди публичното заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

-въпреки, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание. Успоредно с това съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК ищецът е отправил искане до съда за постановяване на неприсъствено решение при наличие на пасивно поведение на ответника, надлежно видимо както в исковата молба, така и с нарочната писмена молба с вх. № 32867 от 30.11.2023г.

-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства. Представено е с исковата молба копие на договор за потребителски кредит №11650/04.08.2021г. Видно от договора ГПР е в размер на 49,86%, което е в рамките на допустимия по закон размер. В исковата молба ищецът претендира главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава. Към договора е приложен погасителен план, в който е отразен размер на дължимите по договора суми за главница и лихва.

В тежест на ответника съдът е възложил в определението за насрочване да представи доказателства, че е заплатил дължимите по договора за кредит суми. Доказателства в тази насока не са представени и доказателствени искания не са правени.

С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в 3 настоящето производство. С оглед фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че е разгледано в едно съдебно заседание, по което представител на ищцовото дружество не се е явил, както и размера на претенцията, съдът счита, че следва да бъде присъдено юрк.възнаграждение в размер на 100 лева. При така изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на 150 лева.

Ответникът следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство с №743/2023 разноски в размер на 29,43 лева държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.

По изложените съображения *****ският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. Н. с ЕГН ********** от гр.**** ул.**** №32, че дължи на „***, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №38, офис 4, с ЕИК *****, представлявано от *****, следните суми : 970 лева, представляваща главница, 26,79 лева договорна лихва за периода 04.08.2021г. – 23.10.2021г.,; 90,45 лева лихва за забава за периода 03.09.2021г. – 23.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2023г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №416/10.02.2023г. по ч.гр.д. №743/2023г. на РС ***** ОСЪЖДА К. И. Н. с ЕГН ********** от гр.**** ул.**** №32 ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №38, офис 4, с ЕИК *****, представлявано от ***** разноски в размер на 150 лева за исковото производство и 79,43 лева за заповедното.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.239,ал.4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________ 4