Решение № 1714 от 28.05.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1714

Плевен, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IX състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА административно дело № 20267170700260 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.118, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.117, ал.1 т.2 б.“б“ от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от П. Б. Х. с [ЕГН], адрес: [населено място], ул.“Д.К.„ /адрес/, срещу Решение № 1040-14-19/11.03.2026г. на Директора на ТП на НОИ-[населено място], с което е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-14-36/17.02.2026г. от П. Б. Х. и е потвърдено Разпореждане № 141-00-370-1/02.02.2026г. на ръководител на осигуряването за безработица като правилно и законосъобразно. Посочва се в жалбата, че решението е неправилно и на жалбоподателката се дължи обезщетение за безработица. Иска се от съда да отмени Решение № 1040-14-45/11.08.2025г. на директора на ТП на НОИ-Плевен.

В срока по чл. 163, ал.2 от АПК не е депозиран отговор от ответника.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично. Поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения акт.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ-[населено място], редовно призован, не се явява. Представлява се от старши юрисконсулт З. С., която излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли изцяло.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Решение № 1040-14-19/11.03.2026г. на директора на ТП на НОИ-[населено място] е връчено на П. Б. Х. на 13.03.2026г., а жалбата е подадена на 26.03.2026г. чрез адм.орган в законовия 14-дневен срок. Подадена е от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Не се спори между страните, че П. Б. Х. е била в трудово правоотношение с осигурителя ДКТ „Иван Радоев“ [населено място], като със Заповед № РД-5-439/03.12.2024г. същото е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, считано от 04.12.2024г. Заповедта била обжалвана от Х. и с Решение № 589/30.04.2025г. на ПлРС жалбоподателката била възстановена на работа.

Видно от заповед № РД-05-409/24.10.2025г. на директора на ДКТ „Иван Радоев“ –[населено място] трудовото правоотношение с П. Б. Х. на длъжност „реквизитор“ било прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ.

Със заявление вх.№ 411-23-1/26г., жалбоподателката поискала от ТП на НОИ-Плевен да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, като декларирала, че правоотношението с ДКТ „Иван Радоев“ [населено място] е прекратено, считано от 27.10.2025г.

Не се спори между страните и относно факта, че в периода на незаконното уволнение от 04.12.2024г. до 23.10.2025г. не са били внасяни осигуровки за фонд „Безработица“ от осигурителя. Това се установява и от представеното извлечение от информационната система на НОИ.

С разпореждане № 141-00-370-1/02.02.2026г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен на основание чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 54а, ал.1 от КТ отказал отпускане на парично обезщетение за безработица с мотив, че лицето няма осигуряване най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и не отговаря на изискванията на чл.54а, ал.1 от КСО. Разпореждането било съобщено на жалбоподателката на 10.02.2026г. Срещу разпореждането била подадена жалба с вх.№ 1012-14-36/17.02.26г.

С Решение № 1040-14-19/11.03.2026г. Директорът на ТП на НОИ-[населено място] отхвърлил жалба с вх.№ 1012-14-36/17.02.2026г. от П. Б. Х. и потвърдил Разпореждане № 141-00-370-1/02.02.2026г. на ръководител на осигуряването за безработица като правилно и законосъобразно. Административния орган приел, че П. Б. Х. няма необходимите 12 месеца осигуряване във фонд „Безработица“ през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, тъй като за периода на незаконното уволнение осигурителят е имал задължение единствено да внася осигурителни вноски във фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл.69 от КСО4 и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд.

С оглед установената фактическа обстановка по-горе, съдът приема от правна страна следното:

Оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено от компетентен орган в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Изложени са и мотивите на органа, обусловили отхвърлянето на подадената пред него жалба, които се допълват от събраните в хода на административното производство доказателства. Съдът приема, че при издаване на атакувания индивидуален административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По същество основният въпрос, по който спори жалбоподателя е правен и той е дали съществува задължение за работодателя да внася осигурителни вноски във фонд „Безпработица“ през периода, в който лицето е било незаконно уволнено.

Съгласно разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

В случая предпоставките на ал.1 т.1-3 от чл.54а, ал.1 от КСО са налице, но не и отбелязаната в нормата предпоставка за заявителя да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а съгласно ал. 2, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал1 не е прекратена.

В чл. 9 от КСО се съдържат разпоредбите уреждащи осигурителния стаж на лицата, като в чл.9 ал. 3, т. 1 от КСО е предвидено, че за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО, осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд.

Видно от цитираните разпоредби на чл. 9 от КСО, през периода на незаконното уволнение на жалбоподателката, вноските за фонд "Безработица" не са били дължими от осигурителя. За този период П. Б. Х. подлежи на осигуряване от работодателя единствено за рисковете "инвалидност поради общо заболяване", "старост" и "смърт" във фонд "Пенсии", но не и за риск "Безработица".

С оглед на изложеното следва да се приеме, че осигурителните вноски за риска "Безработица" на П. Б. Х., освен че не са били внесени от ДКТ „Иван Радоев“ – [населено място], принципно не са били дължими за периода на уволнението, независимо, че този период се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. Законодателят е приел, че периода на незаконното уволнение се зачита за осигурителен стаж, но е изключил тези лица от категорията на осигурените лица за този вид риск. Правото на парично обезщетение произтича от осигурителното правоотношение, което пък е налице при започнало упражняване на трудова дейност, каквото в случая липсва. При невъзникнало осигурително правоотношение и отсъствието на качеството "осигурено лице", за П. Б. Х. не е възникнало правото по чл. 54а, ал.1 от КСО да получава обезщетение за безработица. В тази насока е и утвърдената съдебна практика- Решение № 4374 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4987/2018 г., VI о., Решение № 135 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2713/2018 г., VI о., Решение № 1405 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2014 г., VI о., Решение № 2826 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13659/2014 г., VI о. , Решение № 9663 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2013 г., VI о., и др.

С оглед на горното, съдът приема, че при издаването на оспореното решение на директора на ТД на НОИ-Плевен е спазен и материалния закон, поради което жалбата на П. Б. Х. следва да се отхвърли изцяло.

Воден от горните мотиви и и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд-Плевен, девети състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата от П. Б. Х. с [ЕГН], адрес: [населено място], ул.“Д.К.„ /адрес/, срещу Решение № 1040-14-19/11.03.2026г. на директора на ТП на НОИ-[населено място], с което е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-14-36/17.02.2026г. от П. Б. Х. и е потвърдено Разпореждане № 141-00-370-1/02.02.2026г. на ръководител на осигуряването за безработица като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 119 от КСО решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпрати на страните.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�