Определение № 315 от 16.07.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Враца, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20251400200429 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.

Образувано е въз основа на молба с вх. №5024/07.07.2025г. по описа на Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения Е. Р. Г., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.

Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл.

156 ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на Г..

В съдебно заседание, осъденият Г. участва лично,доведен от органите на ОЗ "Охрана" Враца, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Назначеният в производството сл. защитник адв. Кристина Тошева от АК Враца счита, че молбата на нейния подзащитен е основателна. Счита, че са постигнати целите на наказанието и са налице доказателствата, визирани в чл.439а, ал.1 НПК.

Данните сочат, че в хода на изтърпяване на наказанието лишения от свобода има примерно поведение, няма дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Освен формалните, са налице и материалните предпоставки за добро поведение и доказателства за поправяне и превъзпитание на осъденото лице. Счита, че целите заложени в чл.439 НПК са постигнати, поради което моли съда да постанови УПО по отношение на л.св. Г., поради положителна промяна в поведението му.

Р.В. – гл.инспектор към Затвора – Враца, изразява становище, че искането е 1 неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Излага съображения, че е налице една от законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 от НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически 1/2 от наложеното му наказание, но не е налице втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно безспорни и категорични доказателства, че се е поправил. Посочва още, че при постъпването на л.св. Г. в затвора първоначалната оценка на риска от рецидив е 103 т., която към днешна дата е актуална.

Отчетени са множество дефицитни зони - общо 10 на брой, които са коментирани в доклада по чл.155 ЗИНЗС. Риска от вреди за обществото след освобождаването, предвид настоящето престъпление - грабеж и притежание на високорискови наркотични вещества, остава. Счита, че молбата на л.св. Г. за условно предсрочно освобождаване не следва да бъде уважена.

Участващият в съдебното производство прокурор на ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата на л.св. Счита, че в случая е налице само едната предвидена в закона предпоставка за УПО, а именно л.св. е изтърпял предвидения в закона минимум, но не е дал достатъчни доказателства за своето поправяне. Според прокурора, видно от доклада риска от рецидив е висок и моли съда да остави молбата на л.св. Г. без уважение.

В правото си на лична защита и последна дума, л.св. Г. желае да бъде условно – предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание.

По делото са приеха като относими и допустими следните писмени доказателства, представените към молбата на осъденото лице - доклад, изготвен по реда на чл.155 от ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата, актуална справка за изтърпяната част от наказанието на лишения от свобода към днешна дата, затворническото досие, становище на началника на Затвора-Враца.

Врачанският окръжен съд след като се запозна с молбата на осъдения, с приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на страните, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Лишеният от свобода Е. Г. е постъпил в Затвора - Враца на 07.11.2024г. е започнал да търпи едно общо наказание "лишаване от свобода" в размер на 12 месеца, при първоначален "строг" режим, определено му по ЧНД №12/2025г. по описа на РС – Мездра, с остатък 1 месец и 5 дни.

Осъденият към датата на с.з. фактически е изтърпял 8 месеца и 9 дни, от предварителен арест са зачетени 2 месеца и 11 дни, от работа са зачетени 5 дни.

Всичко изтърпяно до момента е 10 месеца и 25 дни.

Остатъкът към настоящия момент е 1 месец и 5 дни.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от 2 определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е била с високи стойности 103 точки.

В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени – "Криминално минало" – многократно е осъждан за користни престъпления, както е изтърпявал наказание в Поправителен дом за непълнолетни и малолетни; "Отношение към правонарушението" – липсва критично отношение към извършените деяния, с неясна мотивация за позитивна промяна; "Жилищно устройване"- пренаселеност и лоши битови условия, с достъп до криминално проявени лица; "Взаимоотношения" – неглижиране на взаимоотношенията и упражняван физически тормоз от страна на бащата; "Образование и обучение" – слабо грамотен, има сериозни затруднения при писане и четене; "трудова заетост" – липсват трудови навици, споделял е че е имал епизодична трудова дейност в областта на строителството; "управление на финанси и доходи" – липсват доходи от трудова дейност, като основните средства е разходвал за ПАВ, бащата е трайно безработен, а майка му е личен асистент на един от братята му и семейството се издържа само от социални помощи и детски надбавки; " Начин на живот и обкръжение" – податлив е на негативно влияние, развива се буен, импулсивен и безотговорен, контактува само с криминално проявени лица и много от роднините му са с криминални регистрации; "Злоупотреба с наркотици" – от 14 годишна възраст употребява почти ежедневно ПАВ и част от кражбите му са направени за да си набавя средства за закупуване на наркотични вещества, с неясна мотивация за промяна начина на живот и неупотреба на наркотични вещества; "Умения за мислене" – липсват умения за разпознаване и решаване на проблемите, склонен да повтаря допускани в миналото грешки и не се замисля за последиците от предприетите от него действия.

Рискът от вреди е с ниски стойности за служителите и останалите лишени от свобода. Не декларира дискриминационни нагласи.

Рискът от суицид и автоагресия е с ниски стойности.

Рискът от бягство към настоящия момент е също с ниски стойности.

Рискът от вреди за обществото е среден и се обуславя от настоящото правонарушение и криминално минало.

Заложените цели в изготвения план за осмисляне на престоя в затвора са: анализ на причините довели до престъплението; осъзнаване на вредата от системната употреба на наркотични вещества; развиване умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията; включване в специализирана програма "Толерантност в затвора, толерантност в живота"; пълноценно оползотворяване на престоя в затвора и ограничаване на участието в субкултурни дейности.

3

От доклада по чл.155 от ЗИНЗС е видно, че за периода на престоя в затвора, л.св. Г. е показал толерантно отношение към останалите лишени от свобода и служителите на затвора.Не е наказван и не е награждаван. Посочва се в доклада, че л.св. в миналото е осъждан многократно на основание чл. 195 от НК, признава вината си, но е склонен да омаловажава характера на деянието и счита присъдата за завишена. Не разбира напълно мотивите за криминалното си поведение, склонен е да търси самооправдания, свързани с тежко финансово състояние и с негативно влияние.

Декларира мотивация за позитивна промяна и желание за законосъобразно поведение след освобождаване, но фактът, че е осъждан многократно и преди е показателен за това, че не е настъпила промяна в нагласите му и не е постигнат необходимия коригиращ ефект върху поведението му в обществото и осъзната необходимост да спазва и да се съобразява със законите в страната. Слабо критичен към поведението си. Заявената към момента мотивация за промяна е неустойчива.

Л.св. Г. е участвал в специализирана групова работа "Насърчаване на толерантността", но е препоръчително да се работи с осъденото лице в разделите с отчетени дефицитни стойности: "Отношение към правонарушението", "Злоупотреба с наркотици" и "Умения за мислене". Необходимо е осъзнаване на отрицателното въздействие на близкото обкръжение като фактор предопределящ в голяма степен вероятността от продължаване на престъпната дейност след освобождаването от затвора и необходимостта от намиране на подходяща работа в условията на свобода, с цел финансова независимост и покриване на нужди от първа необходимост, което би намалило риска от реализиране на нови деструктивни прояви в бъдеще. С оглед на остатъка на присъдата и съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС л.св. Г. е включен в програма "Подготовка за живот на свобода", която ще го запознае с предлаганите възможности от държавните институции за по-пълноценна ресоциализация.

ИСДВР е изложил доводи, че л.св. все още не е изпълнил всички задачи и цели, заложени в плана на присъда. Не е преминал през етапите на прогресивната система, частично залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек, при което лишените от свобода се възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две денонощия по право, съгласно чл. 51, ал. 3 от ППЗИНЗС, което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода.

В обобщение, в доклада по чл. 155 от ЗИНС е посочено, че л.св. Г. не е доказал по категоричен начин, че е настъпила трайна положителна промяна в начина на мислене и все още не се отчита пълно разбиране на факторите за криминалното поведение. Предвид гореизложеното препоръчвам работата с лишения от свобода да 4 продължи, тъй като не е налице ясно дефиниране на бъдещи цели и план за тяхното реализиране, с цел успешна ресоциализация в обществото.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

По отношение на л. св. Г. първата предпоставка формално е налице. Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, висок е риска от рецидив и в средни стойности този за вреди към обществото. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.

Следва да се обърне внимание и на факта, че видно от затворническото досие и данните за личността на Г., високият риск от рецедив, който запазва стойностите си на 103т. през целия престой в пенитенциарното заведение, не може да бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация на осъденото лице. По отношение на Г. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение за сигурното и необратимо постигане на траен ефект на започналата позитивна промяна, за да има шанс при напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.