Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 87 от 12.04.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 114/2023
Вид
Определение № 87
Подписан
12.04.2023
В сила
12.04.2023
Състав
Румяна Панталеева, Росица Антонова Тончева, Десислава Стефанова Сапунджиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Варна, 12.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600114 по описа за 2023 година

, при произнасянето си взе предвид следното:

Производството е по Глава двадесет и втора от НПК. Образувано е по частен протест от прокурор в Окръжна прокуратура-Варна срещу определение от 29.03.2023 година по НОХД №379/2023 година по описа на Окръжен съд-Варна, с което мярката за неотклонение на подс.А. К. е изменена от задържане под стража в домашен арест, контролиран чрез средство за електронно наблюдение. В атакуващия процесуален документ се заявява незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, т.к. опасностите при дееца от извършване на престъпление и укриване не са отпаднали, което от своя страна изисква мярката по чл.63 от НПК да продължи действието си.

След запознаване с частния протест и доказателствата по делото, въззивният състав приема протеста за допустим и основателен.

На 21.03.2023 година по отношение на подс.А. К. е повдигнато обвинение за съвкупност от престъпления по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.354в, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. След образуване на първоинстанционното дело и определяне на съдия-докладчик, от страна на защитата на подс.К. е направено искане за изменение на мярката му за неотклонение, намерил съдебно произнасяне в процедура по чл.270, ал.2 от НПК. От даденото с протестираното определение разрешение на релевантните процесуални въпроси, настоящият съдебен състав се съгласява изцяло с извода на проверяваната инстанция относно обоснованото предположение за съпричастност на подсъдимия към престъпленията, за които му е повдигнато обвинение пред съда. В полза на заключението са данните в протоколи за оглед, за претърсване и изземване, експертизи, гласни и веществени доказателства, веществени доказателствени средства.

Относно останалите законови предпоставки въззивният състав съобразява, че процесуалното ограничение по отношение на подсъдимия по чл.63 от НПК датира от месец август 2022 година, поставяйки го в условията да бъде задържан преди постановяване на присъда спрямо него. Съобразно закона, решенията на ЕСПЧ и националната съдебна практика процесуалното ограничение би следвало да продължи само при условие, че общественият интерес действително изисква подобна мярка за неотклонение. Становището на окръжния съд е в отрицателен план и основано само на продължителността на задържане на подсъдимия, без същото да почива на аргументиран анализ на относимите към опасностите по чл.63 от НПК доказателства. Сред тях са фактически данни за мащабна противоправна деятелност, която е извършена в продължителен период от време, при 1 предварително планиране, очевидно чрез използване на финансов ресурс и при специфични знания, за да бъде постигнато фактическото положение, отразено в протоколи (ДПр, т.1, л.67и л.91) и веществени доказателствени средства (ДПр, т.1, л.75 и л.101). Оттук следват два извода: 1)обществената опасност на инкриминираните обективни прояви е изключително висока и 2)личната опасност на подсъдимия е висока. Принос към извода относно персоналната характеристика на дееца има и съдебното му минало, което позволява хронологично проследяване на обективната страна на наказаното деяние и инкриминираните настоящи такива, илюстрираща сериозно развитие на престъпните нагласи у А. К.. При положение, че подсъдимият след осъждане за аналогично престъпление на инкриминираните деяния пред Окръжен съд-Варна е задълбочил както интензивността, така и способите на противоправните си прояви, то тогава изводът че при изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-лека е налице абсолютно реална опасност да извърши престъпление е неоспорим. Тази опасност не се преодолява с мярка по чл.62 от НПК, дори и тя да бъде контролирана с посочения в чл.62, ал.6 от НПК ресурс на радиочестотното наблюдение, защото опасността от извършване на престъпление е висока.

Въззивният състав няма основание да отстъпи от становището си в определение от 03.01.2023 година по ВЧНД №408/2022 година по описа на Апелативен съд-Варна, че вследствие на продължаващото задържане при подсъдимия К. не се обосновава опасност от укриване, поради което доводите в частният протест в тази насока са неоснователни.

Предвид изложеното и на основание чл.345, ал.1 от НПК, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение от 29.03.2023 година по НОХД №379/2023 година и вместо това оставя без уважение молбата на адв.Даниел Николов – защитник на подс.А. Г. К. за изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в друга по-лека.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2