Решение № 313 от 17.07.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. гр.Н., 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20232150100104 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.45, във връзка с чл.52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът А. И. С. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Н., улица О.П. № 18, твърди в исковата молба, че по силата на одобрено от съда споразумение по НОХД № 227/2022г. по описа на Н.ския районен съд, ответникът Д. М. Ж. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Н., улица Х.К. № 3, е признат за виновен за това, че на 29.11.2021г. в град Н., чрез нанасяне на юмручен удар в областта на брадата и последвало падане на земята с главата назад, е причинил на А. И. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на термоналната кост (свода на черепа), епидурален хематом, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. Ищецът твърди, че при инцидента е изгубил съзнание и че от екип на Бърза помощ е бил транспортиран до УМБАЛ Бургас в шокова зала, претърпял е операция на главата и е бил изписан на 07.12.2021г. за продължаване на лечението в домашна обстановка, като е бил в болнични в продължение на три месеца. Докато се е възстановявал, при опитите му да се изправи и да върви самостоятелно е изпитвал много силни физически болки, което е налагало да употребява обезболяващи медикаменти. През тези три месеца е имал нужда от чужда помощ, защото не е можел да се обслужва сам, като за него се е грижила основно съпругата му, която тогава е била бременна. Вследствие на това ищецът е бил изолиран и не е можел, в резултат на физическите и психическите страдания, да излиза от дома си, както и да полага труд за да подпомага семейството си, включително и след раждането на детето му. Възстановяването на ищеца продължава като все още не е върнал 1 предишния си начин на живот, а повече от година след случая продължава да има световъртеж, когато се изправя, страда от безсъние. С това ищецът обосновава твърдението си, че е претърпял неимуществени вреди, които той оценя на 20 000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, психически и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.11.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен адвокат, който моли за уважаване на иска, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски. Представя писмени бележки, в които изразява становище, че от събраните по делото доказателства са доказани изцяло фактите, твърдени в исковата молба, както и размерът на претенцията. В тази връзка насочва не само към претърпените от ищеца физически страдания, но и душевни такива и неговото емоционално състояние, както и продължителността на негативните изживявания.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със споразумение от 13.04.2022г., сключено на основание чл.381, ал.5 от НПК и одобрено с влязло в сила протоколно определение № 294 от 21.04.2022г. по НОХД № 227/2022г. по описа на Н.ския районен съд, ответникът по настоящото дело Д. М. Ж. е признат за виновен в това, че на 29.11.2021г. около 00:53 часа в град Н., улица Еделвайс, до блок № 4, чрез нанасяне на юмручен удар в областта на брадата и последвало падане на земята с главата назад, причинил на А. И. С., живущ в град Н., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на темпорална кост (свода на черепа), епидурален хематом, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 36 месеца, с периодичност на явяването и подписването пред пробационен служител 3 пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 36 месеца; включване в курс за професионална квалификация за срок от седем месеца.

От заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза се установява въз основа на медицинската документация, че ищецът е получил разкъсноконтузна рана на брадата, епидерален хематом, счупване на темпоралнана кост. Получените наранявания отговарят да са получени както съобщава пострадалия при удар в областта на брадата с последващо падане на терена. Приет е за лечение в НХО при УМБАЛ Бургас, където е извършено оперативно лечение. Лечението е продължило в болнична обстановка и амбулаторно. Травмата е свързана с болки и страдания. Обичайният срок за възстановяване при такъв вид травми в рамките на около 6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

2

Изслушано в съдебно заседание, вещото лице заявява, че поддържа експертното си заключение, уточнява, че през шестмесечния период до пълното възстановяване е обичайно пациентът да има главоболие, световъртеж, гадене поради фрактурата на черепа с мозъчен кръвоизлив, проблеми с придвижването и рязкото ставане, заради обездвижването, като начин на лечение, включващо задължително и прием на обезболяващи медикаменти, ще може да се обслужва сам след първите три-четири месеца. Този вид травма е свързана със загуба на съзнание от момента на травмата, поради което освен гаденето и световъртежа, другите симптоми, с които е съпроводена, са ретроградна амнезия, дезоринтиране на лицето, липсата за спомен преди инцидента. Престоят в болницата на ищеца е бил около седмица, където е била извършена операция, която е била животоспасяваща, поради което тя крие опасност за живота, като целите на операцията са били отбременяване мозъка от повишеното налягане и премахване на хематома. В резултат на операцията е възстановено съзнанието, като при изписването му от болницата ищецът е бил в съзнание.

От представената по делото Епикриза от Неврохирургично отделение при „УМБАЛ – Бургас“ АД се установява, че А. И. С. е постъпил в болничното заведение на 29.11.2021г., където е бил доведен в шокова зала от екип на Бърза помощ, с локално кръвонасядане париетоокципитално в ляво с оток в областта, рана на брадата около 1-2 см.

(сутурирана), и с окончателна диагноза: Епидурален кръвоизлив, без открита вътречерепна травма; констатирано е счупване на свода на черепа. Епидуралният хематом вляво темпорално с напречен диаметър е бил 13 мм. При извършеното оперативно лечение епидуралният хематом е бил отстранен, като поради кървене се е наложило остеокластично разширяване на трепанацията, поставени са му шевове. Изписан е на 07.12.2021г. в добро общо състояние, с подобрение, и без медицински риск от приключване на болничното лечение, с назначена терапия за дома, като са му препоръчани два контролни прегледа в рамките на 30 дни, без физическо и психическо напрежение, да се избягват възбуждащи и стимулиращи храни и напитки.

По делото е представено и съдебномедицинско удостоверение, изготвено от Д-р Стефани Шкетиева, след извършен на 10.12.2021г. преглед на А. И. С., което е намерило отражение и в констативно-съобразителната част на съдебно медицинската експертиза, и в което е посочено, че при прегледа се установява дъговиден цикатрис в областта на главата в ляво париетално с дъга отворен напред, от извършена краниотомия, с наложени хирургични шевове, в областта на брадата е установен друг цикатрикс от разкъсно-контузна рана с размер 2 см. х 2-3 мм, с отстранени хирургични конци. При прегледа пострадалият е съобщавал за главоболие замаяност, болки в долната челюст и затруднено хранене, болки в десен крак, напрежение в очите.

От показанията на свидетеля Атанаска Г.а Костадинова – жената, с която ищецът живее на съпружески начала и от която понастоящем има родено дете, се установява, че през първите три дни от болничния му престой и след операцията, извършена в първите часове след инцидента, той е бил в безсъзнание в реанимацията, трудно е излязъл от упойката, след което е приемал множество обезболяващи медикаменти. Не е могъл да познава близките си, 3 включително и съпругата си, не е разбирал когато му е обяснявано, че е бременна и чака дете. След изписването на ищеца от болницата и продължилото домашно лечение, през който период постепенно са се възстановявали спомените му, той не могъл сам да се изправя, сам да се придвижва и да се обслужва, световъртежът му е бил силен, придвижването му с чужда помощ е продължило около месец. Оттогава е започнал да излиза от дома, но е бил дезориентиран, когато се е придвижвал сам. През първите три месеца, когато не е можел да се обслужва сам и редовно е бил на контролни прегледи, кръвното му налягане е било високо, проблеми с очите, като е вдигнал 5 диоптъра, проявявал е раздразнение основно поради обстоятелството, че не е могъл да си спомни неща и събития от миналото. Лекарствата, които е взимал тогава, са били за възстановяване на паметта и кръвообръщението, заради кръвното налягане, както и обезболяващи. След раждането на детето му – 29.05.2022г., и точно шест месеца след инцидента, ищецът не е можел да продължи да работи в областта на строителството, тъй като тази дейност, която работил до инцидента, вече не е била подходяща за него, поради което е започнал да работи като барман. След шестмесечния обичаен срок на възстановяване, почти не са останали следи от травмата, с изключение на периодичните прояви на световъртеж. Психическото му и емоционално състояние обаче продължава да е нестабилно както заради случилия се с него инцидент, така и с оглед последиците от него и недоволството, че не може да бъде пълноценен, че се налага да е в тежест на близките си, вместо той да им помага.

Съдът кредитира показанията на свид. Костадинова, като макар да отчита нейната заинтересованост, тези нейни показания изцяло кореспондират с останалия доказателствен материал, и в частност с медицинската документация, а освен това, тя единствена е имала постоянни, преки и непосредствени наблюдения на състоянието на пострадалия А. И. С. от момента на инцидента и времето на престоят му в болничното заведение, до края на шестмесечния период на пълното му възстановяване, което състояние включва не само физическото такова, но и емоционалното му и психическо.

Показанията на свид. Кирил Мерсенков не добринасят като цяло за установяване на релевантни за делото факти, тъй като от периодичните, редки и кратки посещения в дома на А. С. по време на домашното му лечение, който е и периодът на възстановяване, освен оплакванията, които е заявявал пред него, не са изградени у свидетеля възприятия за действителното здравословно състояние на пострадалия, нуждаел ли се е от конкретни нужди, кой му ги е осигурявал, същността на негативните изживявания през конкретен период.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Непозволеното увреждане е виновно противоправно причиняване на вреди от едно лице на друго в резултат на неизпълнение на общия дълг „да не се вреди другиму“, който следва от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. То поражда право на потърпевшия да иска обезщетение и задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму, да ги поправи. В настоящия случай по несъмнен начин се установяват всички елементи от фактическия 4 състав на непозволеното увреждане, а това са и неоспорени по делото обстоятелства, а именно налице е деяние – действие, изразяващо се в умишлено причинена на лице средна телесна повреда – счупване на темпорална кост (свода на черепа), епидурален хематом – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, установено с влязъл в сила съдебен акт – Споразумение, одобрено на 21.04.2022г. от Н.ския районен съд по НОХД № 227/2022г.