Решение № 177 от 01.08.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Шумен, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243600500312 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 463 във вр. чл. 278 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. №15474/18.06.2024 г. (товарителница с дата 17.06.2024 г.), депозирана от Р. М. Ц., чрез пълномощника си адв. П. Т. при ВАК, против разпределение, извършено с протокол от 12.06.2024 г. по изпълнително дело №2024........0400371 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. №........, с район на действие ШОС на постъпилото плащане в размер на 1475,00 лева.

Жалбоподателят Р. Ц. – солидарен длъжник по изпълнението, твърди, че с изготвеното разпределение са усвоени незаконосъобразно от него парични средства, постъпили по банковата му сметка само от пенсия, за което надлежно е уведомил предварително съдебния изпълнител. От приложеното в изпълнително дело извлечение за банков превод бил виден размерът на пенсията му, поради което счита, че ЧСИ абсолютно неоснователно се съобразил с неправилното становище на взискателя, че щом парите от пеkсия са постъпили по банковата сметка преди повече от месец от запора по нея, то всички суми с изключение на последното плащане на пенсия били секвестируеми. Счита, че нормата на чл. 446а, ал. 1 от ГПК е в противоположен смисъл. Логическото й тълкуване предполагало, че остават несеквестируеми сумите по чл. 446 от ГПК, постъпили поне порано от един месец преди налагане на запора. Заявява, че в случая в банковата му сметка се били кумулирали средства за лечението му. Освен това, неоснователно било лични средства на евентуален поръчител, какъвто бил той, да се насочвали за погасяване на задължения към НАП, при това 12 години след издаването на изпълнителния лист. Счита, че основната причина, поради което следвало да бъде отменено изготвеното разпределение е, че по издадените ИЛ, въз основа на които е образувано изпълнителното дело, бил само поръчител 1 и по отношение на него не са предприемани действия в 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД.

Изтъква още, че били изтекли повече от пет години преди извършване на запора по изпълнителното дело, през които лично против него не са били извършвани никакви изпълнителни действия, с което задълженията му били погасени по давност и не дължи като поръчител понастоящем суми на взискателя „..... – СФК“ ООД. Моли съда да отмени изготвения от ЧСИ протокол за разпределение, поради погасяване изцяло преди това на неговите задължения към взискателя, поради настъпила погасителна давност, евентуално съдът да отмени разпределението предвид нормата на чл. 446 от ГПК.

Взискателят ..... – СФК“ ООД гр. Шумен изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че ако доходите, посочени в нормата на чл. 446а, ал. 1 от ГПК, са постъпили по банковата сметка на длъжника нескевестируемостта (пълна или частична) ще се запази само ако сумата е постъпила не по-рано от един месец от налагането на запора.

Видно било от приложеното банково извлечение, че средствата са постъпили по банковата сметка на Р. Ц. повече от месец преди налагането му и по отношение на тях била отпаднала несеквестируемостта, тъй като същите са придобили характер на спестявания. Възражението за погасяване по давност на задълженията към НАП не следвало да бъде коментирано в настоящото производство, доколкото законодателят е предвидил специален законов ред за това. Неоснователни и вече са били предмет на други производства, приключили с влезли в сила решения, изложените доводи за изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, включително и за недължимост на вземанията на взискателя „.....-СФК“ ООД към жалбоподателя. Освен това, съгласно чл. 115 от ЗЗД давност докато трае съдебния процес относно вземането не тече, поради което възражението за изтекла давност било неоснователно.

Присъединеният взискател ТД на НАП – Шумен и длъжниците М.Й.Д. и „.....“ЕООД не са взели становище по жалбата.

Постъпило становище от В.В. – помощник при ЧСИ Д.З., с което счита жалбата за неоснователна. Излага, че сумата от 1 475 лв., постъпила на 08.05.2924 г. по изпълнителното дело от трето задължено лице „ОББ“ АД, била секвестируема според ТР №2/2013 г. на ВКС и чл. 446а, ал. 1 от ГПК, а по отношение твърдението за настъпила погасителната давност съдебният изпълнител не бил компетентен да се произнесе.

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, от процесуално легитимирано лице - длъжник в изпълнителното дело, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 463, ал. 3 от ГПК, а именно протокол за разпределение на постъпила по изпълнителното дело сума, с който е разпределена сумата в размер на 1475,00 лева и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Видно от приложеното копие на изп. дело №20244........0400371 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. №........, с район на действие ШОС, същото е образувано на 26.04.2024 г. по молба на „..... – СФК“ ООД, ЕИК 104100230, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул.

„.....“ №1, представлявано от управителя В.С.С., чрез упълномощения си представител адв.

2

С. Б. при ШАК. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 23.07.2012 г., издаден по реда на чл. 418 ГПК, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №2402/2012 г. по описа на ШРС срещу „.....“ ЕООД, ЕИК 127562655, М.Й.Д., ЕГН ********** и Р. М. Ц., ЕГН **********, да заплатят солидарно на „Райфазенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК 831558413 сума в общ размер на 184 074,00 лв., както и изпълнителен лист от 23.07.2012 г., издаден по реда на чл. 418 ГПК, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №2401/2012 г. по описа на ШРС срещу същите длъжници за принудително събиране на посочените в изпълнителния лист суми в общ размер на 253 185,68 евро и 9 903,88 лв. – разноски.

Към молбата за образуване е приложен договор за цесия от 03.12.2012 г., от който се установява, че „Райфазенбанк (България)“ ЕАД е прехвърлила вземанията си срещу солидарните длъжници по посочените изпълнителни листи на „..... – СФК“ ООД.

Присъединено е и вземането на държавата за дължимите публични вземания от длъжника Р. Ц. за сумата от 588,08 лева.

По молбата на взискателя ЧСИ е пристъпил към изпълнение, като е наложил запор на банковата сметка на длъжника Ц. в „ОББ“ АД. В запорното съобщение е посочено, че удръжките са правят при спазване на правилата по чл.446а от ГПК. Посочено е, че наложеният запор по сметките на длъжника не следва да се изпълнява по отношение на постъпления до размера на минималната работна заплата от трудово възнаграждение, пенсия /доходи по чл. 446 от ГПК/, както и помощи и обезщетения, детски надбавки, издръжка, болнични, стипендии, помощи за отопление, плащане по обучение от дирекция „Регионална служба по заетостта“ и други, съгласно нормативен акт. Същите следва да бъдат изплащани в пълен размер на каса. Следва запорът да се изпълнява само относно частта на постъпилите суми на несеквестируемия доход на лицето, както и по отношение на несевкестируем доход придобил характер на спестявания. По делото няма данни кога е получено запорното съобщение.

В съобщението от 08.05.2024 г. от "ОББ" АД e отразено, че признава вземането, върху което се налага запор, поради което сметката е блокирана; че няма претенции от други лица върху същото вземане; няма наложени предходни запори по други ИЛ, НАП, НОИ.

Посочено е, че дължимите суми по запора са преведени частично в размер на 1450 лева на 08.05.2024 г. В съобщението липсват данни за произхода на средствата, както и за датата на постъпването им. С платежно нареждане от същата 08.05.2024 г. сумата е преведена по сметка на ЧСИ Д. З..

На 13.05.2024 г. на длъжника Р. Ц. е връчена покана за доброволно изпълнение за вземанията по предявените изпълнителни листи, вземанията на НАП и таксите и разноските по ТТРЗЧСИ.

На 14.05.2024 г. е постъпила молба от длъжника Р. Ц., към която приложил писмена декларация, в която декларира, че постъпленията по банковата му сметка в „ОББ“ АД са от пенсия от НОИ и е отправил искане до ЧСИ незабавно да вдигне запора върху 3 несеквестируемата част от наличните пари по сметката му и възстановяване на сумата от 1 475 лв., ведно със сумата от 6,00 лв. за банкова транзакция. Приложил е и извлечение от банковата сметка за периода 07.09.2023 г. – 13.05.2024 г., от което се установява, че за посочения период са постъпвали ежемесечно суми по сметката на длъжника в „ОББ“ АД с основание „заплати и пенсии КТ“ /общо 7 741,90 лева/. Не се съдържа отразяване на изходящи банкови транзакции. Видно е още, че последната постъпила сума е на 07.05.2024 г. в размер на 888,24 лв. На 14.05.2024 г. молбата с приложените документи е изпратена на взискателя, който изразил становище, че постъпилата в изпълнение на запора сума е придобила характер на спестявания, поради което е напълно секвестируема. С писмо от 15.05.2024 г. ЧСИ е уведомил длъжника Ц., че преведената от банката сума в размер на 1475 лв. е придобила характер на спестяване и не е върната.

На 12.06.2923 г. ЧСИ е изискал удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК, като от изпратеното от НАП на 17.06.2024 г. удостоверение е видно, че публичните задължения на длъжника Р. Ц. към 17.06.2024 г. възлизат на 591,74 лв.

С протокол от 12.06.2024 г., на основание чл. 460 от ГПК, ЧСИ е извършил разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума в размер на 1475 лв., както следва:

В т. 1 от разпределението е включил:

- неизплатените неолихвяеми вземания на първоначалния взискател „..... СФК“ ООД по изпълнителен лист, издаден по ЧНД №2401/2012 г. в размер на 37 312,86 лв., за погасяване на което разпределил сума от 142,76 лв. и за вземането от 198,00 лв. разпределил за погасяването му сумата от 198 лв.;

- неизплатеното неолихваемо вземане на присъединения взискател ТД на НАП – Шумен по удостоверение вх. №12358/13.05.2024 г. в размер на 588,08 лв. и разпределил за погасяването му сумата от 588,08 лв.

- вземането на ЧСИ за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в общ размер 262,36 лв.

В т. 2 от разпределението е включил:

Сумата от 283,00 лв. – авансово платени от първоначалния взискател такси по т. 1, 3, 5, 9 и 31 от ТТРЗЧСИ.

При това положение е получена сума за изплащане след разпределението: на ЧСИ Д.З.

- 262,36 лв.; на първоначалния взискател „..... СФК“ ООД - 624,56 лв. и на ТД на НАП – Шумен на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД - 588,08 лв.

Съгласно чл. 462 от ГПК ЧСИ определил дата за предявяване на разпределението на 14.06.2024 г.. Страните по изпълнителното дело – взискателят „..... СФК“ ООД и солидарните длъжници М.Й.Д., Р. М. Ц. и „.....“ ООД, както и присъединения взискател ТД на НАП - Шумен са надлежно уведомени за датата и часа на предявяване на разпределението на основание чл. 462 от ГПК. Разпределението е предявено на страните на 4

14.05.2024 г., за което е бил съставен протокол от същия ден, като от правото си на жалба се е възползвал само длъжника Р. М. Ц., който на 17.06.2024 г. е депозирал жалба против разпределението, предмет на настоящото производство.

С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

С настоящата жалба се атакува извършения от ЧСИ разпределителен протокол от 12.06.2024 г., с който е извършил разпределение на преведената от третото задължено лице „ОББ“ АД от банковата сметка на солидарния длъжник Р. М. Ц. сума в размер на 1 475,00 лева, като несеквестируема – с произход пенсия.

Съгласно разясненията, дадени с т. 13 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство, и по отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. 3атова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Когато длъжникът получава трудовото си възнаграждение или пенсия по банкова сметка, налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред "плащане", тъй като това са спестявания на длъжника. В този смисъл е и приетата след постановяване на тълкувателното решение норма на чл. 446а, ал. 1 ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.), съгласно която несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.