Решение № 4691 от 23.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4691 гр. Варна, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело № 20253110100** по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В. П. В., ЕГН **********, срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на В. П. В. сума в размер на 80 лв., частичен иск от общо 3149,34 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по предна броня, десен фар, преден десен калник, преден десен подкалник, рамка радиатор, конзола опора странична на калник преден десен и основа калник преден десен, настъпили по собствения му лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № **, причинени в резултат на реализирано на 19.04.** г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № **, застрахован по договор за гражданска отговорност при „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2025 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищеца В. П. В. излага, чрез адв. А., че била собственик на л. а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № **. На 19.04.** г., около 23:37 ч., в гр. Варна, настъпило ПТП по вина на водача на л. а. марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № **, който при движение на заден ход по ул. „Генерал Столипин“ блъснал паркирания на ул. „**“ №47 л. а. с рег. № ** и напуснал мястото на произшествието. Посочва, че тя узнала за случката на следващия ден и подала жалба в КАТ – Варна. На 17.05.** г., след като бил установен водачът на л. а. с рег. № **, бил издаден Протокол за ПТП, в който като виновен бил посочен той. В резултат на произшествието били нанесени 1 материални щети по л. а. с peг. № **. След като на 25.05.** г. уведомила „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в качеството на застраховател по застрахователна полица на л. а. с peг. № ** за произшествието, при него била образувана щета. След оглед на щетите експертите на дружеството описали в опис следната щета: предна броня, десен фар, преден десен калник, преден десен подкалник, рамка радиатор, конзола опора странична на калник преден десен и основа калник преден десен. Застрахователното дружество определило обезщетение в размер на 350,66 лв., което й изплатило. Поддържа, че пълният размер на обезщетението възлизал на 3500 лв., а остатъкът - на 3149,34 лв. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с който, чрез адв. М., оспорва иска като основателен. Признава, че към датата на настъпване на ПТП л. а. с peг. № ** е бил застрахован при него. Изтъква, че между същите страни, на същото основание и за частично вземане било влязло в сила решение по гр. д.

№8518/** г. по описа на РС – Варна. Счита, че като не увеличил размера на претенцията си в предходното съдебно производство, а предявила нов частичен иск непосредствено след постановяване на съдебното решение, но преди влизането му в сила, ищецът целял да се обогати неоснователно.

Посочва, че на 10.01.2025 г. съобразно съдебния акт заплатил на ищеца сумата от 1559,15 лв., а преди това е платил и сума в размер на 350,66 лв. Оспорва изцяло претенцията по основание. Твърди, че липсвала причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и увреждане на рамка радиатор. Заявява, че увреденият автомобил бил възстановен и в движение, като на 12.12.2024 г. преминал ГТП. Според него било налице разминаване между фактическата обстановка, описана при завеждане на претенцията, и тази изложена в исковата молба, което изключвало вината на управлявалия застрахования автомобил водач. Оспорва претенцията по размер, като счита същият за значително завишен с оглед действителната стойност на щетите по автомобила. Счита, че изплатената сума е достатъчна за възстановяване на автомобила. Оспорва иска за лихва поради неоснователност на главния иск.

По изложените съображения оспорва предявения иск. Претендира разноски.

Третото лице помагач Н. Н. Д. не е изразил писмено становище.

В открито съдебно заседание, ищецът В. П. В., не се явява представлява се от адв. Й. А., който моли да се уважи предявения иск.

За ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, не се явява законен представител, представлява се от е от адв. Б. М., която моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове.

Третото лице помагач Н. Н. Д., редовно призовано, явява се лично, моли да се отхвърли исковата претенция.

От представените писмени доказателства, от назначените съдебно – автотехническа експертиза от становището на представителите на страните, 2 обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С влязло в сила Решение №**/18.12.2024 г., постановено по гр. д.

№8518/** г. по описа на PC – Варна, е уважен предявения от В. П. В. срещу „Застрахователно акционерно дружрство ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като „Застрахователно акционерно дружрство ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е осъдено да заплати на В. П. В. сумата от 50 лева частичен иск от 3149,34 лева, представляваща застрахователно обезщететение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, десен фар, преден десен калник, преден десен подкалник, конзола опора странична на калник преден десен и основа на калник преден десен на собствения на ищцата лек автомобил марка „Ауди А4“, рег. № **, причинени в резултат на реализирано на 19.04.** г. в гр. Варна ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Рено Клио“, рег. № **, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 30.06.** г., до окончателното изплащане на обезщетението.

С цитирания по горе съдебен акт е прието, че общият размер на вредите дължими на ищеца от процесното ПТП е 547,60 лева.

ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е осъден да заплати и 890 лева разноски.

С преводно нареждане, от 10.01.2025г. /л. 131/, по банковата сметка на адв. Й. А. е преведена сумата от 1559,15 лева, като основание е посочено – главница, лихви и разноски по гр.д № 8518/**г.

На 10.01.205г. на адв. А. е изпратен имейл/ л. 130/, в който е посочено, че се предоставя преводно нареждане за сумата 1559,15 лв., ведно с разбивките по гр. 8518/**г, както следва: 547,60 лева - главница, 125.55 – законна лихва от 25.05.**г. до 10.01.2025г., 890 лева – разноски.

От приета по делото съдебно – автотехническа експертиза се установява следното:

Стойността за възстановяване на уврежданията по лек автомобил Ауди, с per. №**, причинени на 19.04.**г., в сервизи притежаващи европейски стандарт за качество, с алтернативни нови части, възлиза на 1 600,22 лева.

Средно пазарната стойност при вариант на възстановяване на автомобила с нови алтернативни части в сервизи, не притежаващи евро сертификат за качество възлиза на 827,35 лева.

Средно пазарната стойност при вариант на възстановяване на автомобила с употребявани резервни части в сервизи не притежаващи евро сертификат за качество възлиза на 835,27 лева.

По делото е приложена фактура № 0000000766 от 14.06.**г и касов бон от същата дата издадени от „ ** – 5м“ ООД, от които е видно, че за 3 отремонтиране на калник, предна маска, кора/подкалник, кора/подкалник елементи/, ремонт основен фар, авторемонти и бояджийски услуги, В. П. В. е заплатила общо сумата от 1139,26 лева.

От така изложената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ По делото е установено, че е налице влязло в сила съдебно решение по предявен частичен иск за обезщетение на вредите от процесното ПТП. В което е определено, че общо дължимото обезщетение за причинените имуществени вреди от процесното ПТП, е в размер на 547.60 лева. Това решение се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на пълния размер на вземането, съгласно тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.д.№ 3 от 2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът който разглежда иска за остатъка, е задължен да приеме, че размерът на дължимото общо обезщетение, е такъв какъвто е определен, от съда произнесъл се по частичния иск, с оглед установяването на всички вреди, както и за наличието на съпричиняване и неговия размер. Виж Определение № 2722 от 04.06.2024 г. по гр. д. № 4550 / ** г. на Върховен касационен съд, 1во гр. отделение, Решение № 3 от 03.01.2024 г. по в. гр. д. № 2120 / ** г. на Окръжен съд – Варна и цитираните в последното Определение №60243 / 22.06.2021 г. по ч. т.д. 918 / 2021 г. на ВКС, I то; Решение № 20 / 30.06.2020 г. по т. д. 376 / 2018 г. на ВКС, I ТО/.

За да бъде уважен предявеният иск, следва ответникът да не е заплатил, определения от съда разгледал първия частичен иск, пълен размер на имуществените вреди причинени от процесното ПТП, на обща стойност от 547.60 лева.

По делото е установено от вложеното преводно нареждане от 16.12.2024г. /л.131/ и не е спорно, че на 10.01.2025г, преди образуване на настоящото производство на 13.01.2025г. ответникът е заплатил пълния размер на дължимото обезщетение, от 547.60 лева определено с Решение №**/22.10.2024 г., постановено по гр. д. №6978/** г. по описа на PC – Варна – първият частичен иск. Поради изложеното предявеният иск следва да се отхвърли.

По разноските.

При това решение на делото на ответника следва да се присъдят разноски, основание чл. 78, ал. 3 от ГПК., които съобразно предоставяния списък на разноски и предоставените доказателства за извършването им са:

900 лева - адв. възнаграждение;

450 лева - депозит за САТЕ;

10 лева – държавна такса за съдебни удостоверения.

По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност.

4

Съдът като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приложи се решение на СЕС по дело С-438/2022 г., според което предвидените в наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа хонорари не са обвързващи съда. Намира, че на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв.

С тези мотив, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД ЕИК200299615, със седалище: гр. София, ж.к. Дианабад, бул.Г.М. Димитров № 1 да заплати на В.

П. В. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул. ** бл. 49, ет. 1, ап. 1 сумата от 80/ осемдесет/ лв., частичен иск от общо 3149,34/ три хиляди сто четиридесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/ лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по предна броня, десен фар, преден десен калник, преден десен подкалник, рамка радиатор, конзола опора странична на калник преден десен и основа калник преден десен, настъпили по собствения му лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № **, причинени в резултат на реализирано на 19.04.** г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № **, застрахован по договор за гражданска отговорност при „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2025 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В. П. В. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул. ** бл. 49, ет.

1, ап. 1 да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД ЕИК200299615, със седалище: гр. София, ж.к. Дианабад, бул.Г.М. Димитров № 1 сумата от 860/ осемстотин и шестдесет/ лева представляваща разноски сторени за гр. д № **/2025 на ВРС, от които 450 лева - депозит за САТЕ,10 лева – държавна такса за съдебни удостоверения и 400 лева – адвокатско възнаграждение.