Решение № 15 от 27.01.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Търговище, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Б. Д. П. като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20253530200742 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. С., ЕГН ********** от с.Стража, общ.Търговище, ул.*************** против Наказателно постановление № 1993-2-8/16.06.2025 г., издадено от ВПД Началник на РУ – Търговище, с което е наложена на основание „чл.264, ал.1 глоба в размер на 1000 лв.“ и на основание „чл.257, ал.1 глоба в размер на 500 лв.“. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради което се иска неговата отмяна. В условията на евентуалност, се моли същото да бъде изменено.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от адвокат С. А., който поддържа жалбата. По същество моли за отмяна на обжалваното НП като излага наличието на процесуални нарушения в него, а в евентуалност – да се изменят наложените административни наказания в предвидените от закона минимални размери. Няма искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, административнонаказващия орган, редовно призован, се представлява от гл. юрк. Д. М.. В изразеното по същество становище се излагат съображения за законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

1

На 25.05.2025 г., около 17.45 часа, в с. Стража, ул.************, общ.

Търговище, Т. Й. Й., на длъжност ст. полицай в РУ – Търговище и Ш. Н. М., посетили сигнал за възникнал скандал. На място полицейския екип направил опит за извършване на полицейска проверка на лицето С. С., като след многократни полицейски разпореждания на лицето да представи документ за самоличност, същия категорично отказал. С. започнал да обижда и заплашва полицейските служители с думите „боклуци, ей сега ще ви убия и запаля“, като ръкомахал заплашително с ръце и посягал с крак на полицейските служители. За извършеното от жалбоподателя, актосъставителя Т. Й. съставил АУАН № 1993-2-8/25.05.2025 г., с който приел, че е извършено нарушение на „чл.64, чл.264 от ЗМВР“. Нарушителят отказал да подпише АУАН и разписката към него, като последното било удостоверено с подписа на един свидетел. В АУАН няма вписани възражения от страна на нарушителя. Такива не са подадени и в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на АУАН, при идентична фактическа обстановка, административнонаказващия орган издал обжалваното НП № 1993-2-8/16.06.2025 г., с което приел, че нарушителя – С.

А. С. виновно е нарушил чл.264, ал.1 и чл.64, ал.4 от ЗМВР, като постановил налагане на наказания, както следва „чл.264, ал.1 глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева“ и „чл.257, ал.1 глоба в размер на 500 /петстотин/ лева“. НП е връчено на жалбоподателя С. А. С. на 13.08.2025 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства и доказателствени средства, а именно:

НП № 1993-2-8/16.06.2025 г.; АУАН № 1993-2-8/25.05.2025 г.; докладна записка с № УРИ 1993р10508/27.05.2025 г.; съобщение с рег. № 1993009512/04.09.2025 г., ведно с докладна записка с рег. № 363р-22649/19.08.2025 г., сведение от А. Н. К. с вх. № 363000-27719/19.08.2025 г. и сведение от А. А. М. с вх. № 363000-27722/19.08.2025 г.; заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г.; експертно решение № 91996/23.06.2023 г. и др., а така също и от гласните доказателствени средства - показанията на свид. Т. Й. Й. и свид. Ш. Н. М..

Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказването му.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът приема следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок – на 27.08.2025 г., от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено обжалваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са 2 издадени от компетентни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност, и предвидените в ЗАНН давностни срокове. Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото със Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, са определени лицата, които могат в съответствие със заповедта да издават наказателни постановления. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушенията и да наложат за тях съответното административно наказание.

Съгласно ЗАНН, административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН. В конкретния случай, последния е изготвен на 25.05.2025 г., като е бил предоставен за връчване на място на нарушителя.

Последният е отказал да подпише акта, като е вписаа дата на отказа – 25.05.2025 г. От съдържанието на АУАН е видно, че е съставен в присъствието на свид. Ш. Н. М. – очевидец, при установяване на нарушението и при съставяне на акта, актът обаче е подписан само от съставителя му – Т. Й. Й., без да носи подписа на свид. М.. Видно от разписка към АУАН, че нарушителят е отказал да я подпише, което е удостоверено с подпис от лицето А. Н..

След като се запозна с АУАН и обжалваното НП, съдът намира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до опорочаването му, респ. до незаконосъобразност на издаденото НП, поради следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, по арг. на на чл.84 ЗАНН, във вр. с чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В посочената връзка, на контрол подлежи и самият АУАН.

В чл.42 от ЗАНН е посочено минимално необходимото съдържание на АУАН, в т.ч. същия съгласно чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като този текст се възпроизвежда като част от изискуемото съдържание и на НП в нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

В НП е посочено, че с описаното С. С. виновно е нарушил чл.264, ал.1 и чл.64, ал.4 от ЗМВР. Съгласно чл.264, ал.1 от ЗМВР, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление, а според чл.64, ал.4 от ЗМВР, разпорежданията на полицейския орган са задължителни за 3 изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

От изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка става ясно, че са установени две отделни административни нарушения, за които впоследствие е наказан нарушителя. Тези нарушения обаче, според съда, е следвало ясно да бъдат отграничени едно от друго, от обективна страна, да се посочи кое нарушение под коя правна норма е подведено, и конкретно за всяко едно нарушение да се посочи какво наказание се налага, с индивидуализиране и на санкциониращия нормативен акт. Освен това, както в АУАН, така и в НП, при описание на извършените нарушения и актосъставителят, и наказващия орган е следвало да конкретизират и функционалните задължения на служителите издали устно полицейско разпореждане по смисъла на чл.64 от ЗМВР, с оглед извършване на преценка дали издаващия разпореждането, респ. преченето на орган на МВР, е лице по смисъла на чл.57 от ЗМВР, доколкото не става ясно кой е извършил проверката, кой е отправил разпореждането, като няма данни и дали свид. Ш. М. е лице по см. на чл.57 от ЗМВР. Полицейският орган се е позовал на чл.64 от ЗМВР, без да посочи в обстоятелствената част на АУАН конкретните си функции по този закон. Мотивирането на акта, и открояване на всяко едно от двете деяния от обективна и субективна страна, има съществено значение в административнонаказателното производство, тъй като само при точно и ясно посочено фактическо основание, може да се направи обоснована и правилна преценка дали в случая издаването на разпореждането е било необходимо за изпълнението на възложените на полицейския служител функции по опазване на обществения ред и във връзка с това, дали разпореждането е било издадено при наличието на предвиденото в чл.64 от ЗМВР основание. В противовес на посоченото във фактическата обстановка е, че видно от АУАН и от НП, нарушителят е посочен с три имена, ЕГН и адрес.

Описанието и обстоятелствата, при които е извършено нарушението са задължителен елемент от съдържанието на АУАН, според чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и на НП, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като неспазването на тези изисквания препятства нарушителя да разбере какво деяние е извършил и съответно какво наказание му се налага.

На следващо място, в НП е посочено, че на С. А. С. са наложени наказания, както следва: „чл.264, ал.1 глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева“ и „чл.257, ал.1 глоба в размер на 500 /петстотин/ лева“, без да става ясно по кой закон всъщност същия е наказан. Докато АУАН е средството за констатиране на извършеното административно нарушение, то наказанията се налагат от наказващия орган с издаване на наказателното постановление, след като е извършена преценката по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Наказателното постановление съставлява крайния акт, с който завършва административнонаказателното производство и той следва да даде отговори на всички въпроси, които имат значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, а именно има ли извършено нарушение, в какво се изразява то, кой го е извършил, виновно ли е извършено и каква е правната му квалификация, съответно каква е наложената санкция и въз основа на коя санкционна правна норма. Поради това и законът предвижда по-строги 4 изисквания към неговото съдържание и редовност, в сравнение с АУАН, като не е предвидена възможност за неговото саниране при допусната нередовност, касаеща неговото съдържание. Липсата на посочен нормативен акт, въз основа на който е наложено наказанието, съответно липсата на конкретно посочване с кои действия коя правна норма е нарушил, без в пълнота да очертае признаците на двете осъществени деяния, съставляват съществено процесуално нарушение, което препятства нарушителя да организира защитата си. Същият е в невъзможност да разбере и как е определен вида и размера на наложените му административни наказания. Липсата на посочените по-горе елементи от съдържанието на НП, препятстват и съда да извърши пълна преценка на вменените нарушения от субективна и обективна страна, както и съответствието с материалния закон.

На следващо място, съдът намира, че за да прояви своя юридически ефект, АУАН следва да е редовно съставен, като само валидно съставеният АУАН е годен да осъществи присъщите на тази категория актове обвинителна и сезираща функции.

Видно от административнонаказателната преписка, че издадения АУАН не е подписан от свид. Ш. Н. М., въпреки, че е вписан като „очевидец, присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на акта“, което според настоящия състав, съставлява нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Предвид характера и значението на АУАН да обезпечи по-нататъшното развитие на административнонаказателното производство, неподписването му от свидетеля, посочен в него, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава и самото производство.