Решение № 1772 от 06.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1772 гр. Варна, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20213110105365 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 247 и 248 ГПК, образувано по молба вх. № 24963 от 13.04.2022г. от ответника П. М. П., чрез адв. В.Д., с която съдът е сезиран с:

- искане за допълване на постановеното по делото решение № 727/18.03.2022г. като се отхвърли предявеният от ищеца иск по чл.537, ал.2 ГПК, доколкото в решението съдът е формирал мотиви, по смисъла на чл.236, ал.2 от ГПК, че същият иск не следва да се уважава, но не е постановил отхвърлителен диспозитив в тази насока.

- искане за изменение на постановеното по делото решение № 727/18.03.2022г. в частта за разноските, като се редуцира размерът на присъдените в полза на ищеца разноски, съответно на размера на прекратената част от исковата претенция и неуваженото искане по чл.537, ал.2 ГПК и се осъди ищцовата страна да заплати реципрочната част от сторените от ответника разноски.

В предоставения й срок, насрещната страна е изразила становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Съдът намира, че е сезиран с молба за поправка на очевидна фактическа грешка с оглед наведените в същата твърдения в мотивите на съдебния акт да формирана воля, която не е намерила отражение в диспозитива на решението, доколкото при непълното решение съдът изобщо не е формирал воля (нито в мотивите, нито в диспозитива) по определена част от спорния предмет (в този смисъл и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 475/26.10.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 881/2010г., ІІ г.о.).

Молбата е допустима, като подадена от страна по делото, а разгледана по същество съдът намира същата за основателна.

Видно от постановеното по настоящото дело решение № 727/18.03.2022г., съдът в мотивите на съдебния акт е формирал извод за неоснователност на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК. Видно обаче тази воля на съда не е намерила отражение в диспозитива на съдебния акт. Последното налага извода, че е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване. Това несъответствие подлежи на саниране по реда на чл. 247 ГПК.

1

По молбата по чл. 248 ГПК.

Същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Пропускът да стори това се преодолява по молба на заинтересованата страна в рамките на производство по реда на чл. 248 ГПК.

В настоящия случай, съдът с решението си е разпределил отговорността за разноски съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, присъждайки в полза на ищеца такива в рамките на пълния доказан размер на разходите по повод водене на делото – 1595 лева, без обаче да съобрази заявения частичен отказ от иска, в който случай съобразно правилото на чл. 78, ал.

4 ГПК ответникът също има право на разноски.

С оглед горното и разноските присъдени в полза на ищеца следва да бъдат редуцирани до сумата от 1317.05 лева ((1595 х 373) / 308).

Ответникът в представения списък по чл. 80 ГПК е посочил, че претендира разноски в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия и съобразявайки се с нормата на чл.

7, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 800 лева. От тази сума, съразмерно на прекратената част от иска, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 139.41 лева ((800 х 65) / 373). Само тази сума обаче се дължи на ответника, доколкото не съществува самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, поради което отговорността за разноските по делото се разпределя в зависимост от изхода от иска за собственост, без значение какъв ще е резултатът на делото по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК (така решение № 123 от 12.01.2021г. на ВКС по гр.д. № 4730/2019г., ІІ г.о. и цитираното в него решение № 69 от 16.07.2020г. по гр.д. № 3841/2019г. на ВКС, І г.о.).

Поради изложеното искането по чл.248 ГПК се явява основателно за посочените погоре суми.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКИ ГРЕШКИ в решение

№ 737/18.03.2022г., постановено по гр.д. № 5365/2021г., по описа на ВРС, 34 състав, като в диспозитива на същото, наред с постановеното се чете и „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 537, ал. 2 ГПК на Б. Г. Д., ЕГН **********, от гр. В, ул. „Св. К.О.“ № 12, ет.

2, ап. 13, заместил по реда на чл. 227 ГПК починалата в хода на процеса И. Б. Д., поч. на 13.09.2021г. за отмяна на констативен нотариален акт № 12, том І-к, рег. № 308, дело № 17/1999г.“.

ИЗМЕНЯ решение № 737/18.03.2022г., постановено по гр.д. № 5365/2021г., по описа на ВРС, 34 състав, с което П. М. П., ЕГН **********, от гр. В, ул. „П.Р.“ 12, ет. 2, ап. 10, е осъден да заплати на Б. Г. Д., ЕГН **********, от гр. В, ул. „Св. К.О.“ № 12, ет. 2, ап. 13, заместил по реда на чл. 227 ГПК починалата в хода на процеса И. Б. Д., поч. на 13.09.2021г., сумата от 1595.00 лева, представляваща разноски по делото, като НАМАЛЯВА размера на дължимите от П. М. П., ЕГН **********, от гр. В, ул. „П.Р.“ 12, ет. 2, ап. 10 разноски от 1595.00 лева на 1317.05 лева, на основание чл. 248, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ДОПЪЛВА решение № 737/18.03.2022г., постановено по гр.д. № 5365/2021г., по 2 описа на ВРС, 34 състав, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, от гр. В, ул. „Св. К.О.“ № 12, ет. 2, ап. 13, заместил по реда на чл. 227 ГПК починалата в хода на процеса И. Б. Д., поч. на 13.09.2021г., да заплати на П. М. П., ЕГН **********, от гр. В, ул. „П.Р.“ 12, ет. 2, ап. 10, сумата от 139.41 лева (сто тридесет и девет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща разноски по делото, на основание чл. 248, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3