Решение № 3158 от 19.05.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 19.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА при секретаря Елеонора

Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова гр. дело № 517 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 51**56 от 25.10.2018г., постановено по гр. д. № 32371/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 76 състав, на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба по отношение н Е.М.Т. за ½ част от претендираните суми

/1424,91 лв. – главница и 227,27 лв. – лихва/, като недопустима. С решението А.Г.Т. е осъден на основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да заплати на „Т.С.” ЕАД следните суми: 819, 80 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. и сума в размер на 130,50 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до 10.04.2018г., като претенцията за горницата над 819,80 лв. до пълния предявен размер от 1424,91 лв. и претенцията за горницата над 130, 50 лв. до пълния предявен размер от 227, 27 лв. са отхвърлени като неоснователни. С решението „Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на Е.М.Т. и А.Г.Т. сумата от 539, 66 лв. за сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената и прекратената част от исковете и направена компенсация.

С определение № 566892/20.12.2018г., постановено по гр.д. № 32371/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 76 състав, СРС е изменил на основание чл. 248, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение в частта за разноските, както следва: „Т.С.” ЕАД е осъдена на основание чл.78, ал. 4 от ГПК да заплати на Е.М.Т. сумата от 600 лв., сторени деловодни разноски и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на А.Г.Т. сумата от 60,35 лв., сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и направена компенсация.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, като счита решението, в частта в която исковете са отхвърлени, за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Навежда твърдения, че първоинстанционният съд не е съобразил, че съобразно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на „Т.С.” ЕАД сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния сезон е изготвяна изравнителна сметка на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Излага съображения, че цялата претендирана сума е дължима, доколкото топлинната енергия е реално доставена до имота на ответника. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна А.Г.Т., чрез адв. Р.Н., изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно, мотивирано и законосъобразно. Твърди се, че от съдържанието на жалбата не става ясно в какво се състои порочността на решението на първоинстанционния съд. Сочи, че видно от приетото по делото заключение на комплексната експертиза, което не е оспорено от страните, претендираната сума за горницата до пълния предявен размер от 1424, 91 лв. не се дължи. Претендират се разноски.

Срещу решението е подадена и въззивна жалба от ответника А.Г.Т., чрез адв. Р.Н., като счита решението, в частта в която исковете са били уважени, за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд е допуснат процесуално нарушение, тъй като не е взел предвид направеното с отговора на исковата молба възражение, че не е настъпила изискуемостта на претендираните от ищеца суми съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на „Т.С.” ЕАД, а именно в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Твърди още, че ищцовото дружество не е публикувало на интернет страницата си дължими от ответника суми за процесния период. Моли първоинстанционното решение в обжалваната от него част да бъде отменено и предявените от „Т.С.” ЕАД исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.” ЕАД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.

86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е представена молба за жилищно кредитиране от Държавна спестовна каса, с която Е.М.Т. и Г.И.Т. отправят искане за вписване на законна ипотека в полза на Държавна спестовна каса – гр. София за обезпечаване плащането на отпуснат заем за жилищно строителство на следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********. По делото са представени още и следните документи: Удостоверение от Столична община „Изгрев” в уверение на това, че с протокол 6от 11.06.1991г., Статия 35, т.2.3 на Столичен народен съвет ж.к. „Червена звезда” е преименуван на ж.к. „Д.”; Протокол от 08.07.2002г. на Общото събрание на етажните собственици, съобразно който последното е сключило договор за услугата „топлинно счетоводство” с „Н.И.” ООД, като към него е приложен и списък с лицата, които са собственици на жилища от ЕС и сред тези лица фигурира Е.М.Т., която е положила подпис срещу името си; както и Списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. **, ж.к. „Червена звезда”, в който фигурира името на Е.М.Т., която е положила подписи. Предвид горепосочените документи първоинстанционният съд е приел, че ответниците са собственици на процесния имот. Същевременно А.Г.Т. не е направил възражение в депозираната от него въззивна жалба по отношение на собствеността, поради което настоящият въззивен състав не следва да обсъжда дали същото е било надлежно доказано по делото или не.

По отношение на наведеното възражение от въззивника – ищец, че първоинстанционният съд не е съобразил, че съобразно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на „Т.С.” ЕАД сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния сезон е изготвяна изравнителна сметка на база реален отчет на уредите за дялово разпределение и че цялата претендирана сума е дължима, доколкото топлинната енергия е реално доставена до имота на ответника, настоящият въззивен състав намира следното:

Целта на изравнителните сметки е взаимоотношенията между страните да се уредят според реално потребеното и по този начин абонатът да заплати действително изразходваната от него енергия за целия отчетен период. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това „изравнително“ вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК при наличие на доказателства за основателност на иска съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер, като в тази хипотеза съобразно императивното правило на цитираната разпоредба, съдът е длъжен сам да определи размер. В случая обаче според изготвеното заключение по комплексната експертиза, в която се включват както техническа, така и счетоводна част вещите лица са дали изчисление за реално потребената енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г. от ответниците, като никъде по делото няма данни относно размер на дължимата сума по изравнителната сметка.

Съобразно наличната по делото комплексна съдебно – техническа експертиза, която се кредитира изцяло от настоящия въззивен състав, тъй като същата е компетентно и обективно изготвена, вещите лица са изчислили стойността на топлинната енергия по месеци на база направеното изчисление на месечно потребление на топлинна енергия по таблица 1 в техническата й част, прилагайки текущите данни за съответния период а именно потребление от общо 32, 76 кВтч за процесния период. Според счетоводната част от заключението стойността на подадената топлинна енергия към аб. № 177466, с адрес: гр. София, ж.к. „*********за период м.05.2015г. – м.04.2016г., изчислена по текущите цени за съответния период определени от държавния регулатор, на основа на потребеното количество от 32, 76 кВтч. за процесния период възлиза на 2851,55 лв. за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия и законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 10.04.2018г. в размер на 453, 91 лв. В тази връзка първоинстанционният съд неправилно е заключил, че следва да присъди сумата само за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2016г., възлизаща в размер на 1639, 59 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия и сумата в размер на 260,99 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 10.04.2018г. Предвид прекратяването на производството по отношение на единия ответник - Е.М.Т. и че исковата претенция е предявена при условията на разделна отговорност при квоти ½ за всеки от тях, то дължимата сума за главница за топлинна енергия за процесния период от А.Г.Т. е на стойност в размер на 1420,24 лв.

В първоинстанционното решение СРС е отхвърлил исковата претенция за главницата, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. над сумата от 819,80 лв. до пълния предявен размер от 1424,91 лв. Същевременно обаче предявената искова претенция по отношение на ответника А.Г.Т. за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за процесния период, която е и предмет на делото, възлиза в размер на 1420,24 лв., а не посочената от районния съд 1424, 91 лв. По сходен начин първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция по отношение на горницата за мораторна лихва над сумата от 130,50 лв. до пълния предявен размер от 227, 27 лв. при предявена исковата претенция за ответника А.Г.Т. в размер на 226,37 лв. Горното налага обезсилване на обжалваното решение, в частта, в която искът е бил отхвърлен от първоинстанционния съд за сумата от над 1420,24 лв. до сумата от 1424, 91 лв. за главницата, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за процесния период и сумата над 226,37 до сумата от 227, 27 лв. - законна лихва за забава за главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до 10.04.2018г.